If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Развитие на селското стопанство и писмеността

Палеолитната и Неолитната епохи на Каменната ера. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще използвам думи като ери, периоди и векове, за да говоря за отрязъци от време в човешката или предчовешката история. И още отначало искам да уточня – понеже, често казано, това преди ме е обърквало – че археолозите говорят за ери, периоди и епохи в човешката история и обикновено говорят за периоди от десетки хиляди години или хиляди години. Но това са различни от ерите, периодите и епохите, от тези, за които геолозите говорят, когато говорят за геоложко време. В геоложкото време ера означава няколко стотици милиони години. Период и епоха означава милиони години. Когато един археолог изучава историята на човека, става въпрос просто – те обикновено говорят за дълги отрязъци "човешко" време, не за милиони години – обикновено хиляди или десетки хиляди години. Като изяснихме това, искам да говоря какво се е случило в далечното човешко минало, или далечното предчовешко минало, и да засегна някои от класификациите за тези отрязъци време, понеже те ще ни кажат какви са били интересните развития, които са се случили с човечеството през 200 000-те години, през които Хомо Сапиенс е бил на тази планета, или през които смятаме, че Хомо Сапиенс е бил на тази планета. Най-дългият период от човешката история, или категорията от човешката история – и има различни начини за категоризирането ѝ – е Палеолитът (старокаменната епоха). Палеолит. И този период от време – това започва в праисторията или предчовешката история, преди да е съществувал Хомо Самиенс – началото на Палеолита започва с развитието на каменни инструменти. И, както научихме във видеото за човешката еволюция, е имало видове преди Хомо Сапиенс, които са използвали инструменти от камък. И Палеолитът се характеризира от, първо, каменните инструменти, но, още повече – прачовеците – и, след като преминеш до около преди 200 000 години – човеците се появяват. Тук човеците били ловци и събирачи, което означава, че за да оцелеем сме вървели доста. Ако не можем да видим нещо очевидно за ловуване, може би космат мамут или нещо такова, ако не сме видели очевидна плячка, сме търсели охлюви или гъби, или други неща. Така сме оцелявали. Така сме живеели. И понеже постоянно сме се адаптирали към околната среда въз основа на сезоните, може би сме следвали животните в тяхната миграция – ловците са били номади, което означава, че никога не са се установявали на едно място за дълго време. Те били винаги готови да съберат – вероятно – палатките си и да следват стадото, или животните, които следвали, или да следват сезона, за да могат да се преместят към по-топъл климат, където е било по-вероятно да намерят нещо за ядене на земята през зимата. Или кой знае... Това характеризира Палеолита. Това е голям период от време в човешката история. И не приключва, докато не стигнем до появата на земеделието. Палеолитът – буквално говорим за преди над 2 милиона години – започва преди Хомо Сапиенс дори да започне да съществува като вид. И достига чак до началото на земеделието, което смятаме, че за пръв път се е появило пред около 11 000 до 7 000 години. И това съкращение тук, ВР, не означава British Petroleum (британска корпорация), а Преди Настоящето (Before Present) – преди настоящето време. Още един акроним, който да познаваш. И очевидно, ако сме 11 000 години преди настоящето, това е същото нещо като 9000 години преди Христа, или преди Новата ера. Понеже смятаме, че Христос е бил роден преди 2000 години. Може би (или пък не) ти изглежда очевидно, но развитието на селското стопанство е много важно, може би най-важното нещо в развитието на човешката цивилизация, или в цялата човешка история. И може да попиташ какво му е толкова важното на селското стопанство. Все пак тези тук изглеждат много щастливи. Могат доста да вървят. Могат да ловуват. Какво му е толкова важното, че изведнъж хората обработват ниви и опитомяват добитък, и имат кокошки, които снасят яйца, и така нататък? Ами важното е – освен факта, че ще промени диетата на хората – че за пръв път позволило на хората да не са номади. Позволило им – и вероятно може да е имало ловци, които донякъде са били установени, може би близо до океана. Може би ходели на риболов и така нататък. Но развитието на селското стопанство принудило хората да стоят на едно място. Палеолитът е чак до началото на селското стопанство, което било преди 11 000 до 7000 години. И освен факта, че променило диетата на хората, то им позволило да се установят. Селското стопанство позволило на хората да се установят на едно място. И не само се установявали на едно място, но понеже можели да контролират околната среда, те успели да увеличат гъстотата на растенията, които хората могат да консумират, и животните, които хората могат да консумират – и да намалят гъстотата на растенията и животните, които хората не могат да консумират, или не искат около себе си, като някои видове вредители. Това също им позволило да се установят в по-гъсто населени среди. Можеш да си представиш, че когато хората просто си вървят наоколо, имаш нужда от много земя, за да поддържаш калорийните изисквания на дори един човек. Но ако можеш да развиеш селско стопанство, да опитомиш животни, изведнъж на същото количество земя могат да се генерират повече калории. И понеже се генерират повече калории на по-малко количество земя, хората могат да се установят. И могат да се установят в по-гъсто населена среда. Селското стопанство било това необходимо изискване за развитие на човешките цивилизации, или за да могат хората да създадат села и градове. И може би това също им дава свободното време да започнат да мислят как могат да запишат това, което знаят, как могат да развият още повече технологии. И за да си дадем представа за