Колективно учене

Има много неща, които различават човешките същества от останалите видове, но това, което отличава хората най-съществено дори и от нашите най-близки родственици в животинското царство, e схващането, че хората се учат колективно. Колективно учене. И за да си обясним това, нека помислим как нашите най-близки родственици в животинското царство – шимпанзетата, да помислим как общуват те. Да вземем едно шимпанзе. През неговия или нейния живот те са способни да придобият множество страхотни познания. Способни са дори да се научат да използват инструменти. И, кой знае, може би дори да изработват инструменти. Навярно те могат да вземат клон отнякъде, да махнат листата и след това да го използват за изваждане на мравки от дупка, например. Следователно те са способни да се научат на всичко това през живота си. Обаче за съжаление на шимпанзетата... всъщност, това, което Е за тяхно щастие, е че те предават някои от нещата, които са научили на други членове на тяхната група, обикновено техните деца. Това, което е жалко за шимпанзетата е, че те нямат добър начин да комуникират едни с други. Така че за повечето шимпанзета начинът, по който те могат да обучават, е всъщност нещо като показване. Не показване и казване, а просто показване. И тъй като това е един доста неточен и доста неефективен начин на общуване, всички детайли от това, което шимпанзето е натрупало като познание в хода на своя живот, няма да могат да бъдат предадени нито на следващото поколение, нито на останалите шимпанзета наоколо. Следователно имаме голяма загуба на енергия. По-конкретно всичко това, което може да бъде предадено, са конкретните движения или това, което може да бъде наблюдавано в настоящия момент. Всичко останало, което може би шимпанзетата научават, например за сезона, когато нещо е подходящо, те може би могат да го предадат, като го покажат през подходящия сезон. Но други детайли или определен начин да държиш нещо, или да завъртиш нещо, може само да бъде показано. То не може да бъде описано много точно. Следователно се изгубва целият този опит. Просто загуба на информация. В хода на живота си тези животни могат и да научат същия обем отново, но след това, когато трябва да предадат информацията чрез комуникация, те имат съвсем същия проблем. Трудно е да я предадат с това, което разполагат, а именно способността просто да покажат на останалите шимпанзета какво са направили. Следователно имаме загуба на информация. При тези обстоятелства, поколение след поколение, въпреки че има налице учене през живота на отделното шимпанзе, и въпреки че те могат да общуват до определена степен едни с други, тази форма на комуникация е такава, че в нея се губи много информация и много детайли, че никога не е налице цялостно натрупване на познание и мъдрост сред популацията от шимпанзета. Хората, от друга страна, притежават символен език. За това ще продължа да говоря след малко, но за момента е добре да се спомене, че човешкият език е много по-точен и далеч по-ефективен способ от това просто да се покаже нещо на някого. Представи си, че трябва да се научиш да правиш нещо без да общуваш с думи – тогава ще трябва просто да наблюдаваш действията на някой друг. Това може да ти даде добра представа колко трудно е за шимпанзетата да се учат едни от други. В случая с човешките същества имаме нещо, което наричаме символен език. Това е един много точен, един много ефективен начин на общуване. Така един човек може да предаде на друг човек значително количество информация. Може би не всеки отделен детайл и не всеки конкретен опит, но голяма част от тях. Ето тук показвам значително количество, което се предава на друго човешко същество, може би на потомък, може би друг член на племето или на групата. и това човешко същество може да изобрети нещо ново. Те ще могат да надградят над цялото това познание от предишното поколение или други хора, като могат да прибавят техни лични открития или подробности. И този индивид тук може да направи свои собствени открития или изобретения и поради добрата система за комуникация, този индивид може да сподели с този тук какво е научил или какво е открил и да предаде голям обем знания и опит. Може би не всичко, но голяма част от него. Те могат да опишат как точно правят нещо, през кой годишен сезон кога е добре да се направи и кога не, как да се планира за бъдещето, каква е историята на това ново знание. И това, което се случва тук, се дължи на този добър механизъм за комуникация. Добър, точен, ефективен механизъм за комуникация. Това означава, че група хора или човешка цивилизация, притежава колективна памет, способна е да поддържа колективна памет. В примера с шимпанзетата във всяко поколение всяко шимпанзе трябва да научава отново това, което другите шимпанзета преди него са знаели. Те не могат да натрупват съществено и да се движат напред. При хората, когато информацията се научава и преживява отново, голяма част от нея може да бъде предадена на други хора. Това може да бъде предадено, всичко това може да бъде предадено или голяма част от него може да бъде предадена на следващите поколения. Аз дори още нямам предвид писмен език, това все още може да бъде просто устна комуникация, която също е добър, точен, ефективен метод на комуникация. Писмената комуникация издига това на друго ниво. После този индивид тук може да открие нещо ново, да направи нови открития. И в някакъв момент ще кажеш: "Ако всички непрекъснато правят открития, ако продължават да научават информация от предишните поколения, може би ще дойде някакъв момент, когато ще се изчерпят възможностите на човешката памет. И това е точно така, и може би това е причината хората да имат по-голяма памет, поради цялото това количество информация, която се предава от поколение на поколение и от група на група. Но има някакви граници и точно тук е другото предимство на колективната памет, което прави колективната памет и колективното учене толкова мощно. Отделният индивид поради този силен механизъм за комуникация не е ограничен само до знанията и опита, които той помни, те могат да