If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Социални и политически характеристики на ранните цивилизации и тяхното влияние върху околната среда

Преглед

  • Интензивното развитие на селското стопанство и създаването на излишъци в хранителните ресурси води до важни последици за социалната организация.
  • Големите групи хора се сблъскват с нови проблеми, които изискват по-сложни системи на социална администрация.
  • Сложните общества приемат формата на големи селскостопански села, градове, градове-държави и държави, които споделят много общи черти.
  • Специализацията на труда позволява разделянето на социални групи и развива креативността и иновациите.
  • Системите за записване и изразяването чрез символи стават по-сложни и много общности създават собствени писмености.

Нов социален ред

Преди 12 000 години човешките общности започват да функционират много различно от преди. Вместо да разчитат основно на лов или събирачество, много общности създават системи за производство на храна. Към 10 000 г. пр.н.е. хората вече започват да създават земеделски селища.
Това има сериозни последици за социалната система и я променя из основи: хората са повече, живеят по-сгъстени, създават се повече постоянни селища и не всеки трябва да посвещава цялото си време в търсене на храна. И тъй като вече няма нужда всички хора в общността да се занимават с добива на храна, се ражда специализацията на труда. Така излишъкът от храна, който произвеждат земеделците, се разпределя сред останалите членове на общността.
Друго важен ефект от този нов социален ред е еволюцията на идеята за собственост. За разлика от мигриращите групи от ловци-събирачи, фермерите инвестират много време и енергия в развитието на определени площи земя и заради това те се привързват към тях. С еволюцията на идеята за собственост еволюират владетелите и законите, които трябва да се справят с тези проблеми.
Появата на селското стопанство не се случва едновременно, напълно и навсякъде по света. Някои общности възприемат селското стопанство по-рано или по-пълно от други, а някои въобще не се занимават със селско стопанство. Въпреки тези несъответствия земеделието без съмнение променя човешката история. Земеделските селища се разпространяват бързо по целия свят. Въпреки че хората са се изхранвали със събирачество в продължение на милиони години, само за 12 000 години земеделието измества почти напълно събирачеството. Много малко системи, базирани на събирачеството, са оцелели до днес.
До какви социални промени води тази трансформация на производството на храна? Излишъкът от храна, който селскостопанските системи могат да създадат, позволява на хората да живеят в по-големи и по-постоянни селища. Селяните са по-продуктивни не само в производството на храна, но и в иновациите. Хората създават текстил, керамика, сгради, инструменти, предмети от метал, скулптури и рисунки, които са директно свързани със селското стопанство и усядането в по-големи селища.
Керамика с геометричен дизайн. Представлява съд с тясно гърло и широка основа, украсена с хоризонтални линии и линии на зигзаг в контрастиращ тъмен цвят върху неутрален фон.
Съд от Месопотамия, късен Обейдски период (4500–4000 г. пр.н.е.). Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Земеделието започва процес на интензификация, което означава, че много повече хора могат да бъдат изхранвани на дадената територия, тъй като се повишават калориите, произведени на квадратен километър. Заради това световната човешка популация рязко се повишава. Между 10 000 и 1000 г. пр.н.е. населението на света нараства от 6 милиона до около 120 милиона. С увеличението на хората, обществата трябва да се променят по невиждан дотогава начин и да се усложнят по отношение на това как организират човешкия живот.
Докато със сигурност Неолитната революция има общо с развитието на по-сложни общности, води се дебат относно защо някои земеделски общества се превръщат в напреднали цивилизации, а други - не . В действителност в някои случаи изглежда, че сложните политически организации са причина, а не следствие от развитието на селскостопанските системи. Историците и антрополозите все още се опитват да разберат какви други променливи играят роля в това, като например мащабни проекти за напояване, война, търговия, географско положение и конкуренция. Всяко общество се усложнява в отговор на своя собствен набор от екологични, социални и политически стимули.

Създаване на по-големи социални групи

В различни части на света, като долините на реките Тигър, Ефрат, Нил, Инд и Хуанхъ, се появяват по-големи и по-гъстонаселени селища. Тази високи концентрации на хора се наричат сложни общества или цивилизации, които споделят някои общи черти като гъсто население, аграрна икономика, социална йерархия, разделение на труда, специализация, централизирано управление, паметници, писменост и сложна религиозна система.
Тези сложни общества често приемат формата на градове или градове-държави като Ур и Урук. Тези градове са извор на сила, производство, култура и иновации. Поддържането на тези градове не е лесно. Изисква се голяма, честа и необратима промяна на заобикалящата среда за извличане на енергия под формата на дърва за огрев, материали за строителство като камък и ресурси като храна и вода. Поради това тези градове са много чувствителни към промените във времето и климата. Наводнение може да унищожи цялата реколта от ечемик например, а сушата може да направи напояването почти невъзможно. Тъй като тези общества са гъсто населени, болестите, конфликтите и недоимъкът се усещат още по-драматично. Избухването на заболяване може бързо да се превърне в епидемия. В отговор на тези уязвимости общностите разработват начини да се подготвят за промените в околната среда като складирането на храна и вода.
Общностите се развиват от малки села към градове-държави с хиляди граждани. Така те се сблъскват с още по-големи предизвикателства. За да се правят с тях ефективно, е нужно да се създадат нови механизми за социална организация.

Формиране на държавността и социалните групи

Като чуем думата "цивилизация", често си представяме изображения върху каменни стени, паметници и пътища, но цивилизацията е повече от здрава физическа инфраструктура. За да улеснят организацията и администрирането на тези големи общности, хората създават социални инфраструктури: икономически, политически и религиозни институции, които изграждат нови социални йерархии. В тези йерархии има хора, които играят специализирани роли като професионални администратори, фермери, занаятчии, търговци, и духовни водачи. Освен това, поради засилената търговия и конфликти с другите цивилизации, на градовете им са нужни дипломати, армии и централизирани управници.
На преден план са ниските стени, изградени от тухла и камък с жълто-кафяв цвят, оформящи периметъра на правоъгълни помещения. На заден план - висока каменна структура с меден цвят, с широка основа и заострена горна част.
Останките на Ур в Шумер, един от най-ранните градове. На заден план се вижда Зикуратът на Ур. Намира се в местността Тел ел-Мукаяр в Ирак. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Повечето градове израстват от села, а някои в крайна сметка се превръщат в градове-държави, които се самоуправляват и владеят земеделските територии около тях. Излишъкът от производство на храни, генериран от селата в околността, позволява на някои жители да не участват в производството на храна. Това води до развитието на различни специализирани роли и свързаните с тях социални групи.
За да се улесни сътрудничеството между различните социални групи и да се организират голям брой хора, работещи заедно за мащабното изграждане на напоителни системи, монументи и други проекти, са нужни ръководители, съставящи една нова социална група. Политическото лидерство ще приеме много различни форми в първите цивилизации, но мощните държавни централизирани системи на управление и командване са нормата.

Какво мислиш?

Защо според теб някои общности възприемат селското стопанство, а други не? Защо някои земеделски общества не се развиват в напреднали цивилизации?
Смяташ ли, че земеделските системи винаги са предпоставка за градове и държави или има сведения, че понякога управниците създават условията за земеделска система?
Според теб какви видове политически системи са най-разпространени в ранните сложни общества и защо?
Какъв ефект имат градовете върху околната среда?
Какво имаме предвид, когато говорим за цивилизации? Кажи с твои думи какво представлява цивилизацията.