If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:49

Видео транскрипция

На гърба на американската банкнота от един долар се намира емблема с изображение на орел. В ноктите на левия му крак се виждат стрели – символ на войната, а в тези на десния – маслинова клонка – символ на мира. Това не е по-различно от този обект. Той е на около 4500 години и е известен като 'Щандарта на Ур'. Името му идва от град-държавата Ур, намираща се на територията на днешен Ирак. В Месопотамия, люлката на цивилизацията, Ур е един от най-ранните градове. Думата 'щандарт' е леко подвеждаща, защото 'щандарт' всъщност е знаме, което се носи в битка. Откривателят на обекта смята, че щандартът е прикрепян към прът и носен в битка. Всъщност нямаме идея дали това е вярно. Когато сме в музей, разглеждайки антични предмети, всъщност разглеждаме предмети, които са били заровени не нарочно, а с течението на времето. Тук става въпрос за целенасочено заровени предмети. Те са част от сложен ритуал. Намерени са през 20-те и началото на 30-те години от Леонард Уули, който открива около 16 гробници, които нарича 'царски'. Отново не можем да сме сигурни в това. Но знаем, че са открити изключително ценни предмети. Един от тях е 'Щандарът на Ур', както го наричаме днес, който е малък, но красив и детайлно декориран. Историци допускат, че може би става въпрос за кутия за музикален инструмент. Според други е съдържала нещо ценно, вероятно пари, с които да се платят военни разноски. Но ние просто не знаем със сигурност. Това е едно от прекрасните неща на този предмет. Казва ни толкова много и в същото време толкова малко. Нека започнем с едно просто описание. Предметът е достатъчно малък, за да се носи лесно. Един от редовете изглежда представя сцена на мир и просперитет. Разделен е на три части и има красиви рамка от черупки. Това е важно, защото ни показва широката търговска мрежа, която Месопотамия развива. Имаме сини лазули от мини в Афганистан. Имаме червени камъни от Индия. Имаме и черупки, които идват от южната част на съвременен Ирак. Това ни напомня, че първите големи градове са възможни, заради развитието на селското стопанство. В териториите между реките Тигър и Ефрат е възможно натрупването на селскостопански излишък, който позволява организация на обществото, в която не всеки трябва да е постоянно на полето. Когато има достатъно храна някои хора могат да се отдадат на управление, а други да станат художници и занаятчии. А някои жреци, нали? Появява се цяла организация на обществото с различни хора, изпълняващи различни задачи. Това изведнъж става възможно. Можеш да видиш тази организация и в отделенията на Щандарта. Най-отгоре са най-важните, най-богатите и най-влиятелните хора. След това, долу, са обикновените работници. Това е нещо много типично за изкуството на Древния Изток, а именно разделението на части. Нека започнем от най-отдолу да вървим нагоре. Виждам човешка фигура, която носи тежка торба. Това е общо взето в цялата долна част. Фигури, които носят неща към своята дестинация. Виждаме животни, хора, носещи торби през рамо или на гръб. Отгоре ясно се виждат няколко души, които водят различни животни. Вижда се човек, който води овца или може би овен. Вижда се бик, воден от двама души. Също и кози, вероятно овце и още един бик отпред. Това вероятно са хора, които водят животни за жертвоприношение. Може и да ги дават като вид данък. Нямаме точна представа, но историците предполагат, че това вероятно е събиране на данък, вероятно за царя или за града. В най-горната част ясно се вижда една фигура, която е по-важна от останалите. Владетелят е по-голям. Толкова по-голям, че главата му излиза от рамката. Той също носи различни дрехи, с които също се отличава. Той седи на един интересен стол, който има три прави крака, а единият крак изглежда, че е животински. Някои от предметите, които виждаме тук са обекти, които се откриват в гробници. Но не мисля, че е открит такъв стол. Това ще е интересно да се види. Някои от открите предмети са чашите, които много от фигурите държат. Ясно е, че тези хора празнуват заедно с владетеля. Пието им е вероятно бира или вино. Не сме сигурни. Предполага се, че това е някакъв празник, тържество или религиозна церемония. Важно е да кажем, че дори второстепенните фигури тук, тези, които седят отколо владетеля, са по-големи от слугите, които са изправени и ги заобикалят. Дори в този раздел виждаме йерархия, която ни показва важността на различните социални прослойки. Има и две фигури в края, които изглежда забавляват седналите и пиещи аристократи. Единият свири на арфа, а другият отдясно вероятно пее. Нека видим и другите части. Там историята е съвсем различна. Отново сцената е разделена на три части, но тук виждаме сцени на ужасно насилие. Ясно е, че това е изображение на война. Има четири колесници, теглени от четири мъжки магарета. Във всяка колесница има кочияш и войник. Фигурата в края държи или копие, или брадва. Има и сгазени от коне хора, вероятно убитите врагове. Ако се вгледаш ще видиш невероятни детайли. Погледни един от мъжете, паднали под конете. Можеш да видиш раните му и как кръвта му тече. Ако се вгледаш отблизо, можеш да видиш механизма на колесниците. В Щандарта са отразени специалните инжинерни умения на месопотамците. Едно от най-интересните неща на долния панел е натурализма на битката, която се води. Изглежда се преминава от бавен ход към тръст до галоп. От друга страна някои елементи са силно символични. Например падналите войници, които вече споменахме. Не смятам, че се очаква да предположим, че са убити само четирима войници в тази битка. Изобразеният брой очевидно символизира много повече жертви. Средната част показва войници, подготвящи се за битка. Те са в пълно снаражение. Носят шлемове. Тези шлемове са открити в т.нар. "Царски" гробници. Прекрасното нещо в тези войници е, че създават усещането за истинска маршируваща армия. Усеща се редът. Усеща се структурата. Усеща се истинска дисциплина. В средата на този раздел се вижда същинската битка. Показани са войници, яростно посичащи своите врагове. В дясната страна на този раздел се виждат войници, които вероятно биват залавяни. А окото ти веднага отива на горния раздел към голямата фигура в центъра, която очевидно е владетелят. Главата му прекъсва рамката на изображението. Вляво има колесница и войници, а вдясно други войници или оръженосци, които водят пленниците към владетеля. Можем да кажем, че това са пленници, защото са голи, без брони, ранени или кървящи. Усеща се чувството за унижение от превръщането им в роби след великата победа на владетеля. Интересно е да се вгледаме в стилистичните особености на фигурите. Почти всички са изобразени в профил – виждаме ясно едно око и това око не гледа напред, а някак извън изображението. Да, сякаш е централната част на лицето. Много подобно на египетското изкуство. Виждаме рамената изравнени с равнината на изображението, а краката сочат в една посока и няма перспектива. Дълго изучаваме този предмет, но има много, което все още е мистерия. Но основното, което научаваме е, че начинът, по който разказваме истории, начинът, по който я предаваме през вековете и начинът, по който е устроено обществото, днес през XXI век, има много прилики с III хилядолетие пр.н.е. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.