Възход на ислямските империи и държави

За период от няколкостотин години ислямът се разпространява от Арабския полуостров, мястото, в което се появява, чак до съвременна Испания на запад и Северна Индия на изток.

Ислямът пътува през тези региони по много начини. Понякога се пренася чрез големи кервани или морски кораби, обикалящи огромните търговски мрежи по суша и море, а друг път се пренася чрез военни завоевания и мисионерска дейност. С влизането в контакт с нови общества, ислямските идеи и култури се изразяват по уникални начини и в крайна сметка придобиват разнообразни форми.

За да започнем да разбираме богатата история на исляма, трябва да се запознаем с историческия контекст и събитията, довели до разпространението на исляма. Например ислямът първоначално се разпространява чрез военните завоевания на арабските мюсюлмани, което се случва за много кратък период от време, скоро след появата на исляма. Въпреки това само малка част от хората, попаднали под властта на арабите мюсюлмани, веднага приемат исляма. Едва векове по-късно, в края на единадесети век, мюсюлманите стават мнозинство сред поданиците на ислямските империи.

Разпространението на исляма чрез търговци, мисионери и поклонници е много разнообразно. Този вид културни обмени влияят на местното население бавно, но водят до по-широко приемане на исляма. Докато ислямските идеи пътуват по различни търговски и поклоннически маршрути, те се смесват с местните култури и се трансформират в нови версии и интерпретации на религията.

Друго важно нещо, което трябва да се отбележи е, че не цялата военна експанзия е направена от араби или мюсюлмани. В началото на ислямската история, по време на Праведния халифат – управлението на първите четири халифа, което се превежда като "наследник", от 632 до 661 г. – и Омаядския халифат, арабите мюсюлмани извършват бързо териториално разширение. По време на династията на Абасидите в държавната администрация се включват повече неараби и немюсюлмани. По-късно, когато Абасидският халифат запада, се появяват многобройни политически обединения, някои от които са ръководени от мюсюлмани, които не са от арабски произход. Тези държави продължават да се развиват по свой начин, консолидират властта си в различни региони, възприемайки и изповядвайки различни тълкувания на исляма.

През седми век, след потушаването на бунтовете в Арабския полуостров, арабските мюсюлмански армии започват бързо да завладяват териториите на своите съседи като Византия и Сасанидската империя. В рамките на около две десетилетия те създават масивна арабска мюсюлманска империя, обхващаща три континента. Арабските владетели на мюсюлманите не са единствено мотивирани от религията, нито успехът им е се дължи само на силата на исляма, въпреки че религията със сигурност играе важна роля.

Немюсюлманските поданици под властта на арабите мюсюлмани не са особено против техните нови владетели. Дългият период на нестабилност и недоволство ги е направил апатични към предишните им управници. Подобно на всички други империи, първите арабски мюсюлмански империи са изградени в контекста на политическите реалности на съседните им общества.

По време на Праведния халифат арабските мюсюлмански сили се разширяват отвъд Арабския полуостров и на териториите на съседните Византийска и Сасанидска империя. Тези империи са значително отслабени след период на войни помежду им и с други периферни фракции като турците, от икономически, епидемични и екологични проблеми. Арабските мюсюлмански завоеватели са предразположени да се възползват от тази ситуация – те са запознати с византийската и сасанидската военна тактика, тъй като са участвали като наемници и в двете армии.

Заради упадъка на Византия и Сасанидската империя арабските мюсюлмански армии успяват бързо да завладеят огромни територии, които някога са принадлежали на византийците и сасанидите, и дори да завладеят земи отвъд тези територии на изток и запад.

Повечето завоевания се случват по време на управлението на втория халиф, Умар, който управлява от 634 до 644 г. Праведният халифат изгражда масивна империя чрез бързи и многобройни военни победи. Това териториално разширение става както по религиозни, така и по политически причини, което е нещо обичайно за Средновековието.

