Земеделие с огън в ранна Австралия

Земеделието, както днес го възприемаме, съществува вече около 7 000 до 10 000 години. И когато мислим за земеделие, си представяме един фермер, сеещ зърна и, по-късно, събиращ реколтата. Или може би имащ добитък, който да пасе, а после използващ този добитък за месо или мляко, или вълна. Но има различен вид земеделие, който предшества това, което, предполагам, можем да наречем традиционен вид земеделие. И го предшества с няколко десетки хиляди години. И вярваме, че то е започнало с оригиналното население на Австралия. И това, което правели те – затова го наричаме земеделие и, понеже, ако помислиш за земеделието в общи линии, то е просто хората да използват технология, за да манипулират околната си среда, така че тя да стане по-подходяща за хора. Да стане по-подходяща за неща, които хората може да искат да ядат или от които да вземат мляко и т.н. И този вид земеделие се нарича земеделие с огън. И мисля, че може да си представиш какво може да включва това. Включва използването на огън, което е вид технология – или може да е вид технология – използване на огън, за да се направи околната среда по-подходяща за човешка дейност. И оригиналните австралийци, понякога наричани аборигени, или австралийски аборигени... Ако се чудиш откъде идва думата абориген (aboriginal) може да разпознаеш някои части от нея. Ориген-, оригинални (original) – знаеш какво означава това. Първите неща. Нещата, които били там от началото. И отпред имаш аб- (ab), което е латинската дума за "от". Това означава буквално "от началото". Когато кажеш аборигени, всъщност казваш "австралийците, които били там от началото". И ако се върнеш 50 000 или 60 000 години преди първите аборигени да се установят в Австралия, Австралия имала много повече гори. Тя все още има гори. Това, очевидно, е модерна снимка на австралийска гора. Но те правели контролирали изгаряния. Тези контролирани изгаряния прочиствали голяма част от гората. Прочиствали голяма част от храсталаците, които са тук, и ги правели много по-подходящи за развитие на пасища. И причината те да искали пасища – нека направим малък цикъл на дейността им. Те правели контролирани изгаряния, контролирани пожари. Тези контролирани пожари помагали за развитие на пасища. След като имаш пасища, това правело околната среда по-подходяща за животни, от които оригиналните заселници можели да живеят. Можели да ловуват, можели потенциално да ядат месото им. Например, неща като кенгура. И те изхранвали човешкото население, което, очевидно, после правело контролираните изгаряния. И можехме да започнем с нещо такова. Някой прави контролирано изгаряне. И всъщност те извършвали това с доста научен подход. Не чакали до края на лятото, когато всичко било горещо и готово да се подпали, а после да започнат пожар, който не можели да контролират. Често ги правели в сезони, в които знаели, че във въздуха имало определено ниво на влажност, че не било твърде горещо. И, до голяма степен, тези контролирани изгаряния не само предоставяли околна среда – когато правели това земеделие с огън – това не само предоставяло околна среда, която била подходяща за неща като кенгура и други неща, които хората можели да ядат – но това също предотвратявало огромни пожари. И днес горските също правят такива неща. Има причина да се вярва, че това, което оригиналните австралийци правели, било, до определена степен, още по-нюансирано и фино настроено, отколкото ние го правим, в модерния смисъл, при контролираните пожари. Тези контролирани пожари също предотвратявали огромни неконтролируеми пожари. Понеже, ако нямаш тези контролирани пожари, тогава се натрупват храсталаци, година след година след година. Растителността се натрупва. И после, когато имало пожари, било по-малко вероятно да се случат неконтролируеми пожари през зимата, когато въздухът е хладен или когато може да има някаква влага. По-вероятно било да се случат през сухия сезон. Натрупва се цялата тази растителност. И когато се получи пожар, той се получава през най-сухия сезон. И когато това се случи с цялата тази натрупана растителност през сухия сезон, пожарът става неконтролируем. Един от страничните продукти – всъщност има няколко странични ефекта от това земеделие с огън – е, че, както вярваме, много от пасищата в Австралия днес може да са били по-гористи местности преди. И дори когато първите европейски заселници дошли през късните години на 18-ти век, те били изненадани, когато влезли в днешното пристанище Синди, да видят всичките тези пасища, които почти изглеждали като паркови пространства. И те оставяли овцете си да пасат там. Били прогонили оригиналното население. И били изненадани, когато горите започнали да растат в тези пасища. А това било, понеже оригиналните австралийци контролирали този растеж на гористите местности, за да ги направят по-необитаеми за неща като кенгурата. И когато дошли английските заселници, те започнали да оставят овцете си да пасат на тези пасища. И това било причината за изчезването, поне мислим така, на голяма част от – поради липсата на по-добра дума – мегафауната. Много големи животни, които населявали Австралия милиони години, докато не се появили хората. И това е едно от тях. Готино е да ги гледаме. Това се нарича Diprotodon optatum. Или гигантски вомбат. И има фосили на гигантски вомбат от около преди 40 000, 50 000 години. Но те изчезнали, когато се появили хората. И можеш да се сетиш за много причини