If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение в Реформацията

Витенберг, 1725 г., гравюра, 18 x 15 cm (Държавна и университетска библиотека, Дрезден)
Витенберг, 1725, гравиране 18 х 15 см (Държавна и университетска библиотека, Дрезден)

Протестантската реформация

Днес съществуват много видове протестантски църкви. Например баптистите са в момента най-голямата деноминация в Съединените щати, но има още десетки. Защо са толкова много? Откъде са започнали? За да разберем движението на протестантската реформация, е нужно да се върнем назад във времето, до началото на 16 век. Тогава има само една църква в Западна Европа, позната ни днес като Римокатолическа църква, която е под ръководството на папата в Рим. Наричаме я Римокатолическа, защото има много други видове църкви (например методистка, баптистка, лутеранска, калвинистка, англиканска...).

Църквата и държавата

Така че ако се върнем към 1500 г., Църквата, която ние днес наричаме Римокатолическа църква, е много силна политически и духовно в Западна Европа (и всъщност управлява значителна територия в Италия, наречена Папска държава). Но има и други политически сили в действие. Съществува Свещената Римска империя (до голяма степен съставена от немско говорещи области, управлявани от принцове, графове и избирателна колегия), италианските градове държави, Англия, както и все по-обединените национални държави на Франция, Испания и др. Владетелите на тези територии са засилили властта си през предишния век и много от тях искат да се възползват от възможността да отслабят папството с помощта на Реформацията и да увеличат своята собствена власт спрямо Църквата в Рим и другите владетели.
Не бива да забравяме, че от известно време на Църквата е гледано като на институция, разкъсвана от борби за вътрешна власт (към края на XIV в. и XV в. едновременно управляват трима папи). Папите и кардиналите често живеят повече като крале, отколкото като духовни лидери. Папите претендират за нерелигиозна (политическа), както и за духовна власт. Те командват армии, имат политически съюзници и врагове, а понякога дори водят война. Силно разпрострени са симония (продажбата на църковни служби) и непотизъм (фаворизиране въз основа на семейни връзки). Очевидно е, че щом папата се концентрира върху тези светски въпроси, не му остава много време за душите на вярващите. Корупцията е добре известна и са правени няколко опита да се реформира Църквата (особено от Джон Уиклиф и Ян Хус), но нито едно от тези усилия не води до промени в църковната практика до действията на Мартин Лутер в началото на XVI в.
Лукас Кранах Стари, Мартин Лутер като августински монах, 1520 г., гравюра, 6-1/4 x 4-3/16 (Музей на изкуството Метрополитън)
Лукас Кранах Стари, Мартин Лутер като августински монах, 1520 г., гравюра, 6-1/4 x 4-3/16 (Музей на изкуството Метрополитън)

Мартин Лутер

Мартин Лутер е немски монах и професор по теология в университета във Витенберг. Лутер слага началото на протестантската Реформация, когато през 1517 г. поставя своите "95 тезиса" на вратата на крепостната църква във Витенберг, Германия. Това е списък от изказвания, които изразяват безпокойствата на Лутер относно някои църковни практики - най-вече продажбата на индулгенции, но те са базирани на по-дълбоките тревоги на Лутер за църковната доктрина. Обърни внимание, че думата "протестант" съдържа в себе си "протестирам", а думата "реформация" съдържа в себе си "реформа" — първоначално това е опит за противопоставяне срещу някои практики на Римокатолическата църква, както и за реформиране на Църквата.

Индулгенции

Продажбата на индулгенции е практика, при която на парче хартия (индулгенция) Църквата описва, че е получила дарение или друга благотворителна работа и удостоверява, че душата на вярващия ще отиде в Рая по-бързо чрез намаляване на времето, прекарано в Чистилището. Хората са вярвали, че ако човек не извърши сериозни грехове, които гарантират място в Ада, но умре преди да се разкае и изкупи всички свои грехове, тогава душата отива в Чистилището. То е като промеждутъчна гара, където завършва изкупването на греховете, преди на душата да ѝ бъде позволено да влезе в Рая.
Папа Лъв X е давал индулгенции за набиране на средства за възстановяване на базиликата Свети Петър в Рим. Тези индулгенции са продавани от Йохан Тетзел недалеч от Витенберг, където Лутер е професор по теология. Лутер е сериозно загрижен относно начина, по който влизането в Рая е свързано с финансова транзакция. Но продажбата на индулгенции не е единственото несъгласие на Лутер с институцията на църквата.

Само вярата

Мартин Лутер е много благочестив и преживява духовна криза. Той заключава, че без значение колко добър и безгрешен се опитва да бъде, все още усеща грешни мисли в себе си. Той се страхува, че без значение колко на брой са добрите му дела, той никога няма да направи достатъчно, за да спечели мястото си в Рая (не забравяй, че според Католическата църква човек, който върши добри дела, като например поръчва произведения на изкуството за църквата, може да си спечели място в Рая). По този начин Лутер признава неизбежната греховност на човешкото състояние. В крайна сметка, колкото и да се опитваме да сме мили и добри, невинаги мислите ни са такива, а понякога са и много по-лоши. Лутер намира изход от този проблем в следния текст от Свети Павел: "Праведните ще живеят чрез вяра" (Римляни 1:17). За Лутер това означава, че тези, които отиват в Рая (праведните), ще стигнат там само с помощта на своята вяра, а не чрез извършването на добри дела. С други думи, Божията милост е нещо, което е свободно дадено на човешките същества, а не е нещо, което можем да спечелим. Докато Католическата църква твърди, че човешките същества чрез добри дела могат да влияят върху своето спасение.

