Ведически период

Първата цивилизация, от която имаме останки, намираща се около съвременна Индия и Пакистан, е Индската цивилизация. Тя се появява по поречието на река Инд в съвременен Пакистан и Северозападна Индия. В предишен урок говорихме за това, че цивилизацията се появява през III хилядолетие пр.н.е., а с началото на II хилядолетие пр.н.е. започва упадък на цивилизацията. Причината за това е все още неясна. Може би промяна в климата и пресушаване на важни реки. Може би природно бедствие. Или пък е причинено от друг народ. В този видео урок ще говорим за следващия важен период в историята на Южна Азия, който включва миграцията, или появата, на една друга група хора, или поне смятаме, че е друга група хора, а именно индоарийците. Нека го запиша. Индоарийците, понякога наричани просто арийци, започват да мигрират в съвременен Пакистан и Северозападна Индия по същото време, когато Индската цивилизация запада. Някои историци смятат, че всъщност Индската цивилизация е в упадък именно заради тях. Може би това е някакъв вид инвазия. Но днес тази теория няма широка подкрепа. Други учени смятат, че Индската цивилизация и индоарийците по някакъв начин се сливат. Този период, за който говорим, периодът на миграция на индоарийците, се нарича Ведически период, или Ведическа цивилизация. Името произлиза от група литературни творби, които ни носят информация за този период, а именно – Ведите. Веда идва от санскрит, езикът, на който са написани Ведите. "Ведас" на санскрит означава "знание". Ведите са основата на всичко, което знаем за Ведическия период, но също са основата на съвременната индийска култура и религия. Основните части на Ведите са Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атхарва Веда. Риг Веда се смята за най-старата от Ведите. Смята се, че е съставена в ранната част на Ведическия период, може би между 1500 и 1200 г. пр.н.е. Това е преди 3000-3500 години. Останалите Веди вероятно са написани по-късно. Смятаме, че индоарийците са предимно скотовъдци. Те отглеждат говеда и са вероятно номади. Те започват да се заселват не само по поречието на река Инд, но и из цялата Гангска равнина. Това включва тези територии в съвременна Североизточна Индия и държави като Бангладеш. Инд и Ганг са две от най-важните реки в Индия. Със заселването в Гангската равнина индоарийците се превръщат в земеделци. Тук в зелено съм отбелязал кога те преминават към земеделие и кога смятаме, че започват да основават устойчиви държави. Други важни индуски епоси, описващи събития, случили се в края на Ведическия период, са Махабхарата и Рамаяна. Съдържанието на Ведите и тези епоси се предават от уста на уста. Те са записани чак в края на Ведическия период, а може би и след него. За да добиеш малко представа, санскритът е смятан за един от най-старите индоевропейски езици, които познаваме. След малко ще поговорим за индоевропейските езици, защото се оказва, че санскрит е свързан с европейските езици като гръцки, латински и дори с германските езици. Санскрит е един от най-старите езици заедно с микенския гръцки и хетския език. Всички тези цивилизации съществуват по едно и също време през II хил. пр.н.е. Ето малко контекст, за да добиеш представа: Животът на Сидхарта Гаутама Буда преминава в едно от Ведическите царства в Североизточна Индия. Както вече споменах, Ведите полагат основите на голяма част от съвременна Индия. Всъщност за първи път река Инд се споменава във Ведите. Все още не сме разчели писмеността на Индската цивилизация. Не те записват името "Инд". Във Ведите намираме думата "синдху". По-късно думата се променя и започва да се произнася по друг начин и така се образуват думи, които днес свързваме с Индия. Думи като Индуизъм, Инд и Индия. Те всички произлизат от "синдху", името на реката във Ведите. По-късно се променя на Хинду, Инд и други имена като Индия. Също за първи път във Ведите имаме описание за социалната структура и виждаме значението на различните варна (или касти). Може да се каже, че това са социални роли, или класи. На върха стоят брахмани: жреци, учени и учители. След това са царете и воините, наричани кшатрии. Следват ги вайшите, които са фермерите, търговците и занаятчии. Накрая са шудрите: работниците. Някои историци, изучаващи Ведите, смятат, че тези описания на кастите са добавени след Ведическия период към произведения като Риг Ведата. Други смятат, че това не са традиционни касти, както се възприемат сега, а са по-скоро обществени класи, които не се наследяват. Не сме наясно за същността им. Но нека видим какво всъщност има в Риг Веда. Окуражавам те да отделиш време на първичния текст. Има много за четене. Там са включени молитви, възхвали на боговете и ритуали, но също съдържа много интересна философия. Ето един пример от Риг Веда. Това е химн, наричан Насадия Сукта, от книга 10, 129-и химн. Смятам го за много интересен, защото показва много мъдро философско отношение. Това е химн за произхода, по-скоро част от него. Говорим за произхода на Вселената. "Кой всъщност знае? Кой ще го каже? Кога е създадено? Откъде е това творение? Боговете идват след сътворението на Вселената. Тогава кой знае как се е появила? Дали Бог я е създал, или не. Може би сама се е създала или може би не. Само Той, който вижда от най-високите небеса, знае. Само Той знае, а може би дори Той не знае." Намирам това за много интересно, защото има философски поглед над този много фундаментален въпрос за създаването на Вселената. Ведическият период е много важен период за Индия. Тогава се поставят основите на съвременния Индуизъм и съвременна Индия. Започва като цивилизация от Бронзовата епоха, но в края на Ведическия период виждаме отливане на желязо и създаване на железни инструменти и оръжия. Както ще видим в следващото видео, езикът на Ведите, санскритът, след като е открит от западните учени, отговаря на много въпроси за произхода на множество народи, не само в Северна Индия, но и в Европа. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България