Едно от политическите предимства, което има Праведният халифат, е способността да поддържа стабилност и единство между арабските племена. Разнообразните и доскоро враждуващи арабски племена се обединяват в сплотена политическа сила, отчасти чрез обещанието за военни завоевания. Това единство обаче се оказва временно и в крайна сметка се стига до големи разногласия, които затрудняват функционирането на държавни и религиозни институции през следващите векове.

Праведният халифат без съмнение превзема много земи, но дали ислямът се разпространява чрез тези завоевания? През този сравнително кратък период не се случва широко приемане на исляма, няма голям културен обмен, нито се създават сложни политически институции. Едва по време на династията Омаяди – от 661 г. до 750 г. – ислямската и арабската култура започват да се разпространяват истински. Династията на Абасидите – от 750 г. до 1258 г. – засилва и затвърждава тези културни промени.

Преди Омаядската династия ислямското управление е нецентрализирано. Армията се ръководи от халифата, политическа структура, ръководена от мюсюлмански владетел, носещ титлата халиф, който е смятан за религиозен и политически наследник на пророка Мохамед. Ранният халифат има силна армия и изгражда гарнизонни градове, но не поддържа сложни администрации. Халифатът предимно запазва съществуващите управници и култури и се администрира чрез политически наместници и финансови служители, които да събират данъци.

Праведният халифат не е династичен, което означава, че владетелската титла не се предава от баща на син.${}^1$‍ През този период арабските племена запазват своята кланова система, в която водачът се избира.

За да се поддържа толкова мащабна империя обаче са нужни по-здрави държавни структури и Омаядите започват да развиват тези структури, които често са повлияни от политическите структури в съседни империи като тези на византийците и сасанидите. По време на управлението на Омаядите се изгражда династичната и централизирана ислямска държава.

Омаядите преместват столицата от Мека в Сирия и заменят племенните традиции с имперско управление, начело с монарх. Те заменят гръцкия, персийския и коптския език с арабски като основен административен език и така затвърждават арабската ислямска идентичност. Появява се арабска йерархия, в която неарабите получават второстепенна роля. Омаядите също секат ислямски монети и развиват по-усъвършенствана бюрокрация, в която управляващите, наречени везири, надзирават по-малки политически единици.

Омаядите не насърчават активно приемането на исляма и повечето поданици остават немюсюлмани. Тъй като немюсюлманските поданици са задължени да плащат специален данък, Омаядите успяват да финансират военната си експанзия.

Омаядите не идват на власт безпроблемно. Преходът от Праведния халифат към първите Омаяди е изпълнен с разногласия. Бушуват дебати за естеството на ислямското ръководство и религиозната власт. Тези конфликти прерастват в религиозни разделения в исляма между сунити, шиити и ибади.

В крайна сметка има много фракции, които считат Омаядите за корумпирани и нелегитимни, някои от които се обединяват около нови лидери. Тези нови водачи опитват да се легитимират чрез родова връзка с пророка Мохамед, чрез вуйчо на пророка Абас. Те вдигат бунт срещу Омаядите като това води до създаването на Абасидския халифат.

Абасидите възнамеряват да се разграничат от своите предшественици Омаядите, но въпреки това те имат много общо. Управлението на Абасидите също е династично и централизирано. Те обаче променят социалната йерархия като изграждат по-приобщаващо държавно управление в по-космополитния столичен град Багдад. Разграничаването между мюсюлманите араби и мюсюлманите неараби намалява като персийската култура оказва най-голямо влияние върху владетелския двор на Абасидите.

При управлението на Абасидите процъфтява ислямското изкуство и култура. Абасидите дават началото на Златния век на исляма. Религиозните учени, наречени улема, разработват по-ясно разграничими религиозни институции и поемат съдебните задължения и разработват законодателни системи. По време на управлението на Абасидите много хора приемат исляма по различни причини. Такива причина може да е искрената вяра или избягване на плащането на допълнителните данъци, наложени върху немюсюлманите. В резултат на това ислямската култура се разпространи върху огромната територия на Абасидите.