Чингис хан и Монголската империя

Намираме се в 1200 г. и на света му предстои драматична промяна. Нека разгледаме как изглежда светът по това време. Кралете в Западна Европа са заети в кръстоносни походи. През 1200 г. Третият кръстоносен поход тъкмо приключва донякъде успешно, но Йерусалим остава под властта на мюсюлманите. Византийската империя е в упадък и губи все повече територии под атаката на турците. В Средния Изток и Персия тече Златният век на Исляма. Абасидският халифат все още съществува, въпреки че впоследствие се разпада на различни мюсюлмански империи. Северна Индия, Пакистан и Афганистан са под контрола на Султаната на Горидите, а останалата част от Индия е разделена между различните индуистки царства. На изток, в предишните клипове разглеждахме династията Сун, при която Китай достига една от връхните си точки на развитие, въпреки че династията Сун са подозрителни към северните си съседи. Но в крайна сметка един номадски народ, за който все още не сме говорили в нашето изследване на световната история, става катализатор на промяната през следващите няколко века. Този народ са монголците. Нека преминем към 1206 г. В края на XII век и началото на XIII век предводителят Темуджин взема властта в Монголия. Той успява да обедини различните номадски племена и провъзгласява Монголия за империя през 1206г. На картата тя е маркирана в жълто. Темуджин е наречен Чингис хан, което означава "великия хан", "великия владетел" или "владетеля на света". Въпреки че дотогава монголците не са във фокуса на световната история, те правят няколко значителни неща, които ги поставят в центъра на събитията. Монголците са животновъди и отлични конници, както и отлични стрелци, умеещи да изстрелят стрела във всяка посока, докато яздят конете си. Като войници са много пъргави, бързи и изключително безмилостни, както и приспособими към всякакви условия. Докато завладяват все повече и повече народи, те се учат от тях. До смъртта на Чингис хан през 1227г. монголците завладяват по-голямата част от Северна Азия. След това продължават да превземат нови територии. Половин век след смъртта на Чингис хан монголците владеят много повече от Северна Азия. Тяхното превземане на Багдад се определя от много историци като края на Златния век на Исляма. Западноевропейците оказват голям натиск върху турците по време на Кръстоносните походи, но всъщност монголската заплаха е много по-съществена. Преди разпадането си това е най-голямата сухоземна империя в световната история. Използваме думата "сухоземна", защото Британската империя заема повече площ, както ще видим по-нататък, a териториите на Монголската империя са свързани и са едно цяло. Но както виждаме от тази схема, империята е започва да се разпокъсва на отделни хаганати, които стават все по-независими през втората половина на XIII век. В началото на XIV век виждаме, че земите на монголците са разделени на няколко отделни империи. На изток управлява династията Юен на Кубилай хан, която контролира днешната Монголия и Китай. Те допринасят за развитието на Будизма в региона, докато не са завладяни от династията Мин. В Централна Азия се намира Чагатайското ханство. В Северозападна Азия и Източна Европа, разпростирайки се до Полша, се намира Златната орда. В Персия и Кавказкия регион се намира Илханатът, който е бил подчинено ханство, но е вече независимо. Ханствата на запад приемат исляма. Всичко това е важно бъде разбрано, защото повечето империи, за които ще учим в Азия и Средния Изток, са потомци на Монголската империя и на това, което Чингис хан започва през 1206 г. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.