If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Разпространението на исляма

Преглед на разпространението на исляма по времето на Мохамед, Праведния халифат, Омаядския и Абасидския халифат. Дискусия за мюсюлманските завоевания и налагане на исляма.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В други видео уроци вече сме говорили за ранния Ислям, който се оформя около живота на Мохамед. Мохамед, както вече сме казвали, е роден около 570 г. и умира през 632 г. На линията на времето тук, бялата линия е периодът, през който според мюсюлманската традиция той започва да има провидения, пратени от Бог, а в кафяво е периодът, в който той има тези провидения и започва да води зараждащата се мюсюлманска общност. В тъмнокафяво на картата виждаш кои територии контролират мюсюлманите, когато Мохамед умира. Виждаш, че дори до този момент те вече владеят голяма част от Арабския полуостров. Изключително изненадващо е колко бързо се разпространява Ислямът след това. През следващия период, след смъртта на Мохамед, водачеството над общността, над уммата, преминава в халифите. Този преход се оказва много проблемен, но ще го обсъдим в други видеа. Това се превръща в ябълка на раздора и води до схизма между сунитите и шиитите. Но този следващ период – Рашидун, или Праведния халифат, "халиф" означава наследник, буквално наследника на Мохамед по време на тези четири халифа виждаш, че Ислямът се разпространява на запад до Тунис и Египет, а на изток – чак до Персия. Имай предвид, че това е разпространение, превземане на земи, контролирани доскоро от мощни империи като Византия (или Източната Римска империя). От нея са отнети територии, както и от Сасанидска Персия. Това се случва за по-малко от 30 години. А след това Ислямът се разпространява дори повече. По време на следващия халифат, който вече е династичен, Омаядския халифат, до 750 г., вече виждаш, че Ислямът се е разпространил или е завладял земите от днешна Испания и Португалия до съвременна Индия и Пакистан. Можем да продължим с тази история и ще го направим в следващите видео уроци, но е много интересно да поразмишляваме над това как и защо Ислямът успява да се разпространи толкова бързо. Много са малко примерите в историята за империи, които се формират толкова бързо. За повече контекст на събитията ще прочетем този текст от книгата на американския историк Айра Лапидъс "Ислямските общности до XIX век." Айра Лапидъс пише: "Разпространението на Исляма включва различни фактори в различните области. В Северна Африка, Мала Азия, Балканите и Индия..." Това са регионите, които не се виждат на картата. Тяхното завладяване се случва по-късно от показания период на картата. "...то се случва с помощта на номадски арабски или турски племена..." Това се случва по подобен начин на този, изобразен на картата. "В Индийския океан и Западна Африка, Ислямът се разпространява по мирен път чрез търговци или проповядващи мисионери. В някои случаи дифузията на Исляма зависи от приемането му от управляващите фамилии. На други места Ислямът се харесва на градското население или племената. Въпросът за причината за приемането на Исляма винаги e предизвиквал силни емоции. Ранните европейски учени смятат, че Ислямът е приеман с помощта на меч и покорените народи са изправяни пред избор – Исляма или смъртта." Спорей Айра Лапидъс тези ранни европейски учени разглеждат въпроса като аналог на неща като Испанската инквизиция, някои аспекти на Кръстоносните походи или действията на конкистадорите в Новия свят, които наистина карат хората да избират между смяна на религията и смъртта. Лапидъс обаче не смята така. "Вече е ясно, че насилственото налагане, макар да не е непознато на мюсюлманските държави..." Разбираме, че има насилствено налагане, но според Лапидъс е всъщност рядко. "Мюсюлманските завоеватели предпочитат да доминират покорените народи, а не да налагат смяна на религията. В повечето случаи приемането на Исляма е било доброволно. В повечето случаи материалните и духовните мотиви за смяна на религията се смесват." Другите източници, които разгледах, също подсказват, че ранните халифи не са се интересували от налагането на Исляма. Те са мюсюлмани и предимно араби. Харесвали са идеята за мюсюлмански арабски елит и не са се интересували особено в разпространението на религията. Чак когато стигаме до Абасидския халифат, държавата става по-мултикултурна, с повече фокус върху мюсюлманското, а не върху арабското. Тогава налагането на Исляма става все по-често явление. Според източниците, които прочетох, към края на Омаядската династия, само между 10% и 30% от покорените народи приемат Исляма. Много повече хора приемат Исляма по време на т.