История и праистория

- Анатомично съвременните човешки същества са на тази планета приблизително около 200 хиляди години. И въпреки че това е една малка част от времето, през което съществува Земята, което е повече от четири милиарда години, от човешка гледната точка това е невероятно дълъг период от време. За да го демонстрирам, ако това е настоящето време и искаш да обозначиш кога съществува Римската империя? Ами ако говорим за около преди 2000 години, тя ще се намира в нашата линия на времето някъде тук. Ако искаш да поговорим за това кога са построени пирамидите, това би се намирало някъде тук. Разликата във времето е едва доловима между настоящето и преди няколко хиляди години. Ако искаш да видиш откога имаме писменост, според най-добрите изчисления до момента това е било около преди 5000 години. За пореден път, разликата е едва доловима върху линията на времето. От колко време имаме селско стопанство? Oт около 10 -15 хиляди години. Още веднъж, това е една малка част. Можем да го погледнем от различна гледна точка като си представим всички наши предци, различните поколения, които са минали от първата поява на анатомично съвременния човек. Това са повече от шест или седем хиляди поколения в миналото. Помисли за всички събития, които са се случили. Много прости неща. Може да бъде основаване на село, убиване на животно, едно просто ухажване, нежност между майка и детето ѝ. Помисли си също и за големите събития – войните, битките, природните бедствия. Трудно е да си представим колко неща са се случили дори за последните сто, двеста или хиляда години, да не говорим за преди двеста хиляди години. Но въпреки това се стремим да разберем какво се е случило. И точно за това е историята. И както ще видим, като цяло историята се опитва да разбере събитията от нашето минало. И ако искаме да сме малко по-точни, може да размишляваме за Праисторията, която технически представлява нещата, които са се случили преди да имаме писменост. Защото писмеността е нашият основен инструмент за историята. На тази снимка тук можеш да видиш египетски йероглифи. Египетските йероглифи са на повече от 5000 години. Мога да напиша 5000 години преди настоящето. Но дори и това, че разполагаме с писменост, не е достатъчно, както ще видим не само в това видео, но и в много други клипове, докато изучаваме историята на света. Изисква се наистина много познание и много изследователска работа, за да разберем какво се е случило. И нашите знания постоянно ще се развиват. Например, не знаехме значението на тези йероглифи до 1799 година, когато е открит Розетският камък. И това, което прави Розетския камък толкова важен и полезен за нас, е, че върху него има текст, написан с йероглифи, и същият този текст, написан на гръцки, който е вече разчетен. Благодарение на това успяхме да разчетем йероглифите. Но дори и след като знаеш какво значат или дори ако го разбираш добре, все още е необходимо да извършиш много изследователска работа и да подлагаш всичко на съмнение. Можеш да си представиш, че ако има цял куп групи от хора тук и научаваме историята от тази група, и по някаква причина сме в състояние да открием какво са написали, то това не значи, че те са напълно безпристрастни. Те може да имат негативно отношение към всяка една от групите. И затова трябва да подлагаш всичко под съмнение. В крайна сметка, те може да са елиминирали някои от тези групи и след това да са останали единствените, които могат да разкажат какво точно се е случило. Също така трябва да бъдем скептични, защото не знаем дали тези истории са реални събития или някой ги е измислил, за да отговарят на мирогледа на народа. Също така трябва да имаш предвид, че тези истории, независимо дали са били разказвани писмено или устно, те често са били преразказвани от поколение на поколение, особено в случая на устните предания. Но дори и в написаното, трябва да се запиташ какво е добавено от всяко поколение. Можеш да си представиш как хората разкрасяват историята, за да я направят малко по-добра. Или премахват някакви неща от историята, които не се вписват в техния мироглед. Така че, дори и когато разполагаме с писмеността... ... отново да поясня, това са снимки на ранни писмености. Това е известният Шумерски клинопис. Та дори когато разполагаме с нея, очевидно имаме много повече писменост, колкото по-близо се намираме до настоящето, трябва да бъдем много, много скептични. Днес знаем, че дори ако двама наблюдатели са наблюдавали нещо вчера, нещо, което току-що се е случило, те може да имат съвсем различни възприятия за това, което се е случило. Затова, въпреки че разполагаме с писменост, трябва да бъдем скептични. Но нещата, в някои аспекти, стават дори и по-интересни когато се върнем в Праисторията, времето преди появата на писмеността. Може би се питаш как изобщо знаем какво се е случило, ако няма писмени сведения? Е, тогава ние и науката трябва да извършваме още повече изследователска работа. Например, това е череп на неандерталец. Хората, учените, които изучават тези неща, се наричат "антрополози". Антрополози или науката антропология. Това е наука за човека от настоящето и миналото, и за човешкото