If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:27

Видео транскрипция

В края на периода Хейан в Япония се появява войнишка класа, която трупа влияние и власт. Това кулминира през 1185 г., когато е краят на периода Хейан и генерал Минамото Йоритомо идва на власт. Макар императорската титла да не изчезва, истинската власт се съсредоточава във военния диктатор, наричан шогун. Появява се нова система на управление, позната като бакуфу, или шогунат. Минамото Йоритомо е първият шогун. Както виждаш, императорът все още е тук, но цялата власт е в шогуна. Това е началото на Японското Средновековие. Това е началото на шогуната Камакура, носещ името на тогавашната столица Камакура. Характерно за Японското Средновековие и шогуната е децентрализацията, в сравнение с периода Хейан. Често тази система е наричана феодална, заради многото прилики със събитията в Европа през същия период. На върха на йерархията стои военният водач, шогунът, а под шогуна е децентрализирана структура от лордове), които контролират големи региони в Япония. Тези лордове се наричат даймьо. В Япония по това време има около 300 даймьо, управляващи земи с големината на графство. За да завладява нови територии или за да защитава своите, даймьо се нуждае от самураи, военната класа в японското общество. Даймьо използва селскостопанския излишък от земите си, за да издържа тази военна класа. А тази военна класа, самураите, са аналог на рицарите в Средновековна Европа. Както рицарите в Европа имат рицарски кодекс, самураите имат бушудо, което е техният кодекст за поведение. Въпреки децентрализираната си структура, Япония успява да отблъсне нападения от Кубилай хан. Както споменахме в други видеа, през 70-те години на XIII век Кубилай хан превзема голяма част от Китай. Той опитва да превземе и Япония. Това тук на картината са монголците, стрелящи със стрели по самурай. Има един ключов фактор, който не позволява на Кубилай хан да превземе Япония. Два пъти монголците изпращат кораби от днешна Корея към Япония, но се сблъскват с големи бури, които унищожават повечето кораби. И така монголците, които оцеляват пътуването, са значително отслабени и самураите ги отблъскват. Шогунатът Камакура продължава до 1333 г., когато има кратка, само за няколко години, реставрация на императорската власт, но няколко години по-късно друг шогун идва на власт. Това е Ашикага Такауджи. Това е началото на Шогуната Муромачи. Шогунатът Муромачи често е наричан периодът Ашикага, или шогунатът Ашикага, но името Муромачи идва от областта в Киото, в която се намира столицата. Макар че през шогуната Муромачи императорът в различните периоди е подчинен на шогуна, особено късният шогунат Муромачи е смятан за едни от най-фрагментираните периоди в японската история. Има много граждански войни. Има много вътрешни конфликти. Чак в края на шогуната, в края на XVI в., Япония е обединена отново. Ключов фактор за обединението на Япония през XVI век са португалските търговци, които в средата на века донасят огнестрелното оръжие в страната. Един даймьо успява много да се възползва от предимствата на тези оръжия. Това е Ода Нобунага. Ода Нобунага е могъщ даймьо, един от лордовете, които контролират нещо като графствата в Япония. Използвайки огнестрелни оръжия, той успява да надвие други даймьо и така започва обединението на Япония. Ода Нобунага е убит от своя наследник – Тойотоми Хидейоши, който продължава обединението на Япония. След като той умира, властта поема Токугава Иеясу, който успява да консолидира още повече властта си и става едноличния шогун на Япония. Макар периодът, в който навлизаме – шогуната Едо, да носи името на замъка Едо, от който Токугава управлява, макар държавното управление да остава шогунат, с шогун на върха на бакуфу системата, този период се смята за началото на Новото време в Япония, защото държавата отново е обединена. С края на шогуната Едо през XIX век и връщането на имперската власт през Реставрацията Мейджи отново ще видим колко умело Япония заимства технологии и идеи от други култури, които след това приспособява към собствените си традиции и начин на живот. Видяхме това в Класическия период, в който се привнасят идеите на конфуцианството, будизма и имперското управление от Китай, но им се добавят японски черти. Виждаме подобен процес и през XIX век, когато Япония става една от първите държави, не само в Азия, но в света, която се индустриализира, като изучава много от технологиите, създадени в Запада. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.