If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:15:19

Видео транскрипция

Здравей, Стийв! Здрасти, Дейвид! Искам да обсъдя с теб Старокаменната епоха, или Палеолита. ,,Пале" означава ,,стар" на гръцки, а "литос" се превежда като ,,камъни", това е Старокаменната епоха. Говорим за периода отпреди 250 000 г. допреди 12 000 г. Преди 12 000 до 10 000 г. Как са организирани тези общества? Какво би било, ако аз и ти бяхме праисторически хора? Причината, заради която избрахме 250 000 г. пр. Хр., е, че за този период сме сигурни, че съвременните Хомо Сапиенс са ходили по земята. Точно така, но само в Африка, ако говорим за това време. Да. А преди 12 000 г. е началото на селскостопанската Неолитна революция, за която ще говорим в друго видео, но засега говорим за Старокаменната епоха. Няма посеви, които да се отглеждат, няма опитомени животни, но има човешки същества, които оцеляват, развиват и се разпространяват. Точно така! Има нещо важно, което трябва да имаме предвид, говорейки за Старокаменната епоха и човешките общества, и това е, че обсъждаме много голяма и разнообразна популация от хора, пръснати по света, проявяващи различно поведение в различно време, различен контекст, така че ще говорим обобщено, за да е смислено видеото. Но имай предвид, че не всичко, което казваме е директно приложимо за всички, навсякъде в този период. Точно така! Това, което знаем за всички човешки същества в целия свят, е, че те използват инструменти като този тук. Ето това парче камък вероятно е било налично. Мисля, че е около 5 инча дълго. Нарича се ръчна брадва и може би ти изглежда като парче камък и всъщност е точно това, но ако погледнеш в тези вдлъбнатини, отстрани на камъка, можеш да предположиш как е изработен. Това е парче вулканичен камък, това е парче базалт и ето как е направен – праисторически човек е взел по-голям, по-плътен и по-твърд камък и го е издялкал. Можеш да видиш, че камъкът неколкократно е бил удрян и рязан, за да се направи този остър връх. Това е инструмент, който ако Стийв или аз, или ти живеехме в Старокаменната епоха, щяхме да използваме, за да правим всичко. Това би било нашето швейцарско ножче. Да, когато го погледнеш, е трудно да се определи точното приложение на това парче камък и хората, които изучават тези неща професионално не винаги могат точно да определят за какво се използват, но най-общо те предполагат, че са изпълнявали множество функции – може да го изполваш като сопа, ако ловуваш животни. Какво е сопа? Използва се, за да нанесеш зашеметяващ удар, общо взето да удариш животното с камъка. Ето те и теб – праисторическия Стийв, който зашеметява дива коза с каменния си инструмент. Вече? Красавец - Да Може да се използва като ловно оръжие. Може да го използваш, вече повалил животното, като нож, за да го убиеш; можеш да го използваш, за да одереш животното, за да използваш кожата за нещо друго. Може да го използваш като инструмент за копаене, ако се опитваш да достигнеш някоя грудка под земята, която искаш да изядеш. Това ни води до въпроса с какво са се хранили праисторическите хора? Каква е Старокаменната диета? Каква е Палео диетата, Стийв? В по-голямата част от този период, според изследванията, хората се хранят с диви плодове и зеленчуци, и животни, които биха могли да хванат и убият. Зърнени култури не се отглеждат, по това време има само диви зърнени растения до около преди 16 000 г. Дотогава хората се хранят предимно с диви плодове и зеленчуци, както и с животни, които могат да хванат и убият. Първата следа от отглеждане на зърнени култури е от северна Африка отпреди около 16 000 г. Отново говорим за приблизителни години, когато обсъждаме този период. Така че имаме тези мултифункционални инструменти и ръчни брадви, които се използват за набавянето на животински протеини, корени от земята, плодове от дърветата и други видове диви плодове и зеленчуци, както и зърнени храни, но в по-късен етап. Точно така. Как изглеждат обществата за по-голямата част от човешката история? Когато говорим за общество, говорим за нещо, което се появява в много малък мащаб, според изчисленията говорим за между 20 до 50 индивида, работещи заедно и живеещи заедно. Значи това е моят квартал, това е моят блок, това е цялата ми социална група. Да. Трябва да