If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Древен Египет и долината на река Нил

Древен Египет е пример за огромна цивилизация, оцеляла хиляди години. Сал прави преглед на историята на Древен Египет.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще направим общ преглед на Древен Египет, който почти изцяло съвпада географски с територията на днешната държава Египет в североизточна Африка. Основният топографски елемент, както в древен, така и в съвременен Египет, е река Нил, която виждаш в синьо ето тук. Река Нил е една от великите реки в света. Тя се конкурира с Амазонка за най-дълга река в света. Изворите на притоците ѝ се намират дори по-южно от това, което виждаш на картата. Нил тече на север, а делтата ѝ достига Средиземно море. Делтата, това е мястото, където реката се влива в морето, се нарича по този начин, защото реката започва да се разклонява и се получава тази обърната триъгълна фигура, която прилича малко на обърнатата надолу гръцка буква „делта". Ето защо се нарича „речна делта". Тази по случайност е обърната наопаки. Ако Нил течеше наобратно, щеше да образува правилна делта. Може да се каже, че река Нил тече от източна средна Африка нагоре до Средиземно море. Тъй като тече на север, южните части на реката са горното ѝ течение и те всъщност се наричат Горни Нил. Горни Нил всъщност се намира южно от Долни Нил. И още веднъж, това е така, защото Горни Нил е горното течение на реката. Тя също така тече от по-високи към по-ниски терени. И така, колкото по на юг се движим, толкова по-високи стават възвишенията. Реката е толкова важна, както вече обсъждахме няколко пъти, защото реките са извор на прясна вода. Когато се разливат, те правят заобикалящите ги почви плодородни и подходящи за земеделие. Долината на река Нил е едно от първите места, където виждаме възникването на земеделие през Неолита. Смятаме, че ранните хора се заселват именно по поречието на река Нил около 6000 г. пр. н.е., или казано по друг начин – преди 8000 години, а може би още по-рано. В следствие на земеделието се достига по-висока гъстота на населението, което позволява по-висока специализация на труда и по-сложно устроени общества. Не е съвпадение, че една от първите велики цивилизации възниква точно тук. Река Нил и Египет са неразделно свързани. Въпреки че целият този регион се нарича Египет, по-голямата част от населението, това важи дори и днес, е концентрирана в тази област около реката, около плодородните почви, където всъщност се появява земеделието. Това е толкова важно за древните египтяни, че целият им календар, сезоните им, са базирани на състоянието на река Нил. Те имат сезон, наричан „заливане", тоест разливането на реката, което прави почвите плодородни. Имат сезон на растежа, през който растат посевите. Имат и сезон на жътвата. В долината на Нил живеят хора от хиляди години, но когато говорим за Древен Египет, имаме предвид цивилизацията, появила се между 3100 – 3150 г. пр.н.е. Нека погледнем нашата времева линия. Говорим за ето този момент от времевата линия. Този момент е избран за начало на египетската цивилизация, защото това е моментът, в който Горен и Долен Египет се обединяват за първи път под контрола на фараона Нармер, наричан също Менес. Навярно произношението ми ще е грешно на моменти и вероятно е грешно и сега. Той е владетелят, обединил Горен и Долен Египет в една империя. Тази империя, както ще видим сега, оцелява хиляди години. Всяко едно от тези пространства обозначава период от сто години. Ще преминем през огромен исторически период, но древноегипетската цивилизация грубо се дели на три царства. Започваме със Старото царство, което съществува от около 27 век пр. н.е. до около 17 век пр. н.е. Следва Средното царство, а след него и Новото царство. И още веднъж, всичко това обхваща повече от хиляда години история. А между тях има междинни периоди, в които държавата или империята е разпокъсана. В някои от тези междинни периоди има чуждестранни владетели. Нека опитаме да добием представа какво се случва по време на тези хилядолетия. Вътрешно се смея, защото е трудно да обхванеш две-три хилядолетия в рамките само на няколко минути, но това ще ти даде някаква идея какво точно представлява древноегипетската цивилизация. Владетелите се наричат „фараони", но както ще видим, терминът "фараон" не се използва до началото на Новото царство. Но аз ще наричам всички владетели "фараони" по време на това видео. Само да уточним – това са египетските владетели. Старото царство е най-популярно днес с нещата, с които повечето хора свързват Древен Египет, а именно пирамидите. Ето това са пирамидите, това е Голямата пирамида в Гиза, която е близо до днешния град Кайро. А това е Сфинксът. Те са построени през периода на Старото царство при управлението на фараоните Снофру и Хуфу, които са ето тук, през 26 век пр. н.е. Все още се опитваме да намерим по-добро обяснение за това как са построени. Вече не смятаме, че са плод на робски труд, а по-скоро, че са построени от селяни, като форма на данъчно облагане в период, в който няма земеделска работа. Супер, готови сте със засаждането и прибирането на реколтата? Е, сега след като имате малко време, това всъщност показва важността на земеделието за освобождаването на хората, така да се каже, защо не помогнете на фараоните да построят тези огромни гробници, които по различни оценки се смята, че са построени от между 10 0000 и 100 000 души за период от няколко десетилетия всяка. Но дори днес, въпреки че са построени преди повече от 4500 години, те са едни от най-емблематичните сгради, които човечеството е създало. Причината, поради която знаем толкова много за Древен Египет, е, че сме успели да разчетем писмеността им. Тя се основава на базата на символи. Използват се т. нар. „пиктограми", тези йероглифи, сигурен съм, че сте чували тази дума и преди, които дълго време нямахме представа какво