Основно съдържание

Световна история

Курс: Световна история > Раздел 1

Урок 1: Произходът на човека и ранните човешки общества

Праисторията, времето преди създаването на писмеността

Класна стая на Google

Как можем да научим за събития, които са се случили преди изобретяването на писмеността?

Преглед

Учените определят праисторията като събития, настъпили преди съществуването на писменост в дадена култура или общество.
Историята се отнася за периода от времето след изобретяването на писмеността в дадена култура или общество .
Археолозите откриват писмени исторически източници в Египет от 3200 г. пр.н.е. - датата, на която се приема, че там "започва" историята.
Писмените източници дават на историците информация, която понякога е много по-подробна, отколкото археологическите или биологичните останки.

Обхватът на историята

Историците смятат, че анатомично съвременните хора съществуват от около 200 000 – 300 000 години, докато нашата планета е на 4,5 милиарда години. И въпреки че 200 000 години са по-малко от 1/20 000 от историята на планетата, то това е много дълго време!

Само за сравнение – 200 000 години се явяват поне 6000 поколения на твоите предци (бабите и дядовците ти са само на 2 поколения от теб). 200 000 години също са близо 1000 пъти времето, в което САЩ е държава. Това е 100 пъти по-отдалечено в миналото от времето на Иисус и Римската империя. Освен това е 40 пъти по-отдалечено в миналото от най-ранните писмени записи, открити някога.

Представи си мащаба на всичко, случило се през цялото това време: приключения, скръб, промяна в околната среда, възход и падение на цивилизации. Като историци имаме привилегията да изследваме това необятно поле от човешки опит.

Писмени исторически източници

Основният инструмент, с който разполагаме като историци, е написаното от онези преди нас. Всъщност това определя историята и я отличава от археологията и антропологията. Например най-старите писмени сведения, открити от археолозите в Египет, са отпреди повече от 5000 години – датата, на която са създадени, е понастоящем приетата дата, на която започва официалната история (за разлика от „праисторията“) в тази част на света. Разбира се, един ден може да намерим още по-стари записи!

Дори и с писмените исторически източници обаче трябва да сме внимателни и предпазливи. Писмеността може да е на мъртъв език, за който знаем малко. Ако едно племе завладее друго, може да получим само пристрастната, едностранчива история на онези, които са спечелили и описали събитията.

Много пъти историите се записват, след като поколения наред се предават устно – чрез разкази, като всеки разказвач съзнателно или несъзнателно променя подробностите. Дори за събития от вчера, двама преки наблюдатели могат да имат две напълно различни версии за това – какво, как и защо се е случило.

Можеш да си представиш, че нещата стават още по-трудни за праисторията или събитията, настъпили преди съществуването на писмеността. Но имаме и много други инструменти. Археолозите могат да разкопаят древни конструкции и гробници, а от тях чрез фосили (като човешки останки) и артефакти (предмети, направени от човека) да направят изводи за живота на хората. Археолозите могат да преценят възрастта на вкаменелости и артефакти чрез няколко техники.

Радиовъглеродното датиране измерва количеството радиоактивен въглерод във вкаменелости, за да ги позиционира във времето. Възрастта може да се определи и чрез идентифициране възрастта на скалния слой, в който са открити артефактите. Това се нарича стратиграфско датиране – от латинската дума stratum, означаваща „слой“.

Лингвистите често могат да възстановят възможни човешки миграции и връзки въз основа на приликите в съвременните, живи езици.

По подобен начин генетиците могат да разберат как човечеството се разпространява и смесва въз основа на генетичните прилики и различия в популациите днес. start superscript, 1, end superscript

Несигурността остава

Събирайки всички тези парченца заедно, можем да подредим изненадващо богати разкази от далечното минало. Но никога не трябва да позволяваме на инструментите и знанията, които имаме, да ни правят твърде самоуверени. В крайна сметка всяко парче историческо доказателство трябва да бъде с ясен източник, внимателно прочетено, интерпретирано, сложено в контекст и сравнено с други налични източници. Именно този тип мислене и поставяне под въпрос влизат в инструментариума на историците.

Днес можем да съберем едва малък фрагмент от всичко, случило се досега. И нашите разбирания могат да са напълно грешни, защото знанията ни са частични и непълни. Много неща, които историците приемат като даденост днес, ще бъдат поставени под въпрос от бъдещите историци, екипирани с нови инструменти и нови доказателства.

Какво мислиш?

Трябва ли понятията праистория (периодът преди създаването на писмеността) и история (периодът след създаването на писмеността) да бъдат разделени, както са в момента?
По какъв друг начин археолози и историци могат да си поделят изследването на миналото?
Колко информация – артефакти, фосили или други доказателства – смяташ, че трябва да е налична, за да може нещо да бъде „разяснено“?

[Бележки и препратки]

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.