имаш предвид наличните ресурси, ако живееш чрез събирачество и лов. Когато береш плодове и зеленчуци, ловуваш животни, за да се прехранваш, си ограничен от това, което ти дава околната среда. Запомни, че те не отглеждат растения, нито животни по това време. Така че разполагаш с това, което има. Естествената околна среда не произвежда хранителни продукти интензивно като съвременното селско стопанство или дори примитивното селско стопанство. Разбира се, трябва да разчиташ на сезонни растения и на естествения разплод на животните. Точно така. Друг елемент на обществото в тези малки групи е движението. Има постоянно движение. Тъй като ресурсите са ограничени и се появяват на определени места, тези общества често се местят, за да могат да се възползват от наличните ресурси в определени места в определено време. Значи хората преди селското стопанство всъщност нямат градове, това ли казваш? Да, нямат градове в този смисъл, в който мислим за града като постоянно място, където живеят хора по това време. Но хората живеят в сгради. Ще видим, че общото мнение по въпроса е вероятно идеята за пещерните хора. Има доказателства, че хората използват пещерите като подслон и убежище, но също строят примитивни версии на колиби и палатки. Да, четохме за структура в Сибир, която е направена от кости на мамут, което е толкова метълско. Бивните и ребрата поддържат покрива и след това, вероятно, не сме сигурни, защото всичко това е вече изгнило, се покрива с кожа за защита от дъжд. Проблемът е, че нямаме много артефакти от животински или растителен материал, за да потвърдим тези предположения за миналото. Костите остават, камъните остават, но дървото, кожата и растителните материали изгниват. Остава ни само това, което е вкаменено и е запазено през вековете. Стийв, покриваме този огромен период от време - започваме отпреди 250 000 г. до около преди 12 000 г. до 10 000 г. Това е най-голямата част от човешката история, която хората изживяват. Със сигурност нещата не са еднакви през целия този период. Имайки предвид, че това покрива общо взето целия свят, има много хора на множество различни места, имащи подобно поведение, но със сигурност не еднакво, но едно от нещата, които можем да направим, за да проследим промените през годините и да видим как тези общества се променят, е да погледнем това, което остава от тях. Така че, когато говорим за камъни например, ние не просто говорим за обикновени камъни, които сме изкопали от земята, а говорим за артефакти. Можем да видим как артефактите се променят през годините, поне доколкото сме открили такива на различни локации и археологически разкопки и някак да предположим как тези общества се променят от това, какви инструменти създават и използват. Разбира се. Тук имаме крушовидна или сълзовидна ръчна брадва, която е много стара и започваме да виждаме тази тенденция към миниатюризация. Точно така. Виждаме как инструментите стават по-малки и по-специфични. Говорихме по-рано за ръчната брадва, която е с много общо приложение, можеш да я използваш за много и различни дейности. Когато се появяват по-малки и по-специализирани инструменти... Да кажем, че това е връх на копие и сега мога да го прикрепя за парче кост или рог, от елен например, или за парче дърво. Мога също да го закрепя с животинска или растителна нишка, като го завържа и така да го прикрепя. Това наричаме композитен инструмент, при който се използват повече от един материал за изработката на инструмент за специфична цел. Парчетата камък, артефактите, които имаме тук, се наричат микролити. Оу, харесва ми. Нека го разбием - ,,микро" означава ,,много малък", а ,,лит" вече казахме, че означава ,,камък". Имаме тези малки камъни, тези микролити и виждаме, че те са прикрепени за други предмети като пръчки или кости, за да се образува композитен инструмент, който може да се използва за по-специфични нужди. И едно от нещата, които това позволява на хората да правят... Може би трябва да спра и да кажа, че започваме да виждаме тези микролити, да повторя датирането не е особено прецизно, но около преди 35 000 г. до 25 000 г. се появяват тези артефакти. Вече имаш малък каменен връх, закрепен за пръчка например, който можеш да превърнеш в копие, което можеш да хвърлиш по животно. Вече не трябва да