If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:37

Видео транскрипция

Важно е да развиеш чувство за перспектива, когато говорим за човешката история, тъй като толкова много неща са се случили през Праисторията, още преди да започнем да записваме различни неща. Хомо сапиенс, съвременните човешки същества, са просто последната част от верига, започваща преди около 5 милиона години. Няма да започнем от там, но искам да поговоря за тази концепция за човекоподобните. Това е семейството, което включва човешките същества. Човекоподобни означава подобни на човека - семейството на човекоподобните. То се разделя на човекоподобни и примати. Това се отнася за рода Понго, в който са влючени орангутаните, а след това подсемейството се разделя на два таксономични трибове. Тези два таксономични трибове са Горилини и Хоминини. Мисля, че можеш да се досетиш с какво са свързани Горилини. Свързани са с горилите, а Хоминини се разделя отново на два рода: род Шимпанзета и рода Хомо. Шимпанзетата са род, който в крайна сметка ще бъдат включени шимпанзетата и бонобо, а Хомо произлиза от латински и означава човешко същество. Това е родът, който ще обхване нас. Това, за което искам да поговорим днес, е тази връзка, тази еволюционна връзка и как от човекоподобни сме стигнали до род Хомо, до това, което сме днес, което е Хомо сапиенс, мислещият човек, мислещото човешко същество. Този клон тук, последният път, в който сме имали общ предшественик с това, което по-късно ще се превърне в шимпанзетата, е около 5 милиона години. По това време, преди пет милиона години, съществата, които един ден ще се превърнат в хора, са т.нар Същински маймуни. Те са подобни на маймуни същества, които живеят по дърветата. Палеонтолозите са възстановили техния хранителен режим. Те ядат предимно плодове и са предимно четириноги. Те се придвижват на четири крака или са ходили по специфичен начин, подобен на този, по който се придвижват днес горилите и шимпанзетата – оставят част от тежестта си върху кокалчетата на ръцете си, докато се придвижват. В един момент обаче тези Същински маймуни, тези същества, обитаващи дърветата, слизат от дърветата и започват да ходят по земята. Не просто ходели на четири крака, а в един момент започнали да ходят на два. Това се нарича бипедализъм - от "би", което означава два и "пед", което означава крака. Изследванията за древните човекоподобни, това е тази група тук, показват, че хранителният им режим не се променя особено, когато слизат от дърветата. Чрез изучаването на зъбни останки на ранни човекоподобни можем да определим, че те се хранят предимно с ядки, семена и плодове. Тогава защо е трябвало да слизат от дърветата? Съществува тази идея за безводие, наречена саванната хипотеза, това е просто друг начин да кажем суша, която приема, че броят на дърветата просто намалява. Имало е климатично събитие или промяна в климата, която води до по-малкото разпространение на дърветата в тази част на Африка, която тези човешки предшественици са обитавали. Така прото-човеците напускат дърветата и започват да ходят изправени. Един от най-забележителните примери за това е Австралопитекус афаренсис, австрало означава южен, питекус означава маймуна, афар от региона Афар, днешна Етиопия, където са открити първите останки. Най-известният австралопитек е жена на име Люси, която е открита през 1974 г. и се предполага, че е на около 3 милиона години. За да продължим историята за развитието на човекоподобните, искам да ти разкажа историята за трите черепа. Това тук са три различни екземпляра от три различни периода от историята. Ето тук вляво се намира Парантропус етиопикус, което означава почти човек от Етиопия – там е открит екземплярът. Той е вероятно на 2,5 милиона години. Това тук е Хомо еректус, изправеният човек. Тези човекоподобни са на между 2 милиона и 700 000 години. Това е Хомо Сапиенс. Това е човешки череп. Хомо сапиенс съществуват от около 130 000 години. Искам да ти разкажа за разликите между тези черепи и какво могат те да ни кажат за човешкото развитие. Парантропус етиопикус е двукрако човекоподобно. Ходи на два крака. От формата на черепа можем да научим, че има много различен хранителен режим от Хомо Сапиенс. Ще обясня защо. Това тук горе, този ръб тук, се нарича сагитален гребен. И причината този гребен да съществува е защото това е мястото, където този мускул, това е темпоралният мускул, е захванат. Темпоралният мускул е един от мускулите на човешкото лице, които се използват за дъвчене. Другият мускул е челюстният, който е някъде тук. Какъв вид хранителен режим е трябвало да има Парантропус етиопикус, за да му е нужна огромна черепна структура, която да захваща еднакво големия темпорален мускул? Хранили са се с твърда храна, може би? За това се изисква много дъвчене. Не че хората нямаме темпорален мускул. Имаме, ето тук е. Ако ти се е случвало да имаш главоболие след цял ден дъвчене на дъвка, това всъщност е мускулна болка от разтегнат темпорален мускул. Имаме този мускул, имаме и челюстния мускул ето тук. Но искам да покажа с тези черепи разликата между този хранителен режим, този и този. Можеш да видиш в този череп на Хомо еректус, че този гребен липсва. Може да има малък