Основно съдържание
Световна история
Курс: Световна история > Раздел 1
Урок 6: Древна Индия- Цивилизациите по поречието на река Инд
- Цивилизациите по поречието на река Инд
- Цивилизацията от Индуската долина
- Ведически период
- Санскритски връзки с английския
- Индиузъм: основни идеи, свързани с Брахман, Атман, Самсара и Мокша.
- Древна Индия
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Цивилизациите по поречието на река Инд
Преглед
- Цивилизацията по поречието на река Инд съществува в периода 3300-1300 пр.н.е. Известна е също като Харапската цивилизация и се простира от днешен Североизточен Афганистан до Пакистан и Северозападна Индия.
- Важните открития на тази цивилизация включват стандартизираните теглилки и мерки, изрязване на печат и металургия с мед, бронз, олово, и калай.
- Все още не сме разчели индската писменост и заради това не знаем много за институциите и системите на управление на цивилизацията по поречието на река Инд.
- Цивилизацията вероятно изчезва поради промени в климата и миграция.
Географски и хронологичен обхват
През 1856 г. британските колониални служители в Индия контролират строителството на железопътна линия, свързваща градовете Лахор и Карачи в съвременен Пакистан в близост до река Инд.
Работниците откриват в сухия терен стотици хиляди еднакви, изпечени на огън тухли, на вид доста стари. Въпреки това работниците изграждат с тях част от пътното легло, без да осъзнават, че използват древни артефакти. Скоро сред тухлите са открити и каменни артефакти, направени от стеатит, с изящни художествени маркировки.
Въпреки че тогава не го осъзнават, а първите големи разкопки започват чак през 20-те години на 20 век, тези железопътни работници попадат на останки от Индската цивилизация, известна също като Харапската цивилизация, на името на мястото на първите разкопки, Харапа, което по онова време се намира в провинцията Пенджаб в Британска Индия (днешен Пакистан). Първоначално много археолози смятат, че са намерили руините на Маурия, голяма империя, която властва над Древна Индия между 322 г. и 185 г. пр.н.е.
Преди откриването на харапските градове учените мислят, че индийската цивилизация се е зародила в долината на Ганг с миграцията на арийците в района от Персия и Централна Азия около 1250 г. пр.н.е. Откриването на харапските градове подкопава тази теория и премества времевата линия с още 1500 години назад, разполагайки Индската цивилизация в съвсем различен контекст.
Учените все още събират информация за тази загадъчна цивилизация, но от откриването ѝ досега са научили доста за нея. Изглежда произхожда от селище на име Мехргарх в подножието на планински проход в съвременен Балучистан в Западен Пакистан. Има доказателства за селище в тази област още от 7000 г.пр.н.е.
Историята на Индската цивилизация е често разделяна на три периода: Ранен Харапски период от 3300 до 2600 г. пр.н.е., Зрял Харапски период от 2600 до 1900 г. пр.н.е. и Късен Харапски период от 1900 до 1300 г. пр.н.е.
В апогея си Индската цивилизация може би има население от над пет милиона души. Индските градове са забележителни със своето градско планиране – технологически и политически процес, свързан с използването на земята и проектирането на градската среда. Те също се отличават със своите къщи от печени тухли, сложна канализация, водоснабдителни системи и струпвания на големи, нежилищни сгради.
Индската цивилизация започва да запада около 1800 г. пр.н.е. Археологически доказателства сочат, че изглежда приключва търговията с Месопотамия, разположена предимно в днешен Ирак. Развитите канализационни системи и бани на големите градове са застроени или затрупани. Писмеността започва да изчезва и стандартизираните мерки и теглилки, използвани за търговия и облагане с данъци, излизат от употреба.
Градска инфраструктура и архитектура
След 2600 г. пр.н.е. малките раннохарапски общности се развиват в големи градски центрове. Тези градове включват Харапа, Ганеривала и Мохенджо-Даро в съвременен Пакистан и Дхоларива, Калибанган, Ракхигархи, Рупар и Лотхал в днешна Индия. Открити са над 1052 града и селища, главно в района на река Инд и нейните притоци.
Счита се, че Мохенджо-Даро е построен през 26 век пр.н.е. Превръща се не само в най-големия град на Индската цивилизация, но и в един от най-ранните големи световни градски центрове. Разположен на запад от река Инд в района на Ларкана, Мохенджо-Даро е един от най-напредналите градове за този период, технологично развит и с градско планиране.
