If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:31

Видео транскрипция

С навлизането в XVI век Ренесансът вече продължава около 200 години. Европа преоткрива знанията, натрупани от гърците и римляните. През XVI век европейците вече надграждат тези знания на гърците и римляните. През 1543 г. Николай Коперник публикува "За въртенето на небесните сфери". Това е съчинение, което предлага, че Земята не е центърът на Вселената, а се върти около Слънцето. Това твърдение се противопоставя на вековни идеи за това как е устроена Вселената. На мета ниво съчинението на Коперник насочва към нови методи и доказателства, чрез които да се направят нови открития, без значение колко революционни са те. Тази публикация често е посочвана за началото на т.нар. Научна революция. Много хора смятат за основа на Научната революция трудът "Математически начала на натурфилософията" на Нютон от 1687 г. Това също е много силно произведение. То описва законите на Вселената. Това е Вселена, в която повечето неща могат да се обяснят с прости принципи и математика. Това е толкова силна теория, че никой не може да я оспори за повече от 200 години, когато на сцената се появява Алберт Айнщайн със своята теория за относителността. Но дори и днес законите на Нютон се преподават в часовете по физика. Това се учи в предмети като Въведение в инженерните науки. Има много неща, върху които може да се разсъждава. Защо това се случва през този период? Как е свързано всичко с Ренесанса? Свързано ли е с политическите събития в Европа по това време? Не е нужно да се казва, но Научната революция дава нова перспектива на човечеството за Вселената и дава на хората нови сили, с които те започват да предизвикват всички допускания, които са правили. В края на XVII и началото на XVIII век хората почват да използват същите тези инструменти, същите дедуктивни методи върху някои от най-старите въпроси, които човечеството си е задавало: Какви права имаме като човешки същества? Кой получава тези права? Какъв дълг и какви задължения имаме един към друг? Каква е ролята на управляващите? Кой има право да управлява? Някои от тези въпроси са в основата на философии и религии от хилядолетия насам. Но вече ги има силата, инструментите и желанието за преразглеждане, породени от Научната революция. Появява се философско движение, което е тясно свързано с Научната революция, което наричаме Просвещение. За да добиеш представа за начина на мислене по време на Просвещението, ще прочета откъс от Джон Лок, който се смята за един от основоположниците на Просвещението. Откъсът е от 1689 г. и е част от "Втори трактат за управление на държава". "В естественото състояние има закон на природата, който управлява и който е задължителен за всеки; и разумът, който е този закон..." Значи разумът е природният закон, който управлява. "... учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него, че понеже всички са равни и независими, никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек... и да не напуска по свое желание това състояние, то поради същата тази причина той трябва, доколкото може, да съхранява останалата част от човечеството, с изключение на случаите, в които раздава правосъдие по отношение на престъпник, той не може да отнема или да посяга на живота на друг човек, както и на всичко, което спомага за съхраняването на живота, свободата, здравето, телесните крайници или благата на другите" Според Джон Лок разумът е природният закон, който управлява човешките действия. Според Лок никой няма право да наранява друг и ако не сме в съревнование, (например има храна само за един от нас, но сме двама, в такъв случай сме в съревнование) трябва да си помагаме и да опитваме да запазим останалата част от човешкия вид. Освен ако не е за целите на правосъдието, нямаш правото да отнемаш или увреждаш живота или нещата, които поддържат живота, свободата, здравето, крайниците или собствеността на друг. Сега сигурно си казваш, че това си е просто здрав разум. Религиите също обсъждат този въпрос, но трябва да имаш предвид, че това е време, в което светът се управлява от царе и императори. Какво им дава това право? Защо някои хора са роби, а други не? Защо някои хора в този свят имат правото да притежават други хора? Това е много проблематична идея, която предизвиква някои от тези фундаментални концепции за това кой трябва да управлява, кой има това право и до каква степен хората трябва да налагат контрол един върху друг. Благодарение на тези идеи на Просвещението – Джон Лок е само една от важните фигури с принос в този период от около 100 години – не е изненадващо, че с идването на края на XVIII и началото на XIX век, избухват серия революции. Това най-ясно се вижда в Америка. До голяма степен идеите на Просвещението вдъхновяват правото на живот, свобода и здраве, заложени в Декларацията за независимостта на САЩ. Тези права са в основата и на Френската революция. Различни революции в Латинска Америка се борят за същото. Това са причините за появата на Просвещението именно през този период. Не само че хората имат нов начин на мислене и възможността да предизвикат стари концепции, но може би обществото вече има отговорността да мисли по-задълбочено върху тези идеи, защото то получава все повече възможности чрез Научната революция. Тези възможности стават още по-значими, когато тази наука се приложи по време на Индустриалната революция. Вече обществото може да произвежда много повече от когато и да е било, но както ще говорим в други видеа, през Индустриалната революция има глад за суровини и за пазари, на които да се продава готовата продукция. Тя позволява създаването на нови и по-мощни оръжия, нови методи за контролиране на голяма империя и нови начини на комуникация. Много историци я свързват директно с Епохата на империализма, в която западните държави търсят области, за да добиват оттам сурови материали и пазари, в които да продават завършената си продукция. С индустриализацията на света хората имат все повече възможности. Идеите на Просвещението стават още по-релевантни, макар че не се прилагат постоянно в Епохата на империализма. Както сме виждали и в други видеа, макар технологията да се развива по време на Индустриалната революция, философията и моралната рамка не се развиват толкова бързо и затова XX век се превръща в един от най-кървавите векове в човешката история. Нека завършим с последна поредица от въпроси. С идването на XIX век казахме, че започват различни движения за независимост, особено в Америка. Премахва се и робството в по-голямата част от света през този период. Така че, до някаква степен изглежда, че идеите на Просвещението се реализират, но в същото време тече и Епохата на империализма, в която контролът върху хората се разпространява из цялата планета. Всичко това води до Първата световна война, която е сред най-кървавите конфликти в човешката история. До каква степен Просвещението помага на света и до каква степен идеите му са реализирани? А може би събития като Първата и Втората световна война са началото на прехода от света преди Просвещението. В такъв случай, колко близо сме сега до реализирането на тези идеи? За това ще говорим в следващи видеа. Ще обсъдим идеята за човешките права и как светът прави опит да реши този проблем след Втората световна война. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на Посолството на САЩ.