If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Кранах, Законът и Евангелието (или Закон и Благодат)

от д-р Бони Ноубъл
Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529 г., маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)

Как да отидем в рая?

Как всъщност отиваме в рая? С добри дела? Можем ли да влезем в рая заради собствените ни заслуги или трябва да седим и да чакаме Бог да си свърши работата? Тези въпроси са причинявали международни спорове, масови грабежи, вандализъм и убийства през шестнадесети век. Една от жертвите на насилието и хаоса е унищожаването на хиляди произведения на религиозното изкуство. Иконоборците (унищожителите на подобия, на изображения) щурмували църквите, унищожавайки всяко произведение на изкуството, до което могли да се докопат. Как така концепцията за рая била толкова противоречива?

Най-влиятелният образ на Лутеранската реформация

На тези въпроси отговаря изненадващ вид картина, наречена Законът и Евангелието, първоначално нарисувана от художника Лукас Кранах Старши през 1529. Законът и Евангелието е единствената най-влиятелна картина на Лутеранската реформация. Реформацията, започната от Мартин Лутер през 1517 година, първоначално е била опит за реформиране на Католическата църква. Обаче реформата бързо прераства в бунт, тъй като хората започнали да поставят под въпрос силата и практиките на Католическата църква, която е била единствената църква в Западна Европа до Лутер.
Йоан Кръстител насочва гол мъж към Христос (детайл), Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Йоан Кръстител насочва гол мъж към Христос (детайл), Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)

Ролята на изкуството

Отличителна разлика между католиците и последователите на Лутер е въпросът за това как да стигнем до небето (рая) и каква е ролята на религиозното изкуство за това, ако изобщо има такава. Католическата църква настоява, че вярващите могат да извършат определени действия и да получат спасение чрез добрите си дела, включително правейки финансови дарения и плащайки за сложното изкуство по украсяването на християнските църкви. Лутер обаче настоява, че спасението е в Божиите ръце и единственото, което вярващият човек трабва да прави, е да приеме Бог и да има вяра. Постепенно хората се разочароват от католическото учение и започват да се гневят на начините, по които Католическата църква трупа пари, изкуство и власт. Когато реформата става невъзможна и бунтът е единственият курс на действие, разярените и разочаровани вярващи насочват гнева си към произведенията на изкуството, които са лесна и голяма мишена.
Други реформатори последват примера на Лутер и организират бунтове срещу Католическата църква. Някои от реформаторите заемат твърда позиция срещу религиозното изкуство, като го забраняват изцяло. Лутер обаче е по-умерен и смята, че част от религиозното изкуство е приемливо при условие, че показва правилната поука, и тук се появавя Законът и Евангелието.

Идеите на Лутер във визуална форма

В консултация с Мартин Лутер, Лукас Кранах Старши създава Законът и Евангелието. Цялата лутеранска живопис на Кранах се основава на този живописен образец, който повлиява и на други художници. Законът и Евангелието обяснява идеите на Лутер във визуална форма, най-вече идеята, че раят се достига чрез вяра и Божията благодат. Лутер презира и отхвърля католическата идея, че добрите дела, или както той ги нарича "добри действия", може да играят някаква роля в спасението.
Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529 г., маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
В Законът и Евангелието две голи мъжки фигури се виждат от двете страни на едно дърво, което е зелено и e живо от страната на "Евангелието" вдясно на зрителя, но е безплодно и умиращо от страната на "Закона" вляво на зрителя. Шест колонки с цитати от Библията се виждат в долната част на панела.

