If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:55

Видео транскрипция

В предишното видео говорихме за феодалната система и за това как един крал може да има няколко васала, които му дават клетва за вярност чрез специална церемония, наречена "омаж". Това може да е херцог. И ако продължим надолу по йерархията... това може да е граф, също и барон. Можем да продължим да слизаме още надолу по тази верига на аристокрацията, в която един благородник се кълне във вярност на краля като кралски васал, но същевременно е господар на друг васал. И можем да продължим да слизаме още надолу, докато стигнем до участък от земя, в който се върши истинска работа. И за него често се използва терминът "феодално имение". Феодалното имение не се появява само на дъното на пирамидата. Херцогът може да има феодално имение и да раздели останалата част от своето херцогство, раздавайки части от него, за да се образуват графства, които да се управляват от графове. Но в това видео ще се спрем на самото феодално имение, защото там преминава животът на средновековното общество. Работата във феодалното имение се върши основно от тези, които са на най-ниското стъпало в йерархията – свободните и крепостните селяни. За да добиеш представа как изглежда едно феодално имение, ето една картинка. Това имение би било доста хубаво феодално имение. Това е херцогско феодално имение, т.е. имение на херцог. Ето това на нашата схема. На тази рисунка виждаш къщата във феодалното имение, която в този случай е замъкът на херцога, в много средновековни общности това е най-високата аристократична титла след кралската. И така виждаме, че всъщност тези хора обработват земята. Гледайки ги, няма как да разберем, но някои от тях може би са свободни селяни. Може би точно този господин тук е свободен селянин. А този тук е крепостен селянин. На английски се използва думата "serf", която произлиза от латинската дума за "служа" (service). Същата дума, която след това образува думи като "служител". Крепостните селяни са някъде между свободните селяни и робите. Те са закрепостени към господаря на имението. В този случай това ще е херцогът, но можеш да продължиш надолу по йерархията, можеш да имаш феодално имение, в което господарят е барон, рицар или просто някой много богат човек, който някак е получил достъп до феодално владение. Крепостните селяни са закрепостени към земята. Не могат да напускат без разрешение. Позволено им е да обработват самостоятелно определени участъци земя, но също така трябва да работят за господаря си. Например могат да помагат при сеитбата и жътвата в земята на господаря. Освен това дават като данък част от всичко, което произведат, на господаря си. А ако господарят им трябва да отиде на война, селяните могат да се превърнат във войници. Може би мислиш, всичко това звучи доста зле. Прилича много на това да си роб. Една от основните разлики е, че крепостният селянин може да трупа свое собствено имущество. Те имат право да притежават частна собственост. Един друг термин, в някои случаи вид крепостен селянин през Средновековието, е виланът ("villain"), което значи селянин. Знам какво може би си мислиш: "това ми е познато отнякъде". Сега с тази дума в английския език се наричат лошите хора. Но произходът на термина идва от Римската империя, когато Диоклециан, известният император, същият, който преследва християните, заради трудности с намирането на работна ръка в селските вилни имения, започва да разпорежда на отделни хора да работят във вилите. И така този, който бил принуден да работи във вила, бил наричан "вилан" (villain), или зависим селянин, и така били закрепостени. Те са вид крепостни селяни. Фактът, че вилан на английски език означава лош човек (разбойник), ти показва как в много езици, в много култури, мисълта, че си поробен или зависим и си беден, се асоциира с това, че си лош, което изглежда много различно от съвременните представи за света. Да погледнем от птичи поглед как би изглеждало едно феодално имение. Не знаем какъв точно вид е това феодално имение, но къщата в имението изглежда малко по-скромна от онази в имението на херцога. Това вероятно е къща в имението на барон. Феодалното имение често има село. Това е мястото, където живеят крепостните и свободните селяни. А тук виждаш земята, която се обработва колективно от тази общност, а не от отделните действащи лица, за които току-що говорихме. Възможно е да има църква или манастир във феодално имение. Като в този участък тук. А обработваемата земя се засява с различни посеви. Добивът от тези посеви отива при различни хора. Единственото общо е господарят на имението, който може да взема цялата реколта от посевите от някои от тези участъци, докато от други участъци може да събира данък – определена част от посевите. Но цялата работа се върши от крепостните и свободните селяни. Ако това тук е манастир, може би и монасите биха помагали в земеделската работа. Интересно е защо в тези карти на феодални имения често се виждат тези дълги участъци земя. Нашият експерт по земеделие в Кан Академия, Дейвид Райнстром, казва, че при работа със средновековни инструменти, когато започнеш веднъж да ореш, не ти се иска да обръщаш, когато набереш инерция. Затова хората предпочитали да сеят посевите си на такива дълги участъци, така че да могат да орат в една посока и едва в края да трябва да обръщат обратно. Така се свеждат до минимум случаите, в които всъщност трябва да обърнеш впряга. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.