категоризацията, която един археолог ще използва за тези различни времеви периоди – казах, че започнахме с Палеолита, със създаването на каменните инструменти, прачовеците – по-голямата част от времето на хората на тази планета. А после преди около 11 000 години е създаването на селското стопанство. И се е развило независимо на различни места по света, което, само по себе си, е интересен феномен. И хората мислят, че може би климатът може малко да се е затоплил, така че хората – може би имало естествени годни за ядене храни, които съществували по-нагъсто, а хората бавно се научили да оптимизират това и го направили независимо на различни места. Но е интересен въпросът защо се е развило точно тогава след 180 000 – 190 000 години, защо селското стопанство се е развило изведнъж. Но за да се придържаме към терминологията – Палеолитът е периодът преди селското стопанство. И после, след като започва да се развива селското стопанство, сме в Новокаменната епоха (Неолит). И някои археолози описват преходен период между Палеолита и Неолита, наречен Мезолит. И за да знаеш какво означават тези думи – понеже са логични, когато знаеш какво означават – "палео" означава "стар, а "лит" (lithic) означава "камък" или "от камък/каменен". Тоест говорят за Старокаменната епоха. Неолит, както можеш да си представиш, означава "нов камък". Тоест Новокаменна епоха. А "мезо" означава "в средата/между". Тоест това е Среднокаменна епоха. Друг начин да разгледаме целия този период от когато хората били ловци и събирачи чак до преди около 11 000 години до 7 000 години, когато развили селското стопанство – целият този период се нарича Каменна ера. И Каменната ера е най-голямата ера. И има различни начини да я опишем, понеже ако просто я наречеш Каменна ера, ударението пада върху важността на инструментите, които хората можели да създадат. В този момент не можели да използват метал. Когато говориш за Палеолит или Неолит, може би говориш предимно – има и други начини да помислим за това – но може би говориш предимно за начина на живот на хората, като през Палеолита те са били ловци и събирачи, а през Неолита са се установили, започнали са да развиват примитивни селища и дори градове. И, разбира се, Мезолитът е между тези два периода. Една препратка към поп културата – може да чуеш за Палеолитната диета, която някои хора спазват. И това са хора, които опитват да живеят като ловци. Тяхното вярване е, че по-голямата част от човешката еволюция се е случила докато сме били ловци и събирачи и към това телата ни са най-приспособени. Тоест те предпочитат да ядат месо и много ядки. И дори преди имах колега, който ядеше само сурово месо. Дори не знам дали това е оправдано или поне донякъде потвърдено от археологичните данни. Тези хора вероятно са готвели месото си. В края на Каменната ера имаме второто най-важно развитие в човешката история. Сега говорим за около 3000 г. преди Христа, което е преди около 5000 години. Това е развитието на писането. Били сме ловци и събирачи преди около 9-10-11 хиляди години. Хората започнали да развиват селското стопанство. То им позволило да се установят в по-гъсто населени среди. Също им дало малко повече свободно време, понеже не било нужно да ловуват и берат храна през цялото време. И после, отново – вероятно ще открием неща в бъдещето, които ще ни покажат, че тези развития са се случили през по-ранен период, или ще открием нови цивилизации, или кой знае какво. Но най-добрата ни представа е, че имаш тези селища. Имаш тези развиващи се цивилизации. И преди около 5000 години – това ще е 5000 години преди настоящето, или 3000 години преди Христа – хората се запитали защо да не започнат да записват това, което знаят, така че когато кажат нещо устно, информацията да не се губи. И предшествениците тогава можели бавно да събират цялото знание, което сме имали, и може би да ускорят – не знам дали изрично са мислили за това, но решили да запишат това, което знаели. И около този времеви период е – доколкото можем да кажем – първото развитие на пиктографска система на писане. И най-ранната писмена система, която познаваме, е клиновидното писмо, което е от Шумерската цивилизация, която е била в днешен Ирак. И важното на това е, че е, на някакво ниво, началото на писмената история. Можем да говорим за думата "история". Можем да кажем, че историята е цялото минало и можем да използваме археологичните данни, за да открием неща от преди хората да започнат да записват нещата. Но после започнали да записват нещата и сега историята бива записвана. Сега получаваме реални сведения за това, което знаели хората, за знанието на хората. И причината това да е важно – надявам се, че оценяваш защо селското стопанство е много важно – но причината писането да е толкова важно е, че сега цивилизацията можела да запише знанията си и да ги предава от поколение на поколение, без да трябва да се тревожи, че хората ще ги забравят или че информацията ще бъде вербално преиначена от предшественик към наследник. И с това идва и началото на Бронзовата ера. И Бронзовата епоха е от началото – въпреки че е наименувана на материал, като името идва от първия път, в който хората започнали да използват бронз за инструментите и оръжията си – бронзът е смес от предимно желязо и малко калай. Но Бронзовата ера – поне за мен най-важното, което започнало в началото на Бронзовата ера, била писмеността. И, отново, като преговор, понеже това ми е малко объркващо – според настоящото ни разбиране, по-голямата част от праисторията на човека и дори предчовешката история, била прекарана в лов с използване на каменни инструменти до преди около 11 000 години. И после сме станали малко по-установени. Станали сме фермери, използващи каменни инструменти. А после след около още 5-6 хиляди години сме започнали да ставаме фермери, които започнали да записват нещата, които знаели, и започнали да използват бронзови инструменти.