си в непосредствена близост, за да го убиеш. Можеш да правиш стрели и лъкове, които могат да достигат до по-големи разстояния. И вече не се налага да отиваш до онази коза и да я удряш по главата. Точно, сравнително по-безопасно е да атакуваш плячката си от разстояние. Това смаляване на инструментите прави лова по-безопасен и ти позволява да носиш повече улов, с който можеш да храниш повече хора, но не толкова, колкото би нахранило селското стопанство, но има други технологични промени, за които ми каза преди малко. Точно така, по-рано споменахме, че преди около 16 000 г. започваме да събираме диви зърна, което е различно от това активно да отглеждаш посеви, защото те са диворастящи и хората ги събират, използвайки инструменти като сърпове, примитивни сърпове, каменни сърпове. За какво се използват тези инструменти? Използваш сърп, за да отрежеш стеблата на растението, така че може да си го представиш като много примитивна версия на косачка. Ясно. Защото зърната, които искаш са на върха на стеблото, така че като го отрежеш, можеш да вземеш зърната. След това трябва да махнеш обвивката на зърното. За да направят това, праисторическите хора използват т.нар. хаван и чукало. Разбира се, все още ги ползваме. Имам предвид, имаме сърпове, но изглеждат по много различен начин. Да, направени са от метал и са по-остри. Хаванът и чукалото са общо взето дъска или купа и малка и здрава пръчка, които използваш да счупиш или смачкаш нещо. Значи това служи за махането на обвивката от зърното, така ли? Точно така. Как ги наричаме тези неща, ендосперма? Вътрешността на семето, където се намират хранителните съставки. Обвивките също са ядливи, но не са нещо, което би искал да ядеш. Значи хората смилат зърното, за да отделят вътрешността от обвивката, за да го направят по-лесно за консумация? Точно така. В един момент, групи от хора по цялата планета, знаем това, защото можем да го проследим в археологическите данни, започват да обсъждат какво би станало, ако вместо да търсим и събираме този див ечемик или пшеница, да ги посеем на място, близо до където спим. Няма ли да е по-удобно от това да ходим толкова надалеч? И така в общи линии се ражда земеделието и съм сигурен, че не се случва в такъв разговор, а отнема хиляди години развитие, но това води до раждането на земеделието и след това до раждането на градовете. Точно така, защото земеделието изисква да стоиш на мястото, на което си засял растенията или мястото, на което си отглеждаш животните. Но хората преди земеделието също строят различни неща. Да. Това се случва по различни начини на различни места, в различна степен. Има едно място в днешна Турция, наречено Гобекли тепе, което е монумент, построен от хора, непознаващи земеделието. Да дадем малко контекст за това - доскоро историците, които се занимават с праисторията, предполагаха, че строежът на монументи и на големи сгради като цяло е специфично само за земеделските общества, докато е открит този обект в средата на 90-те. Доказано е, че е построен не от уседнало земеделско общество, а от група, която се занимава с лов и събирачество. Предполага се, че е построен преди около 12 000 г. Какво всъщност е Гобекли тепе? Хората, които са го открили, не са напълно сигурни какво точно представлява. Предполага се, че има някаква ритуална функция, но е много трудно да се каже, защото няма писмени записи, които да ни кажат както точно е. Това, което откриват, са няколко стотин варовикови колони, подредени в кръг, с животински образи, издълбани в самите колони, но причината, заради която можем да предположим, че обектът е създаден от неземеделско общество... Да, откъде знаем? ...е, че не са открити никакви следи в околността от земеделска продукция или постоянни селища, има временни селища, но това е типично за хората, които се местят от място на място, за да търсят ресурси. Открити са също животински кости, което показва, че там са убивани и изяждани животни, но всичките са диви. Отново, откритието е, че ловуващите и събиращите общества също могат да строят монументална архитектура, това не е нещо, което се случва само в земеделските общества, просто е по-вероятно в земеделските общества. Ще си говорим за раждането и разпространението на земеделието, но това е история за друг път.