Индиузъм: основни идеи, свързани с Брахман, Атман, Самсара и Мокша.

В този урок ще си поговорим за Индуизма, една от най-разпространените религии в света, практикувана от над милиард хора. Индуизмът е интересен поради няколко причини. Първо, той е смятан за една от най-старите религии, които се практикуват днес. Някои историци поставят началото на Индуизма преди 5000 години. Има елементи, които може би са практикувани от Индската цивилизация. Има и елементи, които идват от Ведическия период. Всъщност Ведите, които дават името на Ведическия период, са в основата на Индуизма и неговата съвременна практика. Смята се, че Ведите са създадени от индоарийския народ, който според историци произлиза от Централна Азия и са свързани с много от народите, които колонизират Европа. Другото много любопитно нещо за Индуизма е това, че той е комбинация от много култури, които се сливат в продължение на хиляди години. Всичко това се случва на полуостров Индустан. Както ще видиш, има много традиции, много култури и различни начини, по които може да практикуваш Индуизма. Но има и няколко базови вярвания, за които ще стане дума в това видео. Ще обсъждаме и други подробности в следващи видео уроци. Любопитно е откъде произлиза наименованието Индуизъм или индуси – така се наричат хората, които практикуват Индуизъм. Името на реката, която днес наричаме Инд, на санскрит е "синдху", а Синд все още е името на една от провинциите на полуострова. На персийски думата се променя на "хиндус", а по-късно на латински става "индус". Всъщност Индуизъм е термин за културните и религиозните практики на хората около река Инд. Името Индия идва от същия корен. "Индия" идва от "индус", което от своя страна произлиза от "хиндус", чийто корен пък е "синдху". Всички тези думи са свързани с "индус". Това се вижда много ясно в персийската версия. Както вече споменах, има много и различни практики на Индуизма, много и различни традиции и ритуали в Индуизма, но ще опитам да се фокусирам върху духовното ядро на религията. Много от тази информация идва от Ведите. Те са колекция от химни, ритуали, но също и философия. Книгите от Ведите, които се занимават с духовното и философското, са т.нар. Упанишади, което означава "да седнеш" или "да се доближиш". Според някои това значи да се доближиш до Бог или да се доближиш до учител, като седнеш, за да научиш нещо или да проведете диалог. Основната идея в Индуизма е идеята за Брахман. Брахман не трябва да се бърка с бог Брахма. Брахма може да се смята за едно от проявленията на Брахман. А Брахман се смята за абсолютната реалност. Няма форма, пол, тяло и не може да се опише. Може само да се изживее. Според Индуизма всички ние сме част от Брахман. Това, което възприемаме като нашата индивидуалност всъщност е квазиилюзия. Ето тук може да имаме един индивид, а тук друг индивид. Това разделение, илюзията за реалността, която виждаме около нас, се нарича Мая. Мая не е просто илюзия или квазилюзията, създадена от нашите сетива. Тя е неща като нашето его и нашата идентичност. А във всичко това, нещото, което е на по-дълбоко в нас, дори от чувството ни за идентичност – това се нарича Атман. Виж диаграмата, която направихме, и ще видиш, че Атман е всъщност същото като Брахман. Често ще срещаш да го наричат Атман-Брахман, тъй като едно и също, но всъщност това е само илюзия, че има нещо разделено в реалността. Според индуските вярвания във всеки живот имаш ядрото на своята същност – Атман, който е част от Брахман. Когато умреш, то не изчезва, а ще се прехвърли в друга реалност. Така че след смъртта всеки индивид може да приема нова самоличност в друга реалност, която ще бъде възприета като друг живот. Тази идея за поредица от животи, поредица от реалности, понякога се нарича трансмиграция на душата, понякога – прераждане или Самсара, безкрайният цикъл на раждане и прераждане. Това произлиза от идеята за еднаквостта, един кръговрат, който се повтаря вечно. Според индуистките вярвания този следващ живот и тази нова реалност се базират на действията ти в сегашния ти живот. Карма буквално означава действие, но всъщност се отнася за последиците от действията ни не само в тази реалност, но и в следващата. Има още една идея – тази за Дарма. Дарма се основава върху това каква роля трябва да имаш в живота и реалността, в които си. Казано по много опростен начин – Дарма е праведната роля, праведните действия, твоите задължения, които се определят от ролята ти и реалността ти. Карма е последиците от тези действия, които ще диктуват какво се случва в този безкраен цикъл. Основна идея в Индуизма е да опиташ да избягаш от този цикъл и да осъзнаеш истинската реалност и да се пробудиш от тази квазиреалност. Това всъщност е сред централните идеи на Упанишадите. Ако успееш да се пробудиш, нека кажем, че това тук е пробуждане, този Атман, този индивид тук, този самовъзприемащ се индивид се е пробудил и може да прогледне през воала на Мая. Сега той се слива отново с Брахман и осъзнава, че Атман и Брахман са едно и също. Това освобождаване от Самсара, от този цикъл на раждане и смърт, то се нарича Мокша. За да разясня малко повече тази идея, нека погледнем няколко цитата от Упанишадите. Това са две версии от Иша Упанишада. Обичам да ги показвам, защото показва, че ако превеждаш от санскрит на английски, а всъщност от всеки език на друг, има място за интерпретация. Ще го видим тук. Това е от Иша Упанишада, която се смята за една от най-важните. Тя е раздел или част от Яджурведа, една от четирите ранни Веди. Там пише: "Мъдрият човек държи в себе си всички същества... или Атман... и себе си във всички същества. Ето затова той не мрази никого. За виждащия всичко се е превърнало в себе си. Каква заблуда, каква тъга има за този, който осъзнава тази цялост?" Ето другата версия на същите откъси от Иша Упанишада. "Той, който вижда всички същества в себе си и себе си във всички същества, никога не се отвръща от същността си. Този, който възприема всички същества като себе си не може да изпитва заблуда или тъга, когато вижда еднаквостта навсякъде." Ако вляза в спор с някого, но дълбоко в себе си осъзная, че аз и той сме част от Брахман, че той е аз, а аз съм него, то гневът ми изглежда безмислен. Нека се опитаме да разберем по-добре тази идея за единност с друг откъс от Чхандогя Упанишада, която също се смята за една от важните Упанишади. Тя е част от Сама Веда. "Както реките текат от изток на запад и се сливат с морето и стават едно с него, забравяйки, че са били отделни реки, така всички същества губят своята разделеност, когато се слеят в чистото Аз, в Брахман. Няма нищо, което да не идва от него..." Използването на думата "него" е антропоморфизъм на тази идея, която няма пол, тяло или форма. "От всичко, той е най-съкровеното аз. Той е истината, той е висшето Аз. Това си ти, Шветакету, това си ти." Този последен стих се отнася до това, че Чхандогя Упанишадата е разговор между учител и неговия син. Синът е Шветакету. Моите извинения за грешното произношение. Бащата казва, че реките са аналогия за това, че аз и ти може да се възприемаме като различни, но в един момент ще се слеем и ще станем едно с океана. Той посочва на сина си, че той не е изключение, той е тази същност, той е Атман, който е Брахман и всичко е едно. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.