If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:46

Видео транскрипция

В предишното видео разгледахме важното събитие, наречено Първи кръстоносен поход. От европейска гледна точка той изглежда успешен. Кръстоносците превземат много от Светите земи под мюсюлманско управление. Византийската империя си връща огромна част от полуостров Мала Азия (Анатолия) от селджукските турци, които също са мюсюлмани, и през следващите няколко десетилетия европейското управление върху Светите земи се затвърждава. Ето така изглежда регионът след Първия кръстоносен поход. Можеш да видиш кръстоносните държави, които са основани, т.е. това са кралства на кръстоносците. Както подчертах в предишния видео урок, въпреки че кръстоносният поход цели да помогне на византийците да си възвърнат територии, както видяхме, когато кръстоносците превземат Светите земи, те задържат по-голямата част от тях за себе си и основават тези кралства. В момента се намираме ето тук на нашата линия на времето. Сега, тъй като се пренасяме напред с малко над едно десетилетие, стигаме до средата на XII век, мюсюлманите са успели да си върнат обратно част от териториите. По-точно – Едеса и Алепо. Това става причината за Втория кръстоносен поход. Той е вторият от многото последвали кръстоносни походи. Тук са отбелязани официално номерираните кръстоносни походи, но има и други походи в този период от около 200 години през Същинското Средновековие. Има кръстоносни походи срещу германските езичници в Северна Европа. Има кръстоносни походи в Испания за връщане на земи от мюсюлманите, които те владеят от няколко столетия, познати като Реконкиста. Да се върнем на превземането на Алепо и Едеса и Втория кръстоносен поход, чийто неуспешен край в действителност не променя начина, по който Средният изток изглежда. Но в края на XII век имаме друго важно събитие. През 1187 г. султан Салах ад-Дин често наричан Саладин, успява да превземе Йерусалим и по-голямата част от Светите земи. Това се случва след около 90 години управление на Йерусалим от западноевропейците, чрез тези кръстоносни кралства, така че падането на Йерусалим има сериозен отзвук на Запад. Това става причината за Третия кръстоносен поход. Третият кръстоносен поход има известни успехи. По време на този поход западноевропейските крале печелят много военни победи. Включват се Филип II от Франция, английският крал Ричард I, известен още като Ричард Лъвското сърце, и императорът на Свещената Римска империя Фридрих Барбароса. Когато казвам Свещената Римска империя, трябва да имаш предвид земите на средновековна Германия. Когато имперската армия отива в Светите земи, Фридрих Барбароса се удавя в една река. Това е много обезкуражаващо за неговите войници, така че мнозина от тях се връщат обратно, но Филип II и Ричард Лъвското сърце успяват да победят Салах ад-Дин, и да спечелят някои територии. По-точно това е районът около Акра. Също успяват да извоюват някои отстъпки от Салах ад-Дин – невъоръжените християнски поклонници да могат да посещават Светите земи, най-вече Йерусалим. Салах ад-Дин умира в края на XII век, а в началото на XIII век, започва Четвъртият кръстоносен поход. Той е особено интересен, защото кръстоносците, с помощта на венецианските търговци, се споразумяват с претендент за трона на Византийската империя, с надеждата, че ако му помогнат да се възкачи на трона, ще получат необходимите средства, за да продължат с кръстоносните походи. Те успяват да сложат претендента на трона, но тогава с бунт претендентът е свален. Така кръстоносците не получават своята отплата, обаче се нуждаят толкова отчаяно от тези пари, че решават сами да превземат Константинопол. Както споменахме в други видео уроци, това наистина е нож в гърба, когато става въпрос за взаимоотношенията между Изтока и Запада. Вече говорихме за Великата схизма през 1054 г., но сега Западът, който представлява последователите на Латинската църква, позната като Римската католическа църква, плячкосват Константинопол, столицата на Византия, или Източната Римска империя, най-важният град в източното християнство. След като успешно по много кървав начин плячкосват града, разделят Византийската империя помежду си. Тук можеш да видиш как правят това. Четвъртият кръстоносен поход няма почти никакъв ефект що се отнася до Светите земи, но слага временен край на Византийската империя. През 1261 г. Констатинопол е превзет отново от византийците, но това е началото на края на Византийската империя, която за половин век е под властта на Запада. Можеш да се досетиш, че Йерусалим все още е в ръцете на мюсюлманите и много от хората на запад не са доволни. През 1212 г. може би се случва нещо интересно. Има няколко свидетелства за събитието, известно като Детския кръстоносен поход. Според историята за Детския кръстоносен, едно дете... Има няколко версии за тази част от историята. Исус казва на едно дете да отиде заедно с други чисти деца в Светите земи и да покръстят всички мюсюлмани. Те поемат на този поход, десетки хиляди деца, но не стигат до Светите земи. Някои умират от глад, други са продадени като роби по пътя. Историците днес не са докрай сигурни, че това наистина се е случило и че тези свидетелства са верни. Ето защо поставям този въпросителен знак до Детския кръстоносен поход. Независимо от истинските факти, през първата четвърт на XIII век Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите. Петият кръстоносен поход, започнат с цел да отвоюва Йерусалим, се проваля. Започва и Шести кръстоносен поход, който е умерено успешен във възвръщането на някои територии от Светите земи. След това започват неномерираните кръстоносни походи – Кръстоносният поход на бароните, който конкурира Първия кръстоносен поход по завладени територии. Можеш да видиш, че Кръстоносният поход на бароните успява да превземе много територии. Но през 1244 г. Йерусалим отново е завладян от мюсюлманите. Тогава тръгват Седмият и Осмият и Деветият кръстоносен поход един след друг. Има и други военни акции, понякога наричани кръстоносни походи, но по-голямата част от тях са неуспешни. В края на XIII век и началото на XIV век, Светите земи попадат отново под контрола на мюсюлманите. Това е карта на региона от началото на XIV век. Можеш да видиш, че мюсюлманите отново са завладели не само Светите земи, но и по-голямата част от полуостров Мала Азия, като само Константинопол остава под контрола на Византия, Това продължава до 1453 г., когато османските турци окончателно превземат и Константинопол. Ако погледнеш картата от началото на това видео, а след това погледнеш тази карта, ще видиш, че кръстоносните походи в действителност не успяват да променят ситуацията в Светите земи. В някои аспекти кръстоносните походи и кръстоносният начин на мислене е успешен. Можеш да видиш, че през XIV век по-голямата част от Иберийския полуостров е отвоювана от от ръцете на мюсюлманите. Мюсюлманите през този период остават с владения единствено в Гренада, така че Реконкистата в известна степен е успешна. Тя продължава до 1492 г., когато последните мюсюлмани са изтласкани от Испания. Нещо, което ме затрудни, докато изучавах кръстоносните походи, е, че е много объркващо как самият Йерусалим преминава напред-назад в различни владения. За да направим преглед на случилото се в действителност, можем да си помогнем с тази линия на времето. Зеленото показва Йерусалим под мюсюлмански контрол, а червеното – под християнска власт. В края на Първия кръстоносен поход Йерусалим преминава в други ръце. Християните го контролират през цялото време, докато Салах ад-Дин не го превзема обратно. След това мюсюлманите го контролират през цялото време до Шестия кръстоносен поход, който успява да завладее обратно някои територии, дори части от Йерусалим. Най-вече Походът на Бароните успява да върне значителни територии, но през 1244 г. Йерусалим отново е превзет от мюсюлманите. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.