Дясната страна ("Евангелието")

На страната на "Евангелието" на изображението (дясната страна), Йоан Кръстител насочва гол мъж към Христос на кръста пред гробницата и към възкръсналия Христос, който се вижда върху гробницата. Възкръсналият Христос стои триумфално над празния гроб, извършвайки Чудото на Възкресението. Тази гола фигура не се надява напразно да спази закона или да представи равносметка на добрите си дела в деня на Страшния Съд. Той стои пасивно, оголил душата си, отдавайки се на Божията милост.
Демон и скелет подкарват мъж към ада, а отдясно на сцената стоят пророци (детайл), Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529 г., маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Демон и скелет подкарват мъж към ада, а отдясно на сцената стоят пророци (детайл), Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529 г., маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)

Лявата страна ("Законът")

На преден план вляво скелет и демон подкарват изплашен гол мъж към ада, докато група пророци, включително Мойсей, сочат към плочите на Закона (Десетте Божи заповеди). Мотивите от лявата страна на композицията имат за цел да илюстрират идеята, че само Законът, без Евангелието, никога не може да отведе човек в рая.
Адам и Ева ядат плода на познанието за доброто и злото, Христос над тях – раздаващ правосъдие, Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82,2 × 118 см / 32,4 × 46,5 инча (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Адам и Ева ядат плода на познанието за доброто и злото, Христос над тях – раздаващ правосъдие, Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82,2 × 118 см / 32,4 × 46,5 инча (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Христос седи в съдния трон, докато Адам и Ева (на заден план) ядат плода и от тях е снета благодатта. Мойсей наблюдава тези събития от своята гледна точка в центъра на картината, неговите бели плочи се открояват на фона на наситената оранжева роба и наситенозеленото дърво зад него, буквално подчертавайки връзката между закон, смърт и проклятие.
Взети заедно, тези мотиви демонстрират, че законът неизбежно води до ада, когато погрешно е приет за път към спасението, както показва проклятието на голия мъж.

Бог съди и Бог проявява милост

Законът и Евангелието разглежда двете роли на Бога - да съди и да показва милост. От една страна Бог съди и осъжда човешкия грях, но от друга страна Бог също така проявява милост и прошка, давайки незаслужено спасение на грешни вярващи. Както изследователят на Реформацията Бернхард Лохсе обяснява:
"Божието Слово отива при хората като закон и като Евангелие, като слово на осъждане и като слово на благодат... Със сигурност е вярно, че има повече закон отколкото Евангелие в Стария завет, и повече Евангелие отколкото закон в Новия завет. Разграничението на Лутер между закон и Евангелие обаче се отнася за нещо различно от разделението на библейските изложения в двете части на библейския канон. Това разграничение по-скоро описва фактът, че Бог и съди, и е милостив." [1]
Идеята на Лутер за закона е многоаспектна и предполага сложно отношение с неговата идея за Евангелието. Въпреки че законът сам никога не ще направи спасението възможно, той остава необходим като начин, по който вярващият разпознава греха и необходимостта от Божията милост. Законът проправя пътя към спасение като подготвя пътя към Божията благодат.
Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529 г., маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Лукас Кранах, Законът и Евангелието, ок. 1529, маслени бои върху дърво, 82.2 × 118 cm / 32.4 × 46.5 in (Музей Herzogliches, Гота, Германия)
Въпреки че картината Законът и Евангелието включва събития и от Новия Завет и от Стария Завет, тя не е просто противопоставяне на Християнството и Юдейството. Ако Законът и Евангелието просто прави разграничение между Стария и Новия Завет – или дори по-обширно между юдейството и християнството – тя не би била специфично лутеранска или нова от изкуствоведска или теологична гледна точка. Вместо това Законът и Евангелието разглежда два аспекта на връзката между човечеството и Бог – връзка, базирана на човешкото действие от една страна, и на божествената сила от друга. Законът и Евангелието описва събития от цялата Библия, които разкриват двойствения аспект на Божието отношение към хората.
Законът и Евангелието е лутеранска, защото представлява художествения превод на Кранах на уникалното разбиране на Лутер за спасението. Картината интерпретира ролята на закона, добрите дела, вярата и благодатта в човешките отношения с Бог.
Бележка: Законът и Евангелиетоl често се нарича още Закон и благодат – заглавие, което произлиза от версия на картината в Прага, където термините „Gesecz“ (Закон) и „Gnad“ (Благодат) са изрисувани смело и са ясно видими.
Бележка
[1] Bernard Lohse, Martin Luther: An Introduction to His Life and Work, Fortress Press, 1986.

Допълнителни материали

есе от д-р Бони Ноубъл

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.