казват. Срещахме тези надписи в гробници и предполагахме, че все пак тези гробници, особено обекти като пирамидите, са за велики владетели. Можехме да кажем, че това е сложно и развито общество, при което аристокрацията има по-хубави гробници от останалите, но нямахме реална представа за това какво точно се случва, докато не се открива Розетският камък през 1799 г. Розетският камък е толкова ценен, защото на него има един и същи текст, написан на три различни езика. Има го написан с йероглифите на древните египтяни. Има го написан на по-късна писменост, използвана в Египет, наричана „демотическа". Има го и на гръцки. Така историците могат да кажат: „Добре, сега вече можем да започнем да разчитаме значението на тези символи, защото имаме превода им". Именно заради това, Египет е една от първите цивилизации, чиято история можем да възстановим по-подробно. Йероглифите са една от първите писмени форми. Но сега нека продължим нашето пътешествие из хилядите години на древноегипетската цивилизация. Между Старото и Средното царство имаме първия междуцарствен период. След това идва Средното царство. По-късно идват хиксосите, които са семитски народи, за което съдим от техния език, който е от същото езиково семейство, както са и други семитски езици като арабския, еврейския и арамейския. Но след това идва Новото царство, което се счита за върха в развитието на Древен Египет. Тогава наистина се достига технологичният и военният връх на цивилизацията. През Новото царство управляват няколко фараона, които заслужават да бъдат споменати. Първият е роден с името Аменхотеп или както е известен Аменхотеп IV, но в крайна сметка той променя името си на Ехнатон, което е означава „Угоден на Атон." Атон е важен египетски бог. Причината за смяната на името е, че той решава: „Добре, ние имаме огромен пантеон от богове." Ето само някои от тях: това е бог Озирис, често свързван с отвъдния живот или преминаването, прераждането, възкресяването. Имаме и бог Амон – първото име на фараона Аменхотеп, означава „Амон е доволен". Той се отъждествява като еквивалент на Зевс. Имаме бог Хор, още веднъж, много значим бог през различни епохи в Египет. Интересното за Аменхотеп IV или Ехнатон, което име си избереш, е, че той решава: „Не, не, не, не ми харесва този пантеон, тази политеистична религия, която имаме. Искам да почитам един бог". Богът, който той решава да издигне в култ, е всъщност богът на слънцето или слънчевият диск. Египтяните си го представят като нещо подобно и го наричат Атон. Затова той сменя името си на Ехнатон. Фараонът дори опитва да заличи доказателствата за съществуването на други богове или да ги представи като много по-маловажни. Това събитие е важно, защото то е един от първите опити за монотеизъм, поне в древноегипетската цивилизация. Аменхотеп IV е известен и с това, че дава много власт на съпругата си – царица Нефертити, за която някои учени казват, че е втора в управлението или дори съвладетел заедно с него. Още една причина да бъде известен е, че след смъртта му на власт идва синът му Тут – фараон Тутанкамон. А Тутанкамон пък е известен, защото гробницата му е открита в сравнително добро състояние и той завладява въображението на хората. Известен е като „детето-фараон". Идва на власт, когато е много млад, и умира на 18 години, което също е една интересна история. Най-значимият сред всички фараони в египетската история, който също е от Новото царство, идва на власт малко след Тутанкамон. Това е Рамзес II. Рамзес II сяда на престола през 13 век пр. н.е. и управлява през по-голямата част от 13 век пр. н.е. Той представлява върха на Египет, Древен Египет, като военна сила. Той е известен с битката при Кадеш, която е най-ранната битка, за която всъщност знаем какви са били тактиките и формациите. Тя се води срещу друго значимо царство – Хетското, през 1274 г. пр. н.е. Това е изображение е рисувано много по-късно на битката при Кадеш. Битката е много равностойна. Рамзес II не успява да овладее Кадеш, но ни казва много за военните тактики, стратегии и формации по това време. Историците днес смятат, че това може би е най-голямата битка с колесници, провеждана някога. Така че това, което се е случило, е нещо значимо. В крайна сметка Новото царство се срива, когато стигаме до края на второто хилядолетие. През следващите няколко века говорим за изключително дълъг период от време, то се разпада, имаме няколко владетели, имаме и кушитски владетели от Горни Нил. Кушитите са в този район, точно тук. Те управляват за кратък период. Асирийците, това е цивилизация от Месопотамия, управляват за кратък период от време. В крайна сметка, говорим за това в детайли в други видеа, персийците ги превземат. Камбис II, син на Кир II Велики, успява да завоюва Египет и Египет става част от Ахеменидската империя до завоюването ѝ от Александър Велики. След смъртта на Александър Велики един от неговите генерали и неговата династия, поема контрол. Птолемейски Египет вече е управляван от чужденци. Всъщност е управляван от чужденци от известно време, но сега – от гърците. Известната Клеопатра, която е считана за фараон на Египет, е всъщност с гръцка кръв. Тя е тази, която можем да кажем, че прелъстява Юлий Цезар и Марк Антоний. И след смъртта на Клеопатра, малко по малко, в крайна сметка Египет става част от Римската империя. Така, както виждаш, покрихме този изключително голям времеви период от историята, една от най-значимите цивилизации в цялата история. Една от най-прочутите поеми за цивилизации и владетели – поемата „Озимандий" е наречена на Рамзес II. Тук имаме някои от великите градове в древния свят. Тива, която е столицата по време на части от Новото и Средното царство. Имаме Мемфис, който някои твърдят, е основан от Менес и е столицата на Старото царство. Всичко това се случва в Древен Египет. Преведено на български от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.