Хетите и Древен Анадол

Хетите са древна група от индоевропейци, които се преместват в Мала Азия и изграждат империя в Хатуша в Анадол (съвременна Турция) около 1600 г. пр.н.е.

Хетите достигат своето най-голямо величие през средата на XIV век пр.н.е., когато се разпростират в п-в Мала Азия, Северния Левант и Северна Месопотамия.

Като много други индоевропейци, хетите могат да пътуват на дълги разстояния и да мигрират към други земи благодарение на опитомяването на коня. Разпространението на технологии като колелото и каруцата, които се използват в Месопотамия и други ранни цивилизации в региона, спомагат за развитието на скотовъдските и земеделските цивилизации.

След около 1180 г.пр.н.е. империята е разрушена и се разделя на няколко независими неохетски или къснохетски градове държави, някои от които оцеляват до VIII век пр.н.е.

Хетите са част от индоевропейското езиково семейство – взаимносвързани езици, които днес се говорят в Северна и Южна Америка, Европа, Източна и Южна Азия.$^1$start superscript, 1, end superscript Името на хетите им е дадено от археолози от XIX век и произлиза от Библията, където се упоменават като народ, който живее сред израилтяните .

Въпреки че цивилизацията им процъфтява през бронзовата епоха, започваща около 3000 г. пр.н.е., хетите са пионери на желязната епоха и започват да произвеждат железни артефакти около 1400 г. пр.н.е. Това е важно, защото използването на желязо и стомана за създаването инструменти и оръжия ги прави по-ефективни от тези, изработени от бронз. Съществуват няколко теории за това как хетите развиват тази технология. Някои учени смятат, че хетите експериментират с металообработването от години и в крайна сметка откриват процес на топене, който ще стапя желязо, което е с по-висока температура на топене от други метали като мед или калай. Възможно е също хетите да са научили част от тази технология от народите в планините Загрос в Западен Иран. При търговските партньори на хетите – Асирия и Египетската империя – има голямо търсене на продукти от желязо.$^2$squared

След 1180 г. пр.н.е., след като в Леванта навлизат морски народи – хора с неизвестна народност, които използват кораби за нападения над средиземноморски и египетски градове – царството на хетите се разпада на няколко независими неохетски градове.$^3$cubed Историята на хетската цивилизация е известна най-вече от клинописни текстове, открити в района на предишното им царство, и от дипломатическа и търговска поща, открита в архивите в Египет и Близкия изток. Клинописните текстове навеждат на мисълта, че хетите са имат някаква връзка с месопотамските империи или чрез пряка комуникация, или чрез военната инвазия на хетите срещу друга централноанадолска група – хатите, които са имали връзки с империята на шумерите. Така или иначе, писмеността на Месопотамия е пренесена към хетите.

Начело на хетската държава е кралят, следван от своя наследник – един от неговите потомци. Някои служители упражняват независима власт над различни клонове на управлението, така че кралят не контролира всички аспекти на държавата. Такива служители са Водачът на Царската стража, Предводителят на писарите, който отговаря за бюрокрацията, и Началникът на виночерпците!

Ежедневният живот и културата на хетите са загадка, защото писмените документи от тази цивилизация говорят главно за царете и техните военни кампании. Известно е, че хетите пишат с акадска писменост, но на собствения си индоевропейски език. Знае се, че използват цилиндрични печати, за да подписват документи и да маркират собственост, подобно на хората от Месопотамия, което отново предполага връзка между двете култури.

Хетите може би са научили за месопотамските обичаи чрез хатите, анадолски народ, завладян от хетите, който има предишни връзки с Шумер в Месопотамия. Детайлите в живота и културата на хетите изглежда имат леки разлики с тези на хатите. Но не знаем точния характер на връзката между тези две групи предвид малкия брой открити първични източници.$^4$start superscript, 4, end superscript

Хетите почитат пантеон от богове на бурята, което прави тяхната религия политеистична. Тешуб е наричан Завоевателя, Цар на Кумия, Небесния цар и Властелин на земята Хати. Той е бог на битката и победата, особено срещу чуждите сили. Това може да означава, че за хетите военните способности са ценност.

Един от най-известните военни сблъсъци на Античността е битката при Кадеш между хетите и армията на египетския фараон Рамзес II през 1274 г. пр.н.е. Тази битка е важна с това, че и двете страни се обявяват за победители, което води до първия познат в историята мирен договор.

Хетите започват да навлизат в Египетската империя и създават проблеми на фараона Тутмос III. Фараонът Рамзес II решава да прогони хетите от границите си. Той се надява да спечели предимство чрез превземането на град Кадеш, търговски център, който хетите държат. Рамзес тръгва от Египет начело на над 20 000 войници срещу хетската армия на цар Муватали.

Египетската и хетската армия са равностойни, вероятно затова и двете страни се обявяват за победители. Египетските колесници са по-бързи, защото возят само двама души, докато хетските колесници имат допълнителен човек, което им позволява да хвърлят повече копия от всяка колесница. Комбинацията от колесници и железни инструменти, които са по-здрави от бронзовите, прави египетската и хетската военни технологии едни от най-развитите за тяхното време. И двете цивилизации имат силна държавна власт и способността да изпращат големи войски на война.

Рамзес обявява победа за Египет, защото надделява над противника си на бойното поле. Мутавали също се обявява за победител, защото успява да запази града Кадеш. Договорът от Кадеш – първият мирен договор – е важен документ, защото показва способността на големите цивилизации да определят взаимоотношенията си, било то мир или война.$^5$start superscript, 5, end superscript