If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:47

Видео транскрипция

Вече в няколко клипа правим общ преглед на Кръстоносните походи. Нека припомним – те продължават приблизително 200 години по време на Същинското Средновековие. Първият кръстоносен поход в края на XI век е всъщност най-успешният от Кръстоносните походи. Западноевропейците поемат контрола над Йерусалим и голяма част от Светите земи. Можеш да видиш това на тази схема, в която с червено е отразен периодът, в който Йерусалим е управляван от западноевропейците, католическите християни. Те успяват да запазят контрола си чрез Кръстоносните държави чак до 1187 г., когато Салах ад-Дин, или Саладин, успява да превземе Йерусалим. Няколко десетилетия по-късно, навлизайки в Шестия кръстоносен поход и Кръстоносния поход на бароните, който не е изобразен тук, западноевропейците успяват да завладеят повече територии, но в крайна сметка мюсюлманите поемат контрол над Йерусалим. През XIV век мюсюлманите завладяват Светите земи. Докато това се случва, Константинопол е разграбен в края на Четвъртия кръстоносен поход от самите кръстоносци и въпреки че е превзет обратно, това е началото на края за Византийската империя. Нека да помислим малко за това как Кръстоносните походи променят Европа и целия свят. Едно от най-очевидните въздействия на Кръстоносните походи е броят на отнетите заради тях животи. Смята се, че броят на жертвите от Кръстоносните походи е между 2 и 6 милиона души само от Западна Европа. Имай предвид, че по това време населението в Европа е между 60 и 70 милиона души. Така че между 4% и 10% от населението на Европа умира в Кръстоносните походи. При това процентите не обхващат всички убити и всички унищожения по пътя към Светите земи, както и всичко, случило се в Близкия изток. Ако се вгледаш в тази карта на региона от началото на XIV век, можеш да видиш, че макар и Близкият изток все още да е под контрола на мюсюлманите, те, в по-голямата си част, са изтласкани от Иберийския полуостров. Имат само опорна позиция ето тук – в Гренада. Тази Реконкиста ще продължи до 1492 г., когато испанците успяват да прогонят всички мюсюлмани от Иберийския полуостров. Правейки това, те също прогонват и евреите. Също така има и териториални завоевания в северната част на Европа които малко по-трудно, можеш да видиш на тази карта. Както споменах в предишното видео, част от кръстоносната идея е не само да се възвърнат земи на византийците или да се завземе земя от мюсюлманите, но също така да се покръстят или да бъдат превзети считаните по това време за езичници в Северната Европа, германски племена, които все още не са приели християнството. Това помага за териториалното разширение на християнството в северната част на Европа. Важен отличителен белег на Кръстоносните походи е силата на папата. Не забравяй, че Кръстоносните походи са започнати от папата, който настройва хората срещу арабите, казвайки: "Хайде да отидем да помогнем на византийците. Хайде да си върнем земите от мюсюлманите. " Папа Урбан II. И в течение на 200 години бушува тази религиозна разпаленост, на чийто фон папата организира Кръстоносните походи. Хората чувстват религиозен подтик за това. Преди да отидат на кръстоносен поход, много хора завещават земята си на Църквата. Ако умрат, а много от тези лордове в крайна сметка умират, те дават своята собственост на Църквата, оглавявана от папата. Крале също придобиват власт по време на Кръстоносните походи. В други клипове говорим за феодалната система, но много пъти васалите на кралете, херцозите, графовете и бароните често имат по-голяма власт над територия си от тази, която имат кралете. Това води до постоянни спорове, но откакто хората започват да съсредоточават енергията си върху това странично приключение, известно като Кръстоносните походи, много от тези лордове умират, тяхното имущество става собственост на държавата – на кралете. Започва да има по-малко вътрешни разногласия. В известен смисъл, това е идеята на папа Урбан II в края на XI век: "Ако насочвам хората навън, може би ще спрат разногласията вътре в държавата." Идеята му проработва. Друга последица е значението на градовете. Във феодална система именията и земите са изключително важни. Но за да се финансират Кръстоносните походи, центрове на търговията стават все по-важни. Също така има по-голямо взаимодействие между Запада и Изтока и все повече хора пътуват. Това, както предполагаш, насърчава търговията, която се извършва в тези градове. И това води до следващата последица на Кръстоносните походи – търговията, породена от самите Кръстоносни походи. По време на Кръстоносните походи не е имало само битки. Венеция и други търговски градове-държави улесняват движението на оръжия и хора от запад на изток, като търговците също така носят от изток и стоки за търговия. И така, те стават много, много по-могъщи. В края на Кръстоносните походи през XIV век Венеция, която се намира ето тук на нашата карта, е смятана за най-богатия и най-могъщ град в Европа. Венеция има цялото това богатство вследствие на търговията. Но не е само от това. Както може би си спомняш от предишните клипове, когато Константинопол е разграбен, сред хората, превзели града има венециански търговци. След това се изгражда една нова империя. Кръстоноците разделят Византийската империя и венецианците вземат част от нея за себе си. Не е случайно, че с настъпването на XIV и XV век места като Венеция и Флоренция, финансирани от Медичите, известно банкерско семейство, стават търговски центрове, а центровете на търговия са местата, в които Ренесансът първо ще процъфти. И не на последно място – въпреки че в някои отношения Кръстоносните походи са кървав и мрачен период, те също са свързани с науката, защото всички тези хора отиват от Западна Европа в Близкия изток и в Светите земи, а по това време, не забравяй, имаме клипове за това, е Златният век на Исляма. В много отношения мюсюлманите са водачи в знанието и науката. Те обединяват знанията на древните гърци и римляни с научните постижения на индийците и китайците, като в същото време правят свои собствени открития. Много от западноевропейците пренасят тези знания обратно в Европа. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.