Харапа е укрепен град в днешен Пакистан, който се смята, че е бил дом на 23 500 жители, живеещи в изваяни къщи с плоски покриви, изработени от червен пясък и глина. Градът се разпростира на 150 хектара — ок. 1,5 кв.км — и има укрепени административни и религиозни центрове от същия тип, които се строят в Мохенджо-Даро.
И двата града имат сходна организация и включват цитадели, централни и силно укрепени области, защитени с отбранителни военни структури. Освен това и двата града са разположени покрай река Инд. Този тип конструкция позволява на разположените на по-високите нива на сградите да гледат надолу към реката и да виждат в далечината.
Останките от градовете на Индската цивилизация показват забележителна организация; има добре организирани системи за отводняване на отпадъчни води и за събиране на боклук, а вероятно дори обществени бани и хамбари, които са складове за зърно. Повечето обитатели на града са занаятчии и търговци, групирани в различни квартали. Качеството на градското планиране предполага ефективно управление на общинско ниво, което поставя висок приоритет на хигиената или религиозния ритуал.
Харапският народ демонстрира напреднала архитектура със своите корабостроителници, хамбари, складове, тухлени платформи и защитни стени. Тези масивни стени вероятно защитават народа от наводнения и може да са възпирали военни конфликти. За разлика от Месопотамия и древен Египет жителите на Индската цивилизация не изграждат големи, монументална структури. Няма убедителни доказателства за дворци или храмове — или дори за крале, армии или свещеници — и най-големите структури вероятно са хамбарите. В град Мохенджо-Даро се намира Голямата баня, която вероятно е била голям, публичен район за къпане и социализиране.
Нововъведения и обмен
Индската цивилизация постига забележителен напредък в технологиите, включително голяма точност в системите и инструментите за измерване на дължина и маса. Тухлите, изпечени в огън — които са еднакви по размер и устойчивост на влага – са важни за изграждането на бани и канализационни структури и са доказателство, че хората от Индската цивилизация са сред първите разработили система на стандартизирани теглилки и мерки. Съгласуваността на размера на тухлите в градовете също предполага свързаност на различните градски области, което е доказателство за по-обширна цивилизация.
Харапа, Мохенджо-даро и наскоро частично разкопания Ракхигархи са пример за първите известни градски канализационни системи в света. Древните индски системи за канализация и отводняване, разработени и използвани в градовете из региона около река Инд, са далеч по-развити в сравнение с всички останали, намерени в Средния изток и дори по-ефективни от съвременните системи в много области на Пакистан и Индия. Отделните домове използват вода от кладенци, докато отпадъчните води са насочени към покритата канализация по главните улици. Къщите се отварят само към вътрешни дворове и по-малки алеи и дори най-малките домове в покрайнините на града са свързани със системата, допълнително подкрепяйки заключението, че чистотата е въпрос от голямо значение за жителите на Индската цивилизация.
Индската цивилизация е известна още със сеченето на печати – изрязване на фигури на долното лице на печат, малък, издълбан предмет, използван за подпечатване. Те използват тези отличителни печати за идентифициране на собственост и за подпечатване на търговски стоки. Печатите, украсени с животински фигури, като слонове, тигри и водни биволи, са един от най-често откриваните артефакти в градовете по поречието на река Инд..
Индската цивилизация е цивилизация от Бронзовата епоха. Нейните жители разработват нови техники в металургията — науката за работа с мед, бронз, олово и калай. Хората от Индската цивилизация практикуват сложни занаяти, използвайки продукти, направени от полускъпоценния камък карнеол.
Сведенията показват, че Индската цивилизация участва в обширна морска търговска мрежа, простираща се от Централна Азия до Средния изток. Икономиката на цивилизацията изглежда зависи значително от търговията, която е улеснена от големите технологични постижения в транспорта. Индската цивилизация може би е първата, която използва транспорт с колела под формата на волски каруци, които са идентични с тези, които днес могат да се видят из цяла Южна Азия. Изглежда също, че те строят лодки и плавателни съдове — твърдение, подкрепено от археологически открития на масивен, изкопан канал и пристанищно съоръжение в крайбрежния град Лотхал. В Индската цивилизация също се обработват миди, които се карат от бреговете на днешен Оман.
