Фокус върху приемствеността и промените: разпространение на исляма

"Промяната на религията е много постепенен процес. Въпреки че ранните мюсюлмански и западни писатели предполагат, че в региона ислямът е наложен насилствено, бързо и масово, никъде в източниците не се споменава за промяната на религията на голям брой хора или на цели села, градове и региони. Единственото известно изключение може да се смята регионът около византийската граница. Наличните доказателства посочват по-скоро бавен и неравномерен процес на социални и религиозни трансформации. Нещо повече, „модерното“ понятие за приемане на исляма не съответства на историческия процес, чрез който хората са се идентифицирали като мюсюлмани по различни политически, икономически и социални причини. Приемането на исляма не означава непременно дълбока вътрешна духовна промяна.

Има редица причини за бавното темпо на възприемане на исляма. Арабският мюсюлмански елит смята, че те ще създадат двойствено общество, в което завоевателите ще представляват аристокрацията, а завладените народи – подчиненото население: първите мюсюлмани, а вторите – не. Арабският елит е резервиран към налагането на исляма на големи маси от хора, отчасти защото иска да защити своите изключителни привилегии и отчасти за да запази пълния обем от данъчните приходи на държавата. Ранните мюсюлмански държави са религиозно толерантни към немюсюлманското население. В силно променливия социален свят от седми век, народи от разнообразни етноси и религии се смесват в обществения живот. Мюсюлманите и немюсюлманите не са сегрегирани в обществените пространства като пазари, бани и фестивали. В Сирия те дори си споделят църкви, преди завоевателите да са готови със строежите на джамии за себе си. Мюсюлманите признават или приемат тези църкви като свети места и може да не са разграничавали напълно исляма от християнството."