Основно съдържание
Световна история
Древноегипетската цивилизация
Преглед
- Египетската цивилизация се развива по поречението на река Нил в голяма степен благодарение на годишните разливи на реката, които осигуряват устойчива и плодородна почва за земеделие.
- Честите борби за политическа власт над Египет показват селскостопанската и икономическата важност на региона.
- Египтяните използват писменост позната като йероглифи.
- Египетските владетели използват идеята за властта, дадена от боговете и строят монументална архитектура, за да демонстрират силата си.
- Египтяните развиват широка търговска мрежа по течението на река Нил, в Червено море и в Близкия изток.
Ранен Египет
По-голямата част от историята на Египет е разделена на три "царски" периода - Старо, Средно и Ново царство - с по-кратки междинни периоди, разделящи трите царства. Терминът "междинен" тук се отнася до факта, че през тези времена Египет не е единна политическа сила и по този начин е между силните периоди. Още преди периода на Старото царство основите на египетската цивилизация се полагани в продължение на хиляди години, тъй като хората, живеещи в близост до Нил, все повече се фокусират върху уседналото земеделие, което води до урбанизация и специализирана, неземеделска икономическа дейност.
Доказателства за човешко присъствие в Египет има от преди десетки хиляди години, но едва през около 6000 г. пр.н.е, започва по-сериозно заселване в региона. По това време пустинята Сахара се разширява. Някои учени смятат, че това разширяване е причинено от лека промяна в наклона на Земята. Други търсят причината в променящите се модели на валежите, но конкретните причини не са изцяло ясни. Най-важният резултат от това разширяване на Сахара за човешката цивилизация е, че то изтласква хората по-близо до река Нил в търсене на надеждни източници на вода.
Освен в региона на делтата, където реката се разделя, като се влива в морето, повечето селища по поречието на Нил се разпростират едва на няколко километра от самата река. Виж картата по-горе. Река Нил се разлива ежегодно. Това разливане е толкова редовно, че древните египтяни съобразяват своите три сезона – Наводняване, или наводнение, Растеж и Жътва — около него.
Това ежегодно разливане на реката е жизненоважно за земеделието, защото наслагва всяка година нов слой богата на хумус почва. В годините, когато Нил не се разлива, нивото на хранителните вещества в почвата сериозно пада и вероятността за недостиг на храна се увеличава значително. Хранителните запаси също имат и политически последици – периодите на суша вероятно допринасят за политическото разпокъсване в края на Старото и Средното царство.
Въпреки че не знаем точните дати и събития, повечето учени, които изучават този период, смятат, че някъде около 3100 г. пр.н.е. владетел с името Нармер или Менес – източниците са неясни за това дали те са един и същ човек — обединява политически Египет, като поема контрола над Горен и Долен Египет.
Донякъде е объркващо, когато гледаш картата на региона – Долен Египет е на север, около делтата на Нил, а горен Египет се намира в южната част на страната, която е в горното течение на реката. Можеш да срещнеш тази терминология, когато четеш исторически текстове за реки. Ето един добър трик – запомни, че реките текат надолу, така че реката е на по-ниска надморска височина към края си около морето и на по-висока близо до извора!
След политическо обединение божествената власт, т.е. идеята, че политическия владетел дължи неговата власт на благоволението на Бог или боговете — или че той е живото въплъщение на бог — става твърдо установена в Египет. Например в митологията, която се описва около обединяването на Египет, Нармер е изобразяван като Хор, бог на Долен Египет, където Нармер първоначално управлява. Той завладява Сет, бог на Горен Египет. Тази митологична версия на реалните политически събития добавя легитимност към управлението на владетеля.
Използването не йероглифи – писменост, която си служи с изображения, за да обозначи звук или значение – вероятно започва в този период. С развитието на египетската държава става необходимо да се мобилизират ресурси за много мащабни проекти, за което е нужен метод за записване на данни, за да се организира и управлява уголемяващата се държава. По време на Средното египетско царство египтяните започват да пишат литература. Някои надписи са запазени върху камък или глина, а други върху папирус – материал за писане, подобен на хартия, направен от тръстикови лентички. Папирусът е много крехък, но поради горещия и сух климат на Египет са оцелели няколко документа от папирус. Йероглифите стават важен за историците инструмент за изучаване на Древен Египет след като са разчетени в началото на XIX в..
Когато владетелите добиват повече власт, те вече могат да координират труда и ресурсите за изграждане на големи проекти, а повечето хора изискват и по-големи запаси от храна. Проектите за подобряване на селскостопанското производство, като диги и канали, стават високоприоритетни. Напояването включва построяване на диги от кал — това са стени от сбита кал, които насочват годишното разливане на реката към земеделската земя и го държат далеч от жилищните области — и копаене на канали, за да се насочи водата към полетата когато реколтата расте.
Аристократите, хората, които са богати и имат власт, започват изграждането на по-големи гробници, предшественици на пирамидите. Тези гробници показват нарастващото разделение между аристокрацията и обикновените хора в египетското общество. Само богатите и важни хора могат да си го позволят и само те са считани за достойни за такива грандиозни погребения.
Старо египетско царство (2686-2181 г. пр.н.е.)
