Разпространение на селското стопанство

- Здравей, Роузи! - Здравей, Дейвид! - Както знаеш, падам си малко чревоугодник. Знаеш ли какво обичат чревоугодниците повече от всичко? - Храна? - Е да, но и пътешествията. - Супер, да. - Искам да отида на пътешествие, което проследява произхода на селското стопанство. Започваме преди около 11 000 години, когато започва ерата на историята. Ще започнем от Неолита, преди изобретяването на писмеността и ще стигнем до появата на първите градове. - Супер! - Добре, Роузи, откъде тръгваме? - Започваме от съвременен Ирак, Сирия и Турция. - Добре, значи този ,,Плодороден полумесец" и част от полуостров Мала Азия. Това е много грубо обобщаване на региона, за който говори, защото използвам карта без държавни граници. Което всъщност е подходящо, защото към този момент няма държави, а просто влажни места, в които расте ечемик. - Точно това расте там. Когато хората създават земеделието, те отглеждат пшеница и ечемик. Също опитомяват животни – овце, кози, крави и прасета. Интересното нещо е, че във всички тези места, които ще разгледаме, селското стопанство се развива независимо. Това са местата по света, в които се ражда селското стопанство, и хората, живеещи там го изобретяват самостоятелно. - Не е като някой от Плодородния полумесец да е отишъл в Мексико и да е казал: Хей, открих едно нещо с ечемик. Пробвайте го с царевицата! По-скоро отделни групи хора откриват всичко това независимо едни от други. - Точно така. - Подобно на начина, по който Нютон и Лайбниц едновременно откриват математическия анализ. - Точно така! - Просто се опитвам да направя някои междупредметни връзки. - Хареса ми. - Благодаря! Значи това е най-ранната година, 9000 г. преди новата ера. - 9000г. пр. н.е. – оттогава е първото доказателство за съществуване на селско стопанство. - Добре. - Сега се местим към съвременен Судан, в близост до пустинята Сахара, в югоизточния ѝ ъгъл. Тя е много голяма пустиня. - А там какво се отглежда? - Сорго. - Днес соргото се използва предимно за животински фураж, но от него се прави и сладък сироп. Предполагам, че древните хора го използват като зърно с общо предназначение. - Да. Те също опитомяват крави и овце. - Преди колко време се случва това, Роузи? - Между 9000 и 7000 г. пр.н.е. - Това е в територията на съвременен Судан и Южен Судан. - Да. - Добре. - Прехвърляме се в западна Африка, в съвременна Нигерия, около хиляда години по-късно, хората започват да отглеждат ямс, бамя и грах. - Бамята е продълговато зелено растение. Може би си го опитвала преди, превъзходно е. Има вкусна пихтиеста вътрешност. - Ммммм. - Знам, че не звучи вкусно, но е. Много е важно за приготвянето на гъмбо и на много други ястия. Също има малък красив цвят. Добре, това беше бамята. - Бамя, ямс и грах. - Ако живееш в Американския юг, може би разпознаваш тези зеленчуци като част от своя хранителен режим. Това е нещо, което ще обсъдим, но то се случва няколко хиляди години по-късно. - Да, тези растения започват да се отглеждат преди около 8000-6000 г. пр.н.е. Тези два региона с в Субсахарна Африка – пустинята е тук и тук. Регионите са южно от нея. - Точно така. - Добре. - Дейвид, сега ще се преместим в Източна Азия за малко. - Това тук е реката Яндзъ. - Да. - Какво има тук? - От около 6500 г. пр.н.е. хората тук започват да отглеждат ориз. Създават оризища, които имат нужда от много вода. Опитомяват прасета и биволи, което е доста яко. Също опитомяват кокошките. Сега отиваме на север от река Яндзъ към река Хуанхъ в Китай през 5500 г. пр.н.е. Там хората започват да отглеждат просо и соя. - Роузи, кога хората от Янгдзъ култивират ориза и опитомяват прасетата и биволите? - Около 6500 г. пр.н.е. - Ясно. Добре, ще направим тук едно стъбло просо и сега едни големи соеви листа с малки висящи зърна. Това е около 5500г. пр.н.е. - Точно така. А сега се местим в Мексико през 4000г. пр. н.е. - Тук? - Точно там! Тук имаме царевични растения, за които ни разказва в предното видео. По-късно хората започват да отглеждат всякакви растения, като боб, чушки, тикви домати. Но през 4000 г. пр.н.е. отглеждат предимно царевица. А през 3000г. пр.н.е. в Югоизточна Азия... - Това е съвременен Виетнам, Лаос и Камбоджа. - Да, да. Та през 3000 г. пр. н.е. в този регион се култивира таро. - Тарото е кореноплодно растение. - Таро, ямс, кокос, индонезийски плод, банани и цитруси. - Забелязвам, че с изключение на цитрусите, всички тези растения, които спомена като ориз, ориз, просо, пшеница, ечемик, ямс, сорго, индонезийски плодове, таро, всички съдържат много скорбяла. - Да, те са висококалорични храни. - Предполагам това са растенията, от които може да се изхранва човек. - Да. Смятам, че хората, започнали селското стопанство, е трябвало да открият най-добрите и най-ефективните видове храна, тъй като това все още е било непозната територия. Така че храната с много калории, която може да изхранва повече хора, е била по-добрият избор. - Да приключим световното турне. - Да, връщаме се в Америка, по-точно в Перу и Андите. Фермерите там отглеждат картофи... - Юху! - Това е растение, което не сме споменавали досега. - Днес картофът е храна, която се яде в целия свят. Също като всички тези растения. Всичко започва в този малък планински регион. - След 3000 г. пр.н.е. Това е и мястото в Америка, в което започва опитомяване на животни през този период. В останалата част от Америка няма животни, които лесно се опитомяват. Но тук имаме лами, алпаки и дори са опитомени морските свинчета. Всички тези животни са все още опитомени в този регион, включително морските свинчета, които в Кечуа се наричат "куие" и хората все още ги ядат. Ще ми е интересно да пробвам всъщност. - Да, на мен също. - Е, Роузи, това беше нашето световно турне на селското стопанство. Виждаш, че в цял свят, от 9000 г. пр.н.е. до 3000 г. пр.н.е., хората адаптират растенията към собствените си нужди. В някои случаи опитомяват животни като лами, прасета, овце и морски свинчета. - Доста яко. Както каза, Дейвид, в цял свят в тези отделени региони се наблюдава развитието на селското стопанство. Как това влияе на селищата, селата и начина, по който хората организират живота си? - Е, Роузи, това е история за друг път.