използват... например този човек тук може да няма определени умения, и тези умения може да бъдат предадени на друг човек. Ще копирам и ще поставя това. Този друг човек, който може би живее по същото време... и когато стане необходимо, те може да използват този човек, или да учат от този човек. А може би той е в друга част на групата, той примерно може да прави определени инструменти, или да прави определени неща чрез тази информация, като използва това знание ето тук, но тогава този човек тук няма нужда да знае тази информация, те може просто да използват продукта от тази информация и да надграждат над него. Това позволява на хората да предават информация и да я надграждат не само от поколение на поколение, от човек на човек, а позволява на всички хора, по всяко време да ползват една колективна, обща памет, която може да се използва за развиване или усъвършенстване в определена област, за адаптиране към специфична част от екосистемата или за взаимно обучение. И изведнъж, и това наистина е уникално, по мое мнение, в животинското царство Изведнъж нещата не зависят само от мозъка или паметта на отделен индивид от този биологичен вид, Сега всичко зависи от ума и паметта на цялата цивилизация, или на цялата група от вида. И само като пример за това, доколкото аз знам, няма човешко същество, което знае да прави всичко, което другите хора знаят как се прави. Мога да си представя, че има шимпанзе, което знак как да прави всичко, което могат да правят другите шимпанзета. Но няма човешко същество, което може да бъде военен пилот, лекар, гимнастик и... адвокат, познава философията, говори двадесет чужди езика. Доколкото аз знам, такъв човек не съществува. И това е ок, защото хората могат да използват опита и способностите на други човешки същества, за да изградят цивилизацията си. Никой от нас, доколкото ми е известно, не знае как да прави всичко нужно за изграждане на нашата цивилизация. Но информацията се съдържа в нашата колективна памет как може да бъде направено. Другото нещо, което може да кажеш, е: "Започнахме с това твърдение, че имаме силно, точно и ефективно средство за комуникация, а другите животни нямат, но нямат ли другите животни някакъв вид език?" Например, нямат ли... например маймуните, те няма ли да крещят при вида на някаква опасност?" Това също е форма на комуникация, може би дори форма на език. Например някои животни: маймуни, птици, може би имат някакъв вид песен, с която предават някакви неща. Може би когато търсят партньор. Това не е ли форма на комуникация? Да, те са начини за общуване, вид език, но те всъщност нямат значение в процеса на предаване-учене. Няма да видиш шимпанзета, които крещят, за да научат нещо. Те може да го правят, само за да предупредят, или като предупреждение Но в това няма дълбоки нюанси, някаква голяма точност, която може да се предаде чрез тези звуци, или даже чрез някой от тези жестове. И голямата сила на човешкия език е в това, че той е символен език. И като казвам символен език, аз имам предвид нещо повече от просто писмени символи. Имам предвид и самите звуци. Да се върнем във времената, когато дори не е съществувала писменост. Когато говорим за символни езици, нека да видим какво е несимволен език. В несимволните езици може да има някакъв звук, да го наречем звук едно, който има някакво значение. Да го наречем значение едно. Това може да е определен вид писък, който означава, че се приближава хищник. И после имаме някакъв звук две, или жест две, които имат друго значение, значение две. Може да е определен вид песен, която означава, че е в настроение за ухажване, или нещо друго. Може да имаме жест три, който има някакво друго значение. Може да означава, че е намерена храна, или нещо подобно Значение три. Хората също имат това, като издават определени звуци с определено значение. Например при хората може да има звук едно, който се отнася до значение едно. Ще го наричам просто значение едно. Може да има звук две, който се отнася до значение две. И може да има звук три, който се отнася до значение три. Това са директни значения. Но голямата сила на символните езици е в това, че тези речеви символи могат да се комбинират съгласно набор от правила, или граматики, за да предадат безкраен набор от значения! Точно с това човешкият език превъзхожда другите езици и това го прави мощен, точен инструмент за комуникация, тъй като може да се правят комбинации. Звук едно, звук две и звук три сега ще имат различен смисъл, значение четири. После комбинацията от звук три, звук едно и звук две, които да имат значение пет. И ако имаш десетки хиляди звуци, като всъщност нашите думи са точно комбинацията от звуци в даден език, тогава вече имаш безкраен брой значения, като ги поставяш в различни комбинации. Ако смяташ, че това е малко абстрактно, представи си, че звук едно е примерно звукът, когато аз казвам "куче". Дори няма да го записвам, защото искам да си представиш света преди писмеността. Значи звук едно е "куче". Звук две е "яде". Звук три е "човек". Когато чуеш звук едно, когато чуеш "куче", ще си представиш някакво куче. Може би всички имаме кучета. Звук две – когато чуеш "яде", ще си представиш някакво хранене. Звук три – "човек" – ще си го представиш. Ако това беше несимволен език, това щеше да е цялата информация, която получаваш. Но в символния език можеш да комбинираш тези три звука. Можем да кажем "куче яде човек". Пак повтарям, ние използваме тези три звука, тези три символа, но сега те имат изцяло ново, много по-сложно значение, отколкото просто да означават обекти или действия. Може да кажем "Човек яде куче", което не е хубаво, но в някаква крайна ситуация, предполагам... И отново – имаме различен смисъл, получен от тези същите звуци. И тези символни езици, освен, че дават безкрайно много значения, те съдържат повече нюанси, и освен това описват абстрактни идеи. Те могат да описват, може би най-важното, неща в настоящето, бъдещето и миналото, въображаеми неща, които са много необходими, за да има истинска комуникация, оптимално препредаване на всички преживявания и познания от една група на друга.