Тимур

В последните няколко видеа видяхме как Монголската империя се разпада на няколко различни ханства. На изток управлява династията Юен, създадена от Кубилай хан. На запад са Златната орда, Чагатайското ханство и Илханатът, обхващащ по-голямата част от Близкия изток и Персия. С идването на XIV век, и по специално 30-те години, може би си спомняш от уроците за Европа, че там бушува бубонната чума. Тя не засяга само Европа, но и Азия. Една често давана причина за бързото разпространение на болестта е стабилността, създадена от тези ханства. Търговията е развита, но с разпространението на стоки се разпространяват и болести. Бубонната чума, или Черната смърт, през 30-те години на XIV век нанася сериозни щети върху Илханната в Персия и Близкия Изток. Не само императорът, но и синовете му умират от чумата. Както можеш да видиш на тази линия на времето, Илханатът навлиза в период на силен упадък вследствие на Черната смърт. По същото време, в югозападния край на Чагатайското ханство се ражда един бъдещ завоевател – Тимур, което означава "желязо". Познат е още като Тимурлан, защото като малък е ранен в ръката и крака от стрела, което ограничава движенията му и затова европейците го наричат Тимур Куция (Timur the Lame), което се преобразува в Тимурлан. Въпреки физическия си недъг той успява да завладее по-голямата част от Чагатайското ханство и Илханата, давайки началото на собствена династия. Империята му е основана през 1370 г., когато той взема властта над по-голямата част от Чагатайското ханство. Тимур е от тюрско-монголски произход. Това ще е фраза, която ще чуваш често, защото макар монголите да превземат тази огромна територия, те го правят с помощта на народи, говорещи тюркски езици от Централна Азия като турският е най-познатия тюркски език. Много от завоевателите, особено мюсюлманските завоеватели от Централна Азия и Персия от този период, са от тюркско-монголски произход. Макар да няма доказателства, че е директен потомък на Чингис хан, Тимур гледа на себе си като негов наследник и иска да възстанови Монголската империя. До смъртта му неговата империя обхваща по-голямата част от Персия, Централна Азия Кавказкия регион и Близкия Изток. Той оставя много кървава следа в историята, тъй като при завземането на нови земи и градове често се случва неговите войници да избият десетки, дори стотици хиляди цивилни, които са против управлението на Тимур. Той напада Делхийския султанат, не защото се надява да превземе Индия, а за да заграби плячка. През 1398 г. Тимур успява да победи султана, който използва в армията си бойни слонове. За да се справи с тях, Тимур изпраща камили със запален огън на гърбиците им, за да изплаши слоновете. Когато армията на Тимур превзема Делхи, те убиват между 100 и 200 хиляди души и разграбват града. Според някои изчисления армията на Тимур избива около 17 милиона души по време на разширението на империята. За сравнение, това е около 5% от населението на света по това време. След смъртта на Тимур през 1405 г., както виждаш на линията на времето, империята не се задържа много. През втората половина XV век тя изпада в криза. Някои от наследниците му запазват властта си върху части от империята. През XVI век един от неговите наследници – правнукът на внука му превзема Делхийския султанат и създава Моголската империя в Северна Индия. 'Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.