В харапските градове се внасят суровини за занаятчийските работилници, включително минерали от Иран и Афганистан, олово и мед от други части на Индия, нефрит от Китай и кедрово дърво от Хималаите и Кашмир. Другите търговски стоки включват купи от теракот, злато, сребро, метали, мъниста, кремък за правене на инструменти, раковини, перли и цветни полускъпоценни камъни като лазурит и тюркоаз.
Едно от доказателствата за наличие на морска търговска мрежа, оперираща между Индската и Месопотамската цивилизации, е откриването на индски печати и бижута в археологически обекти в районите на Месопотамия, която включва голяма част от съвременен Ирак, Кувейт и части от Сирия. Морската търговия на дълги разстояния през големи водни басейни като Арабско море, Червено море и Персийския залив, вероятно става възможна благодарение на създаването на плавателни съдове, всеки от които е оборудван с една централна мачта, поддържаща платно от плат.
Историците научават много относно търговските мрежи въз основа на приликите между артефакти от различните цивилизации. Между 4300 и 3200 г.пр.н.е. — по време на Каменно-медната епоха, известна също като Халколит — керамика от областта на Индската цивилизация показва прилики с тази от Южен Туркменистан и Северен Иран. По време на Ранния Харапски период — около 3200 до 2600 г.пр.н.е. — има силни прилики в керамиката, печатите, фигурите и орнаментите, които доказват сухоземната търговия с Централна Азия и Иранското плато.
Религия, език и култура
Не се знае много за езика и религията на Индската цивилизация. В Харапа са открити писмени текстове върху глина и каменни плочи, датирани са от около 3300-3200 г.пр.н.е. и съдържат знаци, подобни на растения, или във форма на тризъбец, които изглежда са написани от дясно на ляво. Има сериозен дебат относно това дали е писмен език изобщо и дали е свързан с индоевропейските и южноиндийските езикови семейства. Писмеността на Индската цивилизация остава неразгадана. Нямаме и подобни символи, с които да я сравним. Вероятно се развива независимо от писмеността в Месопотамия и Древен Египет. Днес изследователите използват модерните технологии и постижения в компютърните науки в опит да дешифрират тази писменост.
Индската религия също остава тема за спекулации. Общоприето е, че хората от Индската цивилизация боготворят богиня-майка, олицетворение на плодородието. За разлика от египетската и месопотамската, в Индската цивилизация няма следи от храмове или дворци, които биха дали по-ясни сведения за религиозните обреди или специфичните божества.
Върху много печати от Индската цивилизация са изобразени животни, докато други показват митични създания като еднорози, което вдъхновява спекулации относно ролята на животните в религията на Индската цивилизация. Тълкувания на тези животински мотиви са няколко: членство в клан, елитна класа или родова структура. Върху печат от Мохенджо-Даро е изобразен тигър, нападнат от чудовище – получовек, полубик. Това може би е шумерският мит за чудовището, създадено от шумерската богиня на земята и плодородието Аруру, за да се бори с Гилгамеш, героя от древната месопотамска епическа поема. Това е поредно доказателство за международната търговия между Индската и Месопотамската цивилизация.
Разкопки по поречието на река Инд разкриват редица отличителни примери за индско изкуството, в това число скулптури, печати, керамика, златни бижута и човешки фигури от теракота, бронз и стеатит.
Сред разнообразните златни, теракотени и каменни фигурки е открита любопитна фигура на крал-жрец с брада и роба с шарки. Друга известна скулптура, т.нар. Танцуващо Момиче, е от бронз и е висока само 11 см. Тя изобразява женска фигура в поза, която предполага наличието на някаква форма на хореографски танц, на който са се наслаждавали членовете на цивилизацията. Теракотени творби също включват крави, мечки, маймуни и кучета. Освен фигурки хората от Индската цивилизация изработват колиета, гривни и други накити.
Институции и йерархия
Как е организирано индското общество и кои институции функционират като центрове на власт? Археологическите данни
не ни дават ясни данни относно центъра на властта или изображения на хора във владетелска позиция в индското общество. Също така обемът на писмените исторически източници е малък. Интересен е фактът, че в артефактите има необикновено еднообразие. Керамика, печати, тежести и тухли със стандартизирани размери и тегла предполагат някаква форма на власт и управление, въпреки че не е ясно каква точно е тази форма.
