Контекстуализация на исляма

Ето един откъс от шотландския философ, писател, историк и дори малко математик, Томас Карлайл. Той пише това в "Героите, преклонението пред героите и героичното в историята". Този откъс покзва неговия поглед върху Мохамед и разпространението на Исляма. "Лошо управлявани народи..." Тук той говори за арабите преди появата на Мохамед. "... обикалящи пустинята незабелязани от създаването на света насам: Пророк-герой им е пратен със слово, на което те могат да вярват. Незабелязаните стават световно значими, малкото пораства в световно велико. Само век по-късно Арабия стига до Гранада от едната страна и до Делхи от другата." Той говори за стоте години след смъртта на Мохамед, през които мюсюлманската империя се разраства до съвременна Южна Испания и до Северна Индия. "Тези араби, хората на Мохамед, и този век не е така сякаш една искра е паднала, една искра върху свят от черен незабележим пясък, а по-скоро пясъкът е барут, който се взривява от Делхи до Гранада. Казах, че Великият мъж винаги е бил като мълния от Рая. Останалите хора го очакват като гориво, за да могат и те да пламнат." Томас Карлайл е привърженик на Теорията на Великите личности, според която историята не е нищо повече от поредица от велики личности, които променят посоката на човешкото развитие. В това видео ще размишляваме дали наистина всичко зависи от една велика личност, или има и други обстоятелства във времето и мястото, в които се случват събитията. Ето така изглежда тази част от света през 600 г. Мохамед започва своите проповеди през 610 г. Можеш да видиш, че има две могъщи държави – Византия или Източната Римска Империя, наследник на Римската империя и Сасанидската Персийска империя. Византия е християнска империя, а сасанидите изповядват зороастризъм. Мохамед е част от племето Курейши, които владеят Мека, главното място за поклонение на различните племена от Арабия. Но виждаш, че Арабия е фрагментирана, дори картата не показва наистина колко фрагментирана е. Но ако превъртим лентата с 200 г. напред, ще видиш една голяма промяна. Дори не е нужно да превърташ чак до 800 г., до средата на VIII век Ислямът се е разпространил от Иберийския полуостров до р. Индус. По-голямата част от това, както споменах, се случва за 100 години след смъртта на Мохамед. Но нека зададем основния въпрос: Защо Ислямът се появява така изведнъж точно там и точно тогава? Тук няма напълно верни или грешни отговори. Всичко е само предположения, но това е интересното на историята – можем да размишляваме над това, което знаем, можем да водим дебат и да потърсим някакви закономерности в историята, които се появяват отново и отново. Какви са обстоятелствата тук? Знаем, че Арабия е фрагментирана, господстват племенни закони и племенно правосъдие – това е светът, в който Мохамед израства. Различните племена често почитат различни богове. Знаем също, че Мохамед се сблъсква с други религии, някои от които са почитани от арабски племена. Една от най-значимите е християнството. Братовчедът на жената на Мохамед е християнин. Мохамед има допир и с юдаизма. Тези две религии са ясно свързани – християнството произлиза от юдейската традиция. Знаем също, че тези две могъщи империи, Византийската и Персийската империя, са в постоянен конфликт. Арабите и други народи от Средния Изток са част от този конфликт. Имаме сблъсък между Византия и Персия, много е вероятно хората, живеещи в техните земи, да не са почитатели на нито една от империите. Също така сме в началото на дългия упадък на Византия. Според едната теза Мохамед успява чрез идеите на юдаизма и християнството да обедини фрагментирания арабски народ. И не просто ги обединява, а им дава сила, която можеш да имаш само чрез религията. Тази сила им позволява не само да обединят Арабия, което се случва, докато Мохамед е все още жив, а и за 100 години след това да превземат цялата Сасанидска империя и да направят сериозни набези във Византия. Възможен аргумент за това е, насърчавам те да спориш с мен, че арабите са обединени, получават този религиозен тласък, който преди сме виждали може би само в християнството, и успяват да се възползват от конфликта между Византийската и Персийската империя, за да разпространят идеите си. Ето още един въпрос: Виждаме ли някакви закономерности тук? Има ли други подобни примери от историята? Най-добрият пример е Християнството, което днес е по-разпространено от Исляма, но в християнството имаме един голям период между живота на Исус, централната духовна фигура в християнството, и времето на разпространение на религията и обхващането на цяла империя, което започва с Константин, близо 300 години след делата на Исус. Интересното за този пример – примерът с Исляма, е, че Мохамед играе донякъде и двете роли. Той е духовната фигура, има провидения, но в същото време е основателят на империя, която управлява – той е политическа и военна фигура. Може би за първи път в историята в такъв мащаб имаме комбинация от религия с политическо управление и желание за създаване на империя. Единствената империя, която може би е сравнима по големина и бързина на разширение, е Монголската империя. Монголците са пример за народ, който е фрагментиран на племена, но след обединениетео си от Чингис хан успяват да се разпрострат светкавично и да превземат древни, но вероятно упадащи империи. Оставям те тук. Това е любопитен въпрос, който историците дебатират и до днес. Ислямът се появява изведнъж и се разпространява изключително бързо. Защо се случва? Дали е заради уникалните качества на Мохамед? Дали заради някакви уникални характеристики на религията? Или, както Томас Карлайл предлага, може би целият този регион просто е чакал нещо подобно, нещо да обедини племената в Арабия, за да превзема разпадащите империи Византия и Персия. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.