нар. Златен век на Исляма. Тогава мюсюлманите събират творбите на древните гърци, китайци и индийци и привличат учени от цял свят по времето на Абасидската династия. Когато Лапидъс казва, че материалните и духовните мотиви за приемане на Исляма се смесват, има предвид идеите, които може би привличат хората към Исляма. Не забравяй, че хората не преминават от независимост към подчинение в повечето случаи. Още преди покоряването от мюсюлманите, те вероятно вече са били подчинени на владетел и са част от империя като Византия или Персийската империя. Така че те просто преминават от един завоевател към друг и често хората таят надежда, че новият завоевател ще е по-добър от стария. Но често надеждите са им напразни. Понякога пък са оправдани. Вероятно Ислямът има някаква подкрепа, която спомага бързото разпространение. Също така има и материални мотиви. Ако мюсюлмани управляват държавата и искаш да се доближиш до тази елитна група, това може да бъде материална причина да се откажеш от религията си. Друго нещо, което знаем за тези ранни мюсюлмански империи, е, че споделят идеята за зимми. Зимми е идеята за защитения народ. Може да бъде срещната и като "народа от Писанието". Тя включва евреите и християните, които според мюсюлманите са последователи на същата традиция. След като мюсюлманите превземат Индия към народите се прибавят индусите, будистите и зороастрийците, които според ранните мюсюлмани са монотеисти. Според идеята за статуса на зимми те имат право на закрила, същите имуществени права, но различни политически права. Мюсюлманската управляваща прослойка със сигурност има по-добри политически права. Те плащат различни данъци от данъците на мюсюлманите. За да разбереш това от религиозна гледна точка, можеш да погледнеш религиозните текстове на Исляма като Корана и Хадит, който представлява вторични разкази за живота и практиките на Мохамед. Там можеш да намериш интересна перспектива. В подкрепа на религозната толерантност можеш да намериш откъси като този: "Няма да има принуда в приемането на религията." "В твоята религия и в моята религия" От етническа гледна точка също изглежда, че няма разграничаване между различните етноси. "Наистина, няма господство на арабите над неарабите, или на неарабите над арабите, или на белите над черните, нито на черните над белите освен с благочестието към Бог." Това е откъс от прощалната проповед на Мохамед. Взета е от Хадит, Животът и думите на Мохамед. От друга страна има и някои войнствени откъси от Корана. Ето един от най-цитираните. "Воювай в името на Бог срещу тези, които воюват срещу теб, но не прекрачвай границите. Бог не обича грешниците. И ги убийте там, където ги сварите и ги прогони от там, откъдето теб са прогонили. Преследването е по-лошо от убийството. Не воювай край свещената джамия, докато те не те предизвикат. Ако те те нападнат, убий ги. Това е възмездието на неверниците. Ако те спрат, тогава Бог е прощаващ и милостив. Воювай срещу тях, докато няма гонения и докато поклонението пред Бог е признато. Но ако те спрат, тогава няма да има насилие, освен към опресорите." Според някои това е ясен призив за избиване на други хора и воюване срещу тези, които са смятани за неверници. Това е очевидно критичен поглед. Няма да намериш подобен език в по-миролюбивите откъси на Откровението. Очевидно не е съвременното разбиране за пасивно или мирно противодействие, подобно на практиките на Ганди или Мартин Лутър Кинг. Тези, които защитават или виждат нюанси в тези цитати, казват, че това не е призив за безразборно избиване на неверници. Откъсът говори за убийството на хората, които те преследват. Те казват, че този откъс, според ислямската традиция, е създаден, когато мюсюлманите са преследвани от племето на Мохамед – Курейшите. Те са били в Медина. На практика са били в изгнание. Страхували са се за живота си и за живота на Мохамед. Курейшите се опитват да ги убият. Те измъчват и избиват ранните мюсюлмански общности. В този контекст се казва: "Воювай в името на Бог срещу тези, които воюват срещу теб." Това е всъщност защита от гоненията. "Но не прекрачвай границите." Тук има закони и правила. "И ги убийте там, където ги сварите и ги прогони от там, откъдето теб са прогонили. Преследването е по-лошо от убийството." Това създава морална йерархия, която подлежи на дебат, особено в наши дни. Гоненията наистина ли са по-лоши от убийството? "Не воювай край свещената джамия". Тук наистина вероятно става въпрос за Курейшите, защото, ако си спомняш, те воюват заради споровете си какво трябва да се случва в свещения храм. "Докато не те предизвикат. Но ако те нападнат, убий ги." Такова е възмездието за неверниците. "Ако те спрат, тогава Бог е прощаващ и милостив" До някаква степен, тези, които смятат, че има нюанси в този откъс, казват, че тук става въпрос за убиване на хората, които те преследват, но всъщност изглежда малко по-примирително. Не забравяй, че Коранът, според ислямската традиция, е създаден въз основа на Стария завет и християнската традиция. Близък е със Стария завет, който е много краен, когато някой е нехаресван от Бог. Цели градове и народи са унищожавани или убивани или Бог заповядва на своите пророци да убият други хора, защото те не харесват Бог. Тези, които защитават този откъс, казват, че това е отговор на преследванията и борба срещу гоненията. Ако преследващите спрат, не трябва да се търси отмъщение. "Ако спрат, тогава Бог е прощаващ и миролюбив. И няма да има насилие, освен към опресорите." Оставям ти да решиш. Насърчавам те да намериш други първични източници. Потърси различни преводи. Това е едно от предизвикателствата не само при Корана, но и при Библията, която се смята, че е написана първо на арамейски. Старият завет и Торите са написани на иврит. Самият превод също може да ти даде различни нюанси на думите. Но направи самостоятелно решение за това какво мислиш относно нещата, за които говорихме в това видео. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.