Само Светото Писание

Лутер (и други реформатори) се обръщат към Библията като единствения благонадежден източник (за разлика от ученията на църквата). Създаването на печатната преса през XV век (от Гютенберг в Майнц, Германия) и преводът на Библията на народния език (на френски, италиански, немски, английски и т.н.) дават възможност на грамотните хора да четат директно от Библията, без да се налага да разчитат на свещеник или други църковни лица. Преди това Библията е достъпна само на латински, древния език на Рим, говорен главно от духовенството. Преди печатната преса книгите са ръчно изработени и са изключително скъпи. Изобретяването ѝ, заедно с превода на Библията на народен език, означава, че за първи път в историята Библията става достъпна и за хората, които не са част от църквата. И вече е възможна директна връзка с Бога, без посредничеството на Католическата църква.
Когато Лутер и другите реформатори разглеждат написаното в Библията (полагат се усилия за подобряване на точността на новите преводи въз основа на ранни гръцки ръкописи), те откриват, че много от практиките и ученията на Църквата за това как да постигнем спасение не съвпадат с ученията на Христос. Това включва и много от тайнствата, като например Светото Причастие (известно също като Евхаристия). Според Католическата църква чудото на Причастието е преосъществяването — когато свещеникът раздава хляба и виното, те променят своята същност и действително се превръщат в тялото и кръвта на Христос. Лутер отхвърля тази промяна по време на Светото Причастие и по този начин оспорва едно от централните тайнства на Католическата църква, едно от нейните най-важни чудеса, и съответно един от начините, по който човешките същества могат да получат Божията благодат или спасение.

Контрареформацията

Църквата първоначално не обръща внимание на Мартин Лутер, но идеите му (и техните вариации, включително калвинизмът) бързо се разпространяват в цяла Европа. На събора във Вормс, проведен от императора на Свещената Римска империя, той е помолен да се отрече от своите писания. Когато отказва, Лутер е отлъчен (с други думи, изгонен от църквата). Отговорът на Църквата срещу заплахата от Лутер, Калвин и др. през този период се нарича Контрареформация ("контра" означава "срещу").

Съборът в Трент

През 1545 г. Църквата открива събора в Трент, за да се занимае със проблемите, повдигнати от Лутер. Съборът в Трент е събрание от висши служители в църквата, които се срещат за 25 заседания (с прекъсвания в продължение на осемнадесет години) основно в северния италиански град Трент.

Основни резултати от Събора в Трент:

  1. Съветът отрича лутеранската идея за спасение чрез вяра. Потвърждават, с други думи, своето учение за заслугите, което позволява на човешките същества да изкупят греховете си чрез добри дела и чрез тайнствата.
  2. Потвърждава се съществуването на Чистилището и полезността на молитвата и индулгенциите за съкращаване на престоя на човек в Чистилището.
  3. Потвърждава се вярата в преосъществяването и важността на всичките седем тайнства
  4. Препотвърждава се авторитетът на Писанието, учението и традициите на Църквата
  5. Потвърждава се необходимостта и коректността на религиозното изкуство (виж по-долу)

Съборът в Трент за религиозното изкуство

На Събора в Трент църквата също потвърждава полезността на изображенията, но посочва, че църковните служители трябва да бъдат внимателни, за да насърчават правилното използване на изображенията и да предотвратят идолопоклонничеството. Съборът постановява, че изображенията са полезни, "защото почитта, която се им се показва, се отнася за прототипите, които представляват тези образи" (с други думи, чрез изображенията ние почитаме изобразените свети фигури). И те изброяват друга причина, поради която изображенията са полезни: "защото чудесата, които Бог е извършил чрез светиите и техните благотворни примери, са поставени пред очите на вярващите; и по този начин вярващите могат да благодарят на Бога за тези неща; могат да променят своя собствен живот и нрави, следвайки примера на светиите; и могат да се развълнуват и да изпитат обожание и любов към Бога и да развиват благочестивост."

Насилие

Реформацията е много бурен период в Европа, дори близки роднини можело да бъдат насъсквани едни срещу други в тези религиозни войни. И католиците, и протестантите често били убедени, че те са правите и че другата страна служи на дявола.
Творците през този период – Микеланджело в Рим, Тициан във Венеция, Дюрер в Нюрнберг, Кранах в Саксония – са засегнати от тези промени, тъй като църквата е най-големият техен покровител. Изкуството бива подложено на нов вид щателна проверка. Католическата църква започва да гледа доколко ясно и сполучливо произведенията на изкуството предават библейските разкази (за повече информация виж "Веронското угощение в дома на Леви"). Протестантите, от друга страна, в голямата си част изгубват патронажа на църквата и религиозни изображения като скулптури, картини, прозорци със стъклописи и т.н., биват унищожени в иконоборски бунтове.

Други развития

През този период Научната революция също набира скорост. Наблюдението над природата и нейните закони измества религиозната доктрина като източник за нашето разбиране на Вселената и нашето място в нея. Коперник преобръща древногръцкото разбиране за небесните тела, като предполага, че Слънцето е в центъра на Слънчевата система и планетите се врътят около него.
В същото време продължава проучването, колонизацията и често принудителното покръстване на това, което Европа нарича "нов свят". До края на века светът на европейците става много по-голям, а мненията за този свят са все по-разнообразни и по-несигурни, отколкото са били в продължение на векове.
Моля, обърни внимание, че този урок се съсредоточава върху Западна Европа. Има други форми на християнството в други части на света, включително например източната православна църква.
Есе от д-р Стивън Зукер и д-р Бет Харис

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.