общество. Антропологията има поднаука, която се интересува най-вече от праисторията, а и от самата история, и това е археологията. Археологията, която е подраздел на антропологията, се фокусира върху проучвания за човека и човешкото общество, проучвания, които се основават най-вече на останки. Има и други подобни науки, за които може би се сещаш, като палеонтологията. Палеонтолог. Палеонтология. Тях може би ги свързваш с неща като динозавърски кости, но методите, които използват, са полезни и за старите човешки останки и останки от предците на съвременните хора. Те могат да помагат на археолози и антрополози. Например, един археолог може да изрови този неандерталски череп. Той ще използва наука, за да разбере кога този череп е бил заровен. Може да използва техника като радиовъглеродно датиране. Радиовъглеродното датиране кможе да се използва за неща на възраст до около 50 хиляди години, около този период от време в нашата хронология. Този метод се основава на идеята, че въглерод-14, който всъщност идва от азот-14, който се получава при взаимодействие със слънчевия вятър и космически частици и се превръща в този радиоактивен въглерод-14. А въглеродът-14, който може да стане част от въглероден диоксид, чрез фотосинтеза се абсорбира в растенията, които след това са изяждани от животните. Така че, докато нещо е живо, то има определено количество въглерод-14 в своята тъкан. Но след като умре, то вече не получава въглерод-14. Въглерод-14 се разгражда на по-стабилния въглерод-12. И така, на база на съотношението между въглерод-14 към въглерод-12... ... отнема приблизително 5000 години, 5,730 години, за да бъдем по-точни, приблизително половината въглерод-14 да се превърне във въглерод-12. Така че на базата на това съотношение, ще обясня по-подробно в другите видеа, можем да разберем колко стари са тези неща и ще получим сравнително точна възраст, с точност до няколко стотин години. Ако искаш да се върнеш по-далеч в миналото, има методи като калиево-аргоновото датиране. То представлява взимане на радиоактивна форма на калий, която се разгражда в аргон, което е основната идея в този метод. Когато един вулкан освободи аргон в скала, той се отделя в атмосферата, но след като се втвърди, започва разграждане, така че може да се види от кога е изригването на вулкана, което разглеждаме. И така, например, може да копаеш и да използваш стратиграфски техники. Стратиграфия, имам проблем с изговарянето на тези думи. Това е разглеждане на различните слоеве на земята. Можеш да използваш и някои техники за датиране, например калий-аргон. Можеш да си кажеш: "Добре, това е на определена възраст, това е на определена възраст, това е вулканична скала от изригване на вулкан." И след това може да погледнеш вкаменелостите. Може да се каже: "Добре, изкопаемите, които открих тук, са по-нови от нещата тук и са по-стари от нещата там, а това може да бъде най-новият от всички." Така че може да погледнеш относителното датиране, а ако си късметлия и има някаква вулканична скала, можеш да направиш и калиево-аргоново датиране, а има и много, много други техники. И не става въпрос само да кажем: "О, този череп е бил на това място в света в този момент. " Можеш да направиш изводи за други неща. Може да потърсиш вкаменелости на животни или видовете на растенията в близост до гробницата. Можеш да видиш колко гъсто са били разположени тези гробници и какъв тип култури е имало. Може да се направят много заключения. Можеш да се опиташ да направиш изводи за това как тези хора са загинали. Може да има някакви травматични фрактури и да си кажеш: "Добре, това е било насилствена смърт. " Може да разгледаш зъбите им и да помислиш за това с какво са се хранили или какво е било общото им здравословно състояние. Може да разгледаш инструментите, с които са погребани. Това, ето тук, е палеолитна стрела. Предполагам, че това тук са остриета на копия или инструменти. Този тип остри ръбове са характерни за Палеолита. Имаме примери за неолитни инструменти, които са много по-гладки. Така разграничаваме Старокаменната ера и Новокаменната ера. И като погледнем всичко това, имаме всички тези учени, антрополози, археолози, палеонтолози, които започват да сглобяват събитията от Праисторията. И понякога всички тези техники се прилагат заедно. Понякога разполагаме с писменост и използваме тези техники, за да се опитаме да получим по-пълна картина за събитията. Сега искам да завърша с едно предупреждение. Въпреки че имаме всички тези техники и всеки ден научаваме още, нашите знания за всичко, което се е случило, са много непълни. И още по-важно, тези знания постоянно се оспорват, колкото повече научаваме. Има неща, в които много сериозни хора са вярвали, преди 50 или 100 години, за които сега сме доказали, че са неверни. И неща, които сега вземаме много на сериозно, има вероятност след 50 или 100 години хората да докажат, че част от тези неща са грешни. Въпреки че историята се отнася за миналото, тя непрекъснато се развива. Ние постоянно научаваме повече и трябва да проявяваме смирение относно това, което знаем и това, което не знаем. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.