Причини и последици от човешките миграции

Човешката миграция е движението на хора от едно място към друго с намерението да се установят на новото място. Когато голям брой хора се преместват, историците задават въпроси за това защо тези хора се местят и какви въздействия имат техните движения.

Общо казано, има две категории фактори, които влияят върху решенията на хората да мигрират. Бутащи фактори се срещат, където някой в момента живее и правят продължаването да се живее там по-малко привлекателно. Бутащ фактор може да бъде политическа размирица, липса на възможности за работа, или пренаселеност. Дърпащи фактори се срещат в потенциална дестинация и я правят привлекателно място за мигриране. Дърпащ фактор може да бъдат по-добри възможности за работа или притежанието на роднини или приятели, които вече са се преместили на това място.

През пред-индустриалната ера, екологични фактори като суша, природни бедствия и климат, всички влияят на човешките решения за това къде да се мигрира. Разширяването на Банту-говорящите народи из Централна Африка илюстрира тази връзка между околната среда и миграцията. Преди да разгледаме движението на хората Банту, е важно да се отбележи, че Банту не се отнася за една единствена общност от хора. Това е езиково семейство, чиито говорещи също споделят много културни практики. Има няколко стотин различни Банту езика, от които Суахили е най-широко разпространен днес.

Хората, които говорят езиците Банту се разпространяват от Западна Африка в цяла Централна и Южна Африка започвайки около 2000 ПР.Н.Е — вижте първата карта по-долу, където жълтото изобразява районите, които преобладаващо съдържат Банту-говорещи. Банту-говорещите мигрират и се установяват в места, където климатът е подходящ за земеделските практики на Банту - виж втората карта по-долу.

Културите отглеждани от Банту-говорящите фермери, като просо и сорго, растат най-добре в тропическата савана, която покрива голяма част от Суб-сахарска Африка. Това прави тези райони най-привлекателните места за ново установяване. Някъде преди 500 пр.н.е., бананите са внесени в континентална Африка. Тъй като бананите може да растат в климата на дъждовните гори, приемането на отглеждане на банани отворя още повече територия за разширяване на Банту.

Банту-говорящите също притежават технология за производство на желязо, която им позволява да създават по-силни, по-ефективни инструменти и оръжия. Банту-говорящите имат широко-споделени земеделски практики и видове инструменти. Този факт прави лесно да се следва разпространението на Банту в Централна Африка. Наличието на железни инструменти, например, позволява на археолозите да разграничават местата за живеене на Банту от не-Банту места, като тези на пигмеите в районите на дъждовните гори, както и Койсан в по-безводните райони.

Когато Банту-говорящите успешно мигрират в друг регион, населението нараства. Това оказва натиск върху местните ресурси и кара някои хора да търсят нови пространство за живеене. Въпреки че изчисленията за населението за Суб-сахарска Африка са спекулативни, те наистина изглежда потвърждават тенденцията на увеличен растеж на населението, настъпващ с разпространението на селското стопанство и желязната технология. $^ 1$start superscript, 1, end superscript

Най-важният фактор, ограничаващ колко хора може да живеят в дадена област е способността да се произвежда храна. В многото малки острови в Тихия океан, ограниченото пространство и ограничения производствен капацитет помагат да се породи миграция. Ние нямаме цифри за населението на праисторическия Тих океан, но сме в състояние да направим някои предположения, въз основа на други доказателства. Общата връзката изглежда да е, че колкото по-голям е островът, толкова повече хора той може да поддържа. $^ 2$squared

Очевидната пречка да се пътува в Тихия океан са дългите участъци от открит океан между островите. Тихоокеанските островитяни използват комбинация от технологии — като катамарани и [канута стрели](/ хуманитарни науки/Арт Океания/Полинезия/а/кану vaka) — и [познаване на околната среда и астрономия](/ хуманитарни науки/Арт история/изкуство Океания/Микронезия/а / навигация-диаграми) за да плуват между островите.

Ядливи растения, като различни палмови плодове и корени на зеленчуци, се срещат естествено в много острови в Тихия океан. Но те не са надеждни хранителни източници, така че хората, които мигрират в целия регион донасят с тях други култури за отглеждане на новите острови. Съдържащи скорбяла зеленчуци като таро, ямс и сладки картофи са обичайно отглеждани от островните популации на Тихия океан, защото тези растения обикновено растат добре в по-влажен климат.

Прасета, пилета и кучета, всички са отглеждани като източници на храна в тихоокеанските острови; те също пътуват с хората. Плъхове се влачат също на много от тези океански пътувания, въпреки че те вероятно не са водени умишлено. Тези животни са обикновено способни да оцеляват и да се възпроизвеждат с ограничено участие на човека. Обаче е важно да се постигне баланс между поддържане на животинска популация за храна и отглеждане и запазване на реколти. Например, много общности конструират складови сандъци, повдигнати на подпори за да държат животните далеч от храната или малки огради от тръстика или скали около градински парцели. $^ 3$cubed

В Централна Африка разпространението на Банту-говорящите хора има влияния върху околната среда. Внасянето на нови култури и земеделски техники променя естествения ландшафт. Отглеждането на добитък също измества видовете на диви животни. Земеделието подобрява способността на Банту-говорящите да се възпроизвеждат и разширяват по-бързо. Но селското стопанство също има по-забележими въздействия върху околната среда отколкото лова и събирането.

Растенията и животните, които хората разпространяват и култивират из областта на Тихия океан им позволява да оцелеят. Обаче тези действия също имат въздействия върху околната среда на островите. Внасянето на не-местни растения и животни, както и човешката дейност, променят екосистемите на островите, на които те избират да живеят.

В най-крайния пример за човешки въздействия върху тихоокеански остров, хората, които се установяват на Великденския остров унищожават околната среда до такава степен, че тя става едва обитаема. И хората и плъховете, които са пътували с тях, ловуват и унищожават местни птичи популации. Островитяните от Великденския остров изсичат всички големи дървета, което прави земеделието по-трудно тъй като плодородния повърхностен слой на почвата ерозира. Това означава също, че те не могат да строят лодки за да напуснат острова. Поради човешките действия, островът вече не е в състояние да поддържа голяма човешка популация.

Великденският остров е случая с най-лош сценарий, но той показва какво може да се случи ако остров стане пренаселен. На повечето острови хората са в състояние да балансират техните нужди за оцеляване с опазването на техните нови домове. Ние виждаме ефектите от тези миграции все още днес. В областта на Тихия океан хората, растенията и животните, живеещи в многото острови са резултат от по-ранни миграции. В случая на Банту-говорящите в Африка, има много земя, в която да се разширяват, но те трябва да избутат други групи, вече живеещи там. Големият брой на Банту-говорящи из континента е доказателство за техните успешни миграции.