Праисторията, времето преди създаването на писмеността

Как можем да научим за събития, които са се случили преди изобретяването на писмеността?

Преглед

Учените определят праисторията като събития, настъпили преди съществуването на писменост в дадена култура или общество.
Историята се отнася за периода от времето след изобретяването на писмеността в дадена култура или общество .
Археолозите откриват писмени исторически източници в Египет от 3200 г. пр.н.е. - датата, на която се приема, че там "започва" историята.
Писмените източници дават на историците информация, която понякога е много по-подробна, отколкото археологическите или биологичните останки.

Обхватът на историята

Историците смятат, че анатомично съвременните хора съществуват от около 200 000 – 300 000 години, докато нашата планета е на 4,5 милиарда години. И въпреки че 200 000 години са по-малко от 1/20 000 от историята на планетата, то това е много дълго време!

Само за сравнение – 200 000 години се явяват поне 6000 поколения на твоите предци (бабите и дядовците ти са само на 2 поколения от теб). 200 000 години също са близо 1000 пъти времето, в което САЩ е държава. Това е 100 пъти по-отдалечено в миналото от времето на Иисус и Римската империя. Освен това е 40 пъти по-отдалечено в миналото от най-ранните писмени записи, открити някога.

Представи си мащаба на всичко, случило се през цялото това време: приключения, скръб, промяна в околната среда, възход и падение на цивилизации. Като историци имаме привилегията да изследваме това необятно поле от човешки опит.

Писмени исторически източници

Основният инструмент, с който разполагаме като историци, е написаното от онези преди нас. Всъщност това определя историята и я отличава от археологията и антропологията. Например най-старите писмени сведения, открити от археолозите в Египет, са отпреди повече от 5000 години – датата, на която са създадени, е понастоящем приетата дата, на която започва официалната история (за разлика от „праисторията“) в тази част на света. Разбира се, един ден може да намерим още по-стари записи!

Дори и с писмените исторически източници обаче трябва да сме внимателни и предпазливи. Писмеността може да е на мъртъв език, за който знаем малко. Ако едно племе завладее друго, може да получим само пристрастната, едностранчива история на онези, които са спечелили и описали събитията.

Много пъти историите се записват, след като поколения наред се предават устно – чрез разкази, като всеки разказвач съзнателно или несъзнателно променя подробностите. Дори за събития от вчера, двама преки наблюдатели могат да имат две напълно различни версии за това – какво, как и защо се е случило.

Можеш да си представиш, че нещата стават още по-трудни за праисторията или събитията, настъпили преди съществуването на писмеността. Но имаме и много други инструменти. Археолозите могат да разкопаят древни конструкции и гробници, а от тях чрез фосили (като човешки останки) и артефакти (предмети, направени от човека) да направят изводи за живота на хората. Археолозите могат да преценят възрастта на вкаменелости и артефакти чрез няколко техники.

Радиовъглеродното датиране измерва количеството радиоактивен въглерод във вкаменелости, за да ги позиционира във времето. Възрастта може да се определи и чрез идентифициране възрастта на скалния слой, в който са открити артефактите. Това се нарича стратиграфско датиране – от латинската дума stratum, означаваща „слой“.

Лингвистите често могат да възстановят възможни човешки миграции и връзки въз основа на приликите в съвременните, живи езици.

По подобен начин генетиците могат да разберат как човечеството се разпространява и смесва въз основа на генетичните прилики и различия в популациите днес.

^{1}

Несигурността остава

Събирайки всички тези парченца заедно, можем да подредим изненадващо богати разкази от далечното минало. Но никога не трябва да позволяваме на инструментите и знанията, които имаме, да ни правят твърде самоуверени. В крайна сметка всяко парче историческо доказателство трябва да бъде с ясен източник, внимателно прочетено, интерпретирано, сложено в контекст и сравнено с други налични източници. Именно този тип мислене и поставяне под въпрос влизат в инструментариума на историците.

Днес можем да съберем едва малък фрагмент от всичко, случило се досега. И нашите разбирания могат да са напълно грешни, защото знанията ни са частични и непълни. Много неща, които историците приемат като даденост днес, ще бъдат поставени под въпрос от бъдещите историци, екипирани с нови инструменти и нови доказателства.

Какво мислиш?

Трябва ли понятията праистория (периодът преди създаването на писмеността) и история (периодът след създаването на писмеността) да бъдат разделени, както са в момента?
По какъв друг начин археолози и историци могат да си поделят изследването на миналото?
Колко информация – артефакти, фосили или други доказателства – смяташ, че трябва да е налична, за да може нещо да бъде „разяснено“?

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.