С течение на времето се появяват различни теории за системите на управление в Индската цивилизация. Една теория е, че съществува една-единствена държава, обхващаща всички селища на цивилизацията. Тази теория е подкрепена от сходството на артефактите, градското планиране, стандартизирания размер на тухлите и изграждането на селища в близост до източници на суровини. Друга теория предлага, че няма един-единствен владетел, а по-скоро група владетели, всеки от които представлява един от градските центрове – Мохенджо-Даро, Харапа и др. Напълно е възможна липсата на централизирана държава и интегрирането на различните градски центрове в една такава децентрализирана структура.
Писмените исторически източници дават на историците много подробности относно цивилизациите на Древна Месопотамия и Египет, но много малко писмени документи са открити по поречието на река Инд. Въпреки че върху индските печати изглежда има писмена информация, учените все още не са в състояние да дешифрират индската писменост. Поради тази причина е изключително трудно да се разбере естеството на държавните и религиозни институции в Индската цивилизация. Знаем сравнително малко за техните юридически кодекси, процедури и системи за управление.
Историците правят информирани предположения за естеството на Индската цивилизация от наличните артефакти и сгради. Някои експерти предполагат, че в Индската цивилизация няма владетели и всички жители имат равен статут. Някои доказателства в подкрепа на това заключение са, че няма голяма разлика в здравословното състояние на различните жители и че няма много богати погребения, които археолозите разпознават чрез погребален анализ — проучване на гробове и депозити, съдържащи човешки останки.
Това обаче не доказва убедително липсата на социална йерархия в Индската цивилизация. Всичко това би могло да бъде резултат от други фактори като различни вярвания относно отвъдния живот. Някои учени сочат към различните размери на къщите и разнообразните височини на сградите, което подсказва, че различните социални класи заемат различни нива в градовете. Други определят предмети като рисувана керамика, гривни, орнаменти с мъниста и дори местоположение в градовете, като показатели на богатство. Високото ниво на занаятчийската специализация също предполага някаква степен на социално-икономическо наслояване на обществото.
Общоприето е, че Индската цивилизация е миролюбива и не се включва в никакви войни. Но няма убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение. Някои археолози считат това за исторически мит. Твърдението идва от факта, че Индската цивилизация няма естествени врагове поради географското си местоположение. Откривани са оръжия на някои места, но има спорове дали те не са използвани в конфликт срещу други народи или като защита срещу диви животни.
Упадък
Харапската цивилизация изчезва около 1800 г. пр.н.е. Учените и до днес спорят за причините, довели до гибелта на цивилизацията. Една теория предполага, че номадско индоевропейско племе, наречено арийци, нахлува и завладява Индската цивилизация, но съвременните данни сериозно оспорват това твърдение. Много учени смятат, че разпадането на Индската цивилизация е предизвикано от климатични промени. Някои експерти смятат, че пресъхването на река Сарасвати, което започва около 1900 г. пр.н.е., е основната причина за промените в климата, докато други предполагат, че огромно наводнение залива областта.
Различни елементи от Индската цивилизация са намерени в по-късни култури, което предполага, че цивилизацията не изчезва изведнъж поради нашествие. Много учени твърдят, че поради промени в особеностите на реката голямата цивилизация се разпада на по-малки общности наречени къснохарапски култури.
Друга катастрофална промяна за Индската цивилизация може да са движещите се на изток мусони – ветрове, които носят силни дъждове. Мусоните могат да бъдат и полезни и вредни за климата, в зависимост от това дали подхранват или унищожават растителността и селското стопанство.
След 1800 г. пр.н.е. климатът по поречието на река Инд става по-хладен и по-сух и някакво движение на земните пластове вероятно отклонява или нарушава речните системи, които са жизненоважни за Индската цивилизация. Населението може да е мигрирало към река Ганг на изток, където може да е създало села и изолирани ферми. Тези малки общности не са в състояние да произведат същите селскостопански излишъци, за да поддържат големите градове. С намаленото производство на стоки има спад в търговията с Египет и Месопотамия. От около 1700 г. пр.н.е. повечето от градовете в Индската цивилизация са изоставени.
Какво мислиш?
- Защо е важно, че хората, живеещи по поречието на река Инд, използват стандартизирани мерки и теглилки?
- Мислиш ли, че има достатъчно доказателства в подкрепа на идеята, че Индската цивилизация е миролюбива и е изградила социално равенство?
- По какъв начин хората от Индската цивилизация използват системата от реки в региона? Има ли някакви негативни последици от географското положение сред толкава гъста мрежа от реки?
- Кое мислиш, че е най-правдоподобното обяснение за западането на тази цивилизация?
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.