Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Палеолитните общества

Палеолит буквално означава "Стар камък [Епоха]", но епохата на Палеолита най-общо се отнася до времето в човешката история, когато събирането на фураж, ловът и риболовът са основните средства за получаване на храна.

Преглед

  • Палеолитните общества са до голяма степен зависими от лова и събирачеството.
  • Докато човекоподобните видове се развиват чрез естествения подбор в продължение на милиони години, то културната еволюция е причина за повечето от значителните промени в историята на Хомо сапиенс.
  • Малки групи от ловци-събирачи живеят, работят и мигрират заедно преди появата на земеделието.

Социо-културната еволюция

Палеолит буквално означава "Стар Камък [Епоха]", но палеолитната епоха най-общо се отнася до време в човешката история, когато ловът, риболовът и събирачеството са основните средства за препитание. Хората тепърва предстои да експериментират с опитомяване на животни и отглеждане на растения. Тъй като ловците-събирачи не могат да разчитат на земеделски методи за целенасочено производство на храна, техните диети са зависими от колебанията на естествените екосистеми. Те трябва да се притесняват за това дали прекаленият риболов в езерото няма да изчерпи ключов източник на храна, или дали суша няма да доведе до загиването на важни за оцеляването им растения. Затова и си служат с различни методи, за да осигурят достатъчно производство на храна за техните общности, например чрез редуване на лов и събирачество.
Това важи за голяма част от човешката история. Чак преди около 11 000 години тези общества на ловци-събирачи започват да се променят. С миграциите и адаптирането към нови местообитания, хората започват да разработват инструменти и методи, които да им позволят да се справят по най-ефективния възможен начин с ограниченията на заобикалящата ги среда.
Изучаването на ранните хора често се фокусира върху биологичната еволюция и естествения подбор. Но също толкова важно е да се съсредоточим и върху социокултурната еволюция, или начините, по които ранните човешки общества създават култура. Палеолитните хора не са просто пещерни хора, загрижени единствено за осигуряването на следващото ядене. Археологически доказателства показват, че неандерталците в Европа и Югозападна Азия притежават система от религиозни вярвания и извършват ритуали като погребения. Погребално място в пещерата Шанидар в днешен Североизточен Ирак предполага, че неандерталското семейство е покрило покойника с цветя, което разкрива вяра в нещо отвъд смъртта и дълбоко чувство за духовност. Те също така строят подслон и изработват сечива.
Пещерата Шанидар, археологически обект в планината Загрос в Иракски Кюрдистан в Северен Ирак. Изображението е собственост на Flickr.
Културите се развиват и разгръщат в специфични екологични контексти, които позволяват на общностите не само да оцелеят, но да процъфтяват по уникални и динамични начини. Но какво точно е култура? Култура е широк термин, който обхваща пълния набор от модели на заучено човешко поведение, често свързани с оцеляване.
Хомо сапиенс анатомично не се е променил много през последните 120 000 години, но е претърпял сериозна културна еволюция. Съответно културното творчество, а не физическата трансформация става централният начин, по който хората се справят с изискванията на природата.
Въпреки това културната еволюция не може да бъде разделена от биологичната, тъй като именно развитието на човешкия мозък, тясно приспособен към социалните структури, осигурява културния растеж. В действителност големият размер на мозъка изисква някои културни адаптации: много учени теоретизират, че по-трудните раждания, заради увеличения череп, по-дългата бременност и по-дългият период на детска зависимост изискват по-напреднала социална организация и комуникация, които играят голяма роля в културното развитие на хората.
Уникалната способност на Хомо сапиенс за творчество позволява символично изразяване, особено в културни и духовни контексти като произведения на изкуството и погребални ритуали. Тази творческа дейност е отличителен белег на подвидa Хомо сапиенс сапиенс (мъдър, мъдър човек), което сме ние днес. Нашият подвид се отличава с големите си интелектуални способности.

Малки общности

В крайна сметка с експанзията на човешкото население се увеличава и гъстотата на човешките групи. Това често води до конфликти и конкуренция за най-добрата земя и ресурси, но също налага сътрудничество. Поради ограниченията на наличните природни ресурси, тези ранни общности не са много големи, но включват достатъчно членове за постигането на някакво разделение на труда, сигурност и модели на екзогамно възпроизвеждане, което означава брак или възпроизвеждане извън групата.
Антрополозите успяват да направят тези изводи за палеолитните хора чрез сравнителен анализ върху наблюденията над съвременните общности на ловци-събирачи, като Койсан от африканската пустиня Калахари. Въз основа на опита на съвременните общества от ловци-събирачи, които обикновено имат около 500 членове, и въз основа на теоретични математически модели на груповия процес, палеолитните групи от хора са вероятно около двадесет и пет члена всяка, и обикновено около двадесет групи съставляват племе.
Човек от племето Сан. Те все още живеят като ловци-събирачи. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Колко земя е нужна, за да осигури на тези групи хора жизнено необходимите храна и вода? Антрополозите изчисляват, че, предвид наличната по това време технология, са необходими над седемдесет мили относително неплодородна земя с ниска гъстота на ресурси, или над седем мили плодородна земя, за да бъдат посрещнати основните нужди на всяка малка общност. Обаче като се има предвид колко ограничени са тези общности, това е изключително неефективно в сравнение с модерните производствени нива. При такива обстоятелства площта на съвременен САЩ би могла да поддържа не повече от 600 000 души, а цялата планета – само 10 милиона. За сравнение, в момента в САЩ населението е над 300 милиона, а хората на планетата вече са над 7 милиарда!

Разделение на труда

Преди появата на земеделието палеолитните хора имат малък контрол над околната среда, така че те се фокусират върху трасиране на територията и договаряне на взаимоотношения с близки общности. В крайна сметка групите създават малки, временни селища, често в близост до водни басейни. Тези селища позволяват разделение на труда, като това често става на полов принцип – жените се занимават повече със събирачество, готвене и отглеждане на деца, а мъжете отговарят повече за лова, макар че това със сигурност не е така във всички палеолитни общества. Например някои археологически доказателства предполагат, че среднокаменните култури в Евразия разделят работата сравнително поравно между мъже и жени.
Въпреки това е важно да се отбележи, че половата динамика през Палеолита вероятно е коренно различна от нашата, следователно разделението на труда между мъжете и жените не означава непременно различия в равенството или властта. Има конкурентни теории за това дали ловът или събирачеството допринасят повече за изхранването на групата, но и двете изглежда са играли важна роля.

Какво мислиш?

По какви начини културата на палеолитните хора прилича на съвременните човешки култури?
Археолозите често екстраполират поведенията на древните ловци-събирачи чрез изучаване на съвременните групи на ловци-събирачи. Смяташ ли, че това е валиден подход? Полезно ли е изучаваме съвременните групи на ловци-събирачи, за да разберем ранните общества?

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.