If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Цивилизации от Андите и Чавин

Преглед

  • Няколко сложни общества се формират в района на Андите в Южна Америка, Карал — или Норте Чико — и Чавин.
  • Някои учени спорят дали Каралската култура представлява истинска цивилизация.
  • Цивилизацията Чавин носи името си от големия храм в Чавин де Уантар. Вероятно обществото е организирано около религиозна йерархия.

Цивилизацията Карал - или Норде Чико

Цивилизацията Карал – известна също като цивилизацията Норде Чико - е сложно общество, което означава, че хората в това общество притежават специализирани, но взаимносвързани роли. Каралската цивилизация е разположена по централното и северното крайбрежие на днешно Перу. Цивилизацията съществува приблизително между 3500-1700 г. пр.н.е. Според някои историци това е най-старата известна цивилизация в Северна и Южна Америка, но други твърдят, че има прекалено малко доказателства за политическите, икономическите и религиозните структури, за да се твърди категорично, че каралското общество е наистина цивилизация. Изследователите на Карал предполагат, че в региона е имало сложна управленческа структура, но остават много въпроси относно спецификата на тази структура и начините, по които тя успява да реализира големи строителни проекти.
Останки от археологическия обект Карал в Перу. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Най-впечатляващото постижение на каралското общество е монументалната архитектура, големи могили и кръгли площади. Каралският градски комплекс заема повече от 600 декара. В периода на най-голямо развитие там живеят около 3000 души. Каралският градски план, който съдържа централен площад и храмове, заобиколени от жилища, е използван и от други цивилизации в Андите през следващите 4000 години.
Повечето градове са разположени на една от трите реки в региона. Това осигурява възможности за напояване, нужно за отглеждането на памук в голям мащаб. Сведенията за широкомащабно култивиране на хранителни култури са по-неясни. Археологическите останки предполагат използването на текстилни технологии за изработване на облекло и рибарски мрежи, което е в синхрон със сведенията за отглеждането на памук.
Няма доказателства за създаването или употребата на керамични съдове, което обикновено е свързано със съхранение и приготвяне на храна. Някои учени предполагат, че каралската цивилизация получава голяма част от хранителните си ресурси от морето, а не от земеделски култури и излишъци, които се счита, че имат ключова роля за възхода на други древни цивилизации. Това е една от причините, поради която не всички учени са убедени, че Карал е "истинска цивилизация".
Намерените артефакти включват флейти, направени от птичи кости, и корнети — вид инструмент подобен на флейта, изработен от кости на елен и лама. Тези животни също са използвани като източник на месо от хората от Карал и най-вероятно са ловувани, а не опитомявани.
Един от най-интересните артефакти, намерени в Карал, е парче памучен текстил с възли наречено, кипу - понякога изписвано като "кхипу". Кипу се използва от много общества в Андите, включително от инките – те използват системата чак до XVI век, когато испанците пристигат в Южна Америка. Кипу се състои от поредица от нишки с възли, които се използват за извършване на изчисления и записване на транзакции и друга информация. Заедно с въпросите за производството на храни в Карал, дебатите за това дали кипу представлява официална писмена система също възпрепятстват консенсуса относно статута на Карал като цивилизация.

Чавинска цивилизация

Чавинската цивилизация се развива в северните части на Андите в Перу между 900 и 250 г. пр.н.е., около 1000 години след края на каралската цивилизация. Тя е разположена в долината на река Мосна, където се сливат реките Мосна и Хуачекса.
Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Чавинската цивилизация носи името на храма в Чавин де Уантар – един от най-забележителните културни обекти в региона. Както всички други цивилизации, обществото на Чавин се развива и променя с течение на времето. Между 900 и 500 г. пр.н.е. само няколкостотин души живеят близо до мястото на храма. Самият храм е вероятно регионален церемониален център, до който хората пътуват за значими събития. Около 500 г. пр.н.е. броят на хората, живеещи около храма, се увеличава и се извършват обновления и ремонти на храма, за да може да се посещава от повече хора. Опитомяването на ламите се случва по това време. Появяват се и сведения за търговия между различните култури под формата на материали, които не са използвани от Чавин. Това подсказва, че вероятно има увеличение в специализираната икономическа дейност, за да се произвеждат стоки, които могат да бъдат търгувани.
От около 400 г. пр.н.е. до 200 г. пр.н.е населението на Чавин нараства значително и се появяват селища от градски тип. През този период се появява специализирана керамика, което ни показва увеличение на местното производство и вероятно повишаване на селскостопанския излишък, тъй като керамиката често е средство за съхраняване на хранителни излишъци.
Уникалното географско положение на Чавин – близо до две реки и в същото време близо до високи планински долини — позволява на хората от Чавин да отглеждат както царевица, която се развива най-добре в низините на речната долина, така и картофи, които растат най-добре на по-голяма надморска височина в Андите. Заселването в по-големи села в равнинните райони, заобиколени от по-малки сателитни села в планините, може би е начин да се възползват от тези разнообразни селскостопански възможности чрез специализирано производство.
Освен царевица и картофи хората от Чавин отглеждат киноа и изграждат напоителни системи за поливане на тези култури. Те използват опитомени лами като товарни животни за превоз на стоки и като източник на храна. Обичаен метод за запазване на месото от лами е неговото сушене в това, което по-късно хора от Андите наричат "чарки" – от там идва думата jerky (пастърма на английски)!
Археологически обект Чавин де Уантар. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Дизайнът на храма Чавин де Уантар показва напреднали строителни техники, които са адаптирани към планинските условия на Перу. За да избегнат наводняване и разрушаване на храма по време на дъждовния сезон, хората от Чавин създават дренажна система от канали под структурата на храма.
Чавинското изкуство е първият широко разпространен и разпознаваем артистичен стил в Андите, а самият храм е най-ясният израз на стила Чавин. В стария храм се намира Лансон, парче гранит дълго 4,5 метра, издълбано във формата на най-важното божество на Чавин. Името Лансон идва от испанската дума за копие – когато испанците откриват статуята, я оприличават именно на копие.
Тъй като хората от Чавин не оставят никакви писмени останки, а самата цивилизация вече не съществува при пристигането на испанците, чавинското име на божеството е неизвестно. Лансон се помещава в централната камера на лабиринт от подземни проходи под храма. Лансон вероятно е свещено място, свързващо небето, земята и подземния свят.
Най-важната статуя на основното божество на Чавин, наричана Лансон. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
В близост до храма е и обелискът Тело, гигантски гранитен релеф. Обелискът представя изображения на растения и животни – включително каймани, птици, житни култури и човешки фигури. Вероятно изобразява мит за създаването на Чавин. Въпреки че целта му не е напълно ясна за археолозите, обелискът изглежда е бил поставен на една ос с Лансона. Така вероятно служи като своеобразен духовен или астрологичен маркер. Това ни показва, че хората от Чавин притежават известни познания по астрономия.
Обелискът Тело. Изображението е собственост на Робърт Нън и е лицензирано под CC BY-NC 2.0 лиценз.
Хората от Чавин са изкусни златари и използват ранни техники за топене на метал и спояване — свързване на две парчета метал с помощта на друг метал като един вид лепило. Чавинското изкуство украсява стените на храма и включва резбарство, скулптури и керамика. Котешката фигура — най-често на ягуар — има важно религиозно значение и се появява в много резби и скулптури. Орлите също често се виждат из цялото изкуство на Чавин. Изкуството е умишлено трудно за тълкуване, тъй като то е предназначено да се разчита само от жреците.
Няма сведения за военни съоръжения в цивилизацията Чавин, нито отбранителни структури в градовете. Местните жители вероятно са контролирани от комбинация от религиозен натиск и условията на околната среда. Андите и Тихият океан действат като естествени прегради за движение, ограничавайки установяването и пътуването до крайбрежната ивица. Виж картата по-горе.
Политическата структура на чавинското общество не е ясна, но изграждането на храма и ограниченият достъп до знания за символите предполагат, че съществува йерархия на базата на духовни или религиозни вярвания.
Строителството и по-късно обновяването на храма изискват мобилизиране на голямо количество работна ръка, така че трябва да е имало някаква управленческа система, за да се направи това. Най-често срещаната теория е, че е управлявала малка, елитна група от шамани — хора, за които се е вярвало, че могат да общуват с духовния свят — и че те са поддържали позициите си във властта чрез тази изключителна способност.

Какво мислиш?

  • Как ранните общества в Андите се възползват от географското си положение, за да подобрят селскостопанското си производство?
  • Как чавинските елити поддържат властта си?
  • Защо съществуването на монументална архитектура като храма в Чавин де Уантар означава, че съществува някакъв вид политическа организация

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.