If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:24

Видео транскрипция

Намираме се в 1095 г. Това е приблизително половин век след Великата схизма между Източноправославната църква с център Константинопол и Римокатолическата църква, или Латинската църква, с център Рим. Византийската империя продължава да губи територии. Нека не забравяме, че през VII век Ислямът се разпространява из полуостров Арабия и бързо превзема териториите на Светите земи, дотогава контролирани от Византия. Византия е другото име на Източната Римска империя. До периода, показан на тази карта, Ислямът е поел контрола над Близкия изток, Светите земи, Северна Африка и дори част от Иберийския полуостров. Това продължава няколко века – над 400 години. С приближаването на изобразения времеви период, селджукските турци продължават да отнемат земи от Византийската империя и подчиняват по-голямата част от полуостров Мала Азия. Този период, не забравяй, се нарича Същинско Средновековие и Западна Европа е във възход. Има развито стопанско производство и населението расте. В тези условия императорът на Византия, императорът на Източната Римска империя, търси помощ. Император Алексий I изпраща пратеничество до папа Урбан II като иска наемници, които да му помогнат да си върне полуостров Мала Азия от мюсюлманите. Папа Урбан II вижда една добра възможност. Минал е около половин век от Великата схизма. Самият папа си има свои проблеми с някои от съседните му страни. Той вижда възможност да пренасочи вниманието някъде другаде. Малко по-късно същата година, през ноември 1095 г. папата извършва проповед в Клермон, град във Франция. Има няколко версии на казаното от него, но ще ти покажа само една от тях. "Аз, или по-скоро Бог, ви умолява, както Христовите вестители ще разпространят навсякъде, и иска да склони, или с други думи да убеди всички хора от всяко потекло – войници, рицари, бедни и богати да помогнат незабавно на тези християни..." Тук има предвид византийците. "... и да прогонят тази зла раса от земите на нашите приятели." Като казва "зла раса", папата визира мюсюлманите, които владеят полуостров Мала Азия и Светите земи. "Казвам това на всички, които присъстват, но е насочено и към тези, които не са тук. При това Христос го заповядва" Според тази версия на речта по-късно той казва, че "всички, които умрат по пътя, било то на суша или по море, или в битка срещу езичниците ще им бъдат опростени всички грехове." Това е идеята за индулгенциите, според която ако направиш нещо за Църквата, тя може да ти опрости греховете. "Това дарявам чрез силата на Бог, която ми е поверена. О, какъв позор би било, ако такава омразна и низка раса,..." Тук отново има предвид мюсюлманите. "... която почита демони, завладее хората, които вярват във всемогъщия Бог, прославен с името на Христос!" Речта на папа Урбан II има силно въздействие, по-силно отколкото самият той предполага. Из цяла Западна Европа се чува за неговата реч. Прочува се неговият призив за връщане на Светите земи и борба срещу "омразната и низка раса" - мюсюлманите. Още преди папата да успее да организира официална армия, един монах, носещ името Пиер Отшелника повежда т.нар Народен кръстоносен поход през 1096 г. Това се смята за първата част на Първия кръстоносен поход. Те преминават през Рейнланд, съвременна Германия, избиват няколко хиляди евреи, наричат се Убийците на Христос и се насочват към Светите земи. Това е нещо, което ще видиш по време на повечето кръсносни походи. Макар кръстоносните походи да са привидно за помощ на Византия, привидно, за да се върнат Светите земи под християнска власт, докато пътуват през различни държави, кръстоносците често създават много хаос, дори в самата Византийска империя Народният кръстоносен поход е крайно неуспешен. След като стигат до полуостров Мала Азия, водени от Пиер Отшелника, жените, децата и мъжете без бойна подготовка, станали част от похода са избити от турците в Мала Азия. Но в крайна сметка папата успява да организира редовна армия, която извършва същинския Първи кръстоносен поход и надминава очакванията на папата, както и тези на Алексий, императора на Византийската империя. Самият император дори е малко уплашен от стоте хиляди войници, идващи от Западна Европа по различни пътища – по суша и по море. През 1099 г. те успяват да превземат Йерусалим от мюсюлманите. Завземането на Антиохия и Йерусалим според повечето исторически източници е изключително кърваво, като голяма част от населението на градовете е избито. Ето така е представено по-късно превземането на Йерусалим. Кръстоносците успяват да задържат контрол над Светите земи почти до края на XII в. Ето така изглежда картата през 1135 г. Може би забелязваш някои промени. Византия е успяла да си върне части от полуостров Мала Азия – западната и северната част. Тези сини области тук са т.нар Кръстоносни държави. Можем да приближим към тези Кръстоносни държави. Интересното за тях е, че тези европейски кръстоносци... В началото не са наричани кръстоносци, но са носели кръст върху дрехите си и по-късно получават това име. Тяхната първоначална цел е да върнат земите на Византия, но след като успяват да завоюват тези територии, те запазват за себе си по-голямата част от тях. Така се създават тези Кръстоносни държави, или Кръстоносни кралства, които виждаш тук. Те ще съществуват през по-голямата част от XII век. В средата на XII век мюсюлманите успяват да си възвърнат някои ключови градове, което ще стане повод за Втория кръстоносен поход. Но през 1187 г. мюсюлманският владетел Саладин успява да превземе Йерусалим, което, както ще видим в следващото видео, предизвиква началото на Третия кръстоносен поход. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.