По време на Старото египетско царство Египет до голяма степен е обединен като единна държава. Превръща се в сложна по устройство страна с развита армия. Владетелите на Старото царство построяват първите пирамиди, които са както гробници, така и паметници за фараоните, които ги построяват. Изграждането на монументална архитектура като Хеопсовата Пирамида, Сфинкса в Гиза и храмове за различни богове изисква централизирано управление, което може да контролира обширни ресурси.
Хората, построили пирамидите, не са роби, а селяни, работещи като строители във времето, когато няма земеделска работа. Тези селяни работят заедно със специалисти като резачи на камъни, математици и свещеници. Като форма на данъчно облагане всяко домакинство е длъжно да предостави един работник за тези проекти, въпреки че богатите могат да платят на заместник. Това показва както силата на държавата да принуди хората да предоставят своя труд, така и предимствата, на които се наслаждава аристокрацията, които с помощта на богатството си могат да избегнат някои задължения.
Египтяните също започват да строят кораби, изградени от дървени дъски, вързани с въже и натъпкани с тръстика. Използват ги за търговия със стоки като абанос, тамян, злато, мед и ливански кедър – особено важен за строителни проекти – по протежение на морските маршрути.
Средно египетско царство (2000-1700 г. пр.н.е.)
По време на Средното царство Египет е обединен отново. Владетелите намират начини да вземат властта от областните управители. От епохата на Средното кралства нататък египетските владетели често поддържат добре обучени постоянни армии. Способността на египетската държава да създаде и поддържа постоянна армия и да строи укрепления показва, че тя си е възвърнала контрола над значителни ресурси.
Политическата разпокъсаност води до Втория междинен период. Точните дати са неясни; въпреки че писмеността позволява повече събития да бъдат записани, повечето неща все още не са записвани и много архиви са изгубени или унищожени.
Хиксосите идват в региона около 1650 г. пр.н.е. и се възползват от тази политическа нестабилност в Египет. Те са семитски народ, което означава, че говорят език, който произхожда от Средния Изток, тоест не са родом от Египет. Хиксосите налагат свои собствени политически управници, но също донасят много културни и технологични нововъведения, като техники за работа с бронз и керамика, нови породи животни и нови земеделски култури, коня и колесницата, комбинирания лък, бойните брадви и техники за укрепление при война.
Ново египетско царство (1550-1077 г.пр.н.е.)
С изгонването на хиксосите от Египет около 1550 г. пр.н.е. и възстановяването на централизирания политически контрол започва периодът на Новото египетско царство. Този период е най-проспериращото време за Египет и отбелязва върха на неговата сила.
През този период управлява Хатшепсут – най-известната жена владетел на Египет. Тя създава търговска мрежа, която помага на Египет да натрупа богатство, и също така дава заповед за създаването на стотици строителни проекти и статуи, както и впечатляващия погребален храм в Дейр ел-Бахри. Тя също поръчва ремонта на храмове, които са занемарени или повредени през периода на управлението на хиксосите.
Терминът фараон, който първоначално се отнася за царския дворец, става форма на обръщение към самия владетел през този период, допълнително подчертавайки идеята за божествената власт. Фараоните асоциират себе си с бога Амон-Ра, докато все още признават и други божества.
В средата на XIV век пр.н.е. един фараон се опитва да промени тази традиция и избира да боготвори единствено Атoн и дори сменя името си на Енахтон в чест на този бог. Някои учени тълкуват това като първия пример за монотеизъм, тоест вяра в един-единствен бог. Тази промяна обаче не оцелява отвъд управлението на Енахтон.
Новото египетско царство достига върха на своята сила при фараоните Сети I и Рамзес II, които водят войни за територия срещу либийците на запад и хетите на север. Градът Кадеш, намиращ се на границата между двете империи, е причина за конфликт между египтяните и хетите. Стига се до няколко битки за него. В крайна сметка египтяните и хетите се споразумяват и сключват първия познат мирен договор в света.
Третият междинен период (1069-664 г.пр.н.е.)
Последиците от войните, сушата, глада, бунтовете и корупцията във властта в крайна сметка водят до разпадането на Египет на няколко градове държави с местно управление. Възползвайки се от това политическо разделение, нубийският цар на Куш напада от юг Египет и успява да обедини в една държава Горен Египет, Долен Египет и Куш. Кушитите са прогонени от Египет през 670 г. пр.н.е. от асирийците, които правят Египет своя подчинена държава (политическо обединение, което се самоуправлява, но плаща данък на по-силна държава).
През 656 г. пр.н.е. Египет отново е обединен и се освобождава от асирийски контрол. Страната преживява период на мир и просперитет до 525 г. пр.н.е., когато персийският владетел Камбис II побеждава египетските владетели и към титлата си цар на Персия добавя и тази на египетски фараон.
Какво мислиш?
- Защо река Нил е от съществено значение за египетската цивилизация?
- Как може писмена система като йероглифите да е помогнала на владетели да спечелят и запазят политическата власт?
- Посочи една разлика между обикновените хора и елитите?
- Как владетелите използват религията, за да подкрепят своите позиции?
- Защо смяташ, че Египет е нападан толкова често през вековете?
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.