ръб, където черепните пластини се съединяват, но вече не е с цел да захваща този мускул. Нещо се е случило между Парантропус етиопикус и Хомо еректус. Знаем какво е това нещо. Всъщност са две неща – инструменти и огън. Хомо еректус е човекоподобен вид, който се научава да създава каменни инструменти и да владее огъня. И когато казвам да владее огъня, имам предвид наистина да използва огъня. Искам да си помислиш защо огънят е важен. На първо място – калории. Можеш да направиш един зеленчуков скорбялов корен по-калоричен като го затоплиш и превърнеш част от тази скорбяла в ядливи захари. Например корен от маниока или суров картоф – ако сготвиш тези неща с огън, ги правиш ядливи. С други думи, ако контролираш огъня, е по-малко вероятно да умреш от глад. Можеш да добиеш повече храна от по-малко. На второ място – огънят убива паразитите. Ако ядеш сурово месо, ако си на лов и убиеш сърна или глиган, в тях може да има червеи, няма как да знаеш. Но ако изпечеш глигана или ако отрежеш части от месото и ги изпечеш, в повечето случаи това ще убие паразитите вътре. Така че това осигурява по-здрава популация. На трето място, и това е малко очевидно – огънят те топли и те пази през нощта. Огънят плаши дивите животни и не те оставя да измръзнеш. Това ни води до Хомо Сапиенс, който има инструменти, има огън, но има и още нещо – речта. Всичко това заедно помага на Хомо Сапиенс да постигне това, което е днес. Това е карта на миграциите, които човекоподобните и Хомо Сапиенс са извършили през вековете. Най-ранните Хомо Сапиенс са обитавали Африканския континент за около 500 000 години. Но около преди 100 000 години те се пренасят в Евразия и започват да се разпръскват в Европа, Азия и Индийския субконтинент. Отбягваме по-голямата част от днешна Русия и Китай, защото по това време тези територии са изцяло покрити от лед. Хората стигат до Индийския субконтинент преди около 70 000 години. След това се насочват към югоизточна Азия и накрая стигат до Австралия преди около 50 000 години. Тръгват на север към Нова Гвинея преди около 30 000 години и накрая през Микронезия преди 1 500 години, стигайки чак до Нова Зеландия, това, което днес е Нова Зеландия. Гледайки тази карта, имаме предвид, че това е карта без държави. Това са само земни маси. Използвам имената на нациите, които заемат тези земни маси днес просто за удобство. Преди 25 000 години нашите предци започват да си проправят път през вътрешността на Евразийската степ, след това прекосяват или чрез мост от ледена покривка, или използвайки малки лодки, преминават Беринговия проток и стигат Северна Америка. Това се случва преди около 15 000 години. След това си проправят път към вътрешността на Северна Америка и отново стигат до крайбрежието и бързо се разпрострират в Централна и Южна Америка. Това се случва преди между 15 и 14 000 години. Това е било бързо разпространение на хора, които просто се спускат по бреговете и откриват нови земи. Това в розово е миграцията на Хомо Сапиенс, но има и други човекоподобни, които са живели на земята. Синьото представлява неандерталците, които са друг вид от рода Хомо. Ако червеното е Хомо Сапиенс, то синьото е Хомо Неандерталис. Това, че Хомо Сапиенс е единственото човекоподобно, което оцелява до днес, не означава, че Хомо Сапиенс са най-добрите. Това означава, че сме имали много късмет. Не сме сигурни защо се е случило това разселване из Африканския континент преди около 200 000 години и след това защо тези групи хора са напуснали Африка преди 100 000 години. Не сме сигурни, но учените и историците подозират, че това има нещо общо с недостиг на ресурси, подобно на саванната хипотеза, която кара нашите предци да слязат от дърветата и да проходят изправени сред тревните площи. Изглежда вероятно някакво друго бедствие да е накарало човешките същества, тези ранни човешки същества да напуснат зоната си на комфорт и да търсят храна на друго място. Как са го направили? Било е комбинация от изобретателност, късмет, инструменти и реч. Обемът на мозъка на човекоподобните се увеличава, ранните хора придобиват способността да комуникират един с друг и да създават сложни социални групи. Не можеш да организираш група от 15 души да построят сал с теб и да отплавате към Австралия, или да прекосите бреговата линия на Северна и Южна Америка, без някакъв начин за комуникация. Предшествениците на лемурите, които днес се намират единствено в Мадагаскар, са успели да стигнат до Мадагаскар без език и без инстументи, но палеонтолозите предполагат, че те са стигнали до там чрез т.нар. случайни рафтинг събития. Представи си няколко лемура, застигнати от буря, хванати за клон са отнесени в морето. Така те са прекосили пролива на Мозамбик според голяма част от учените. За да се предприеме пътуване от малка група хора като преминаването от остров на остров, се изисква целенасоченост, нужно е управление на заобикалящата те среда, комуникация и сътрудничество. Ходенето изправени, владеенето на огъня, превръщането на камък и дърво в инструмент, тези постижения помагат на човешките същества да населят планетата, достигайки общо взето навсякъде, освен полярните региони. Какво правят когато стигат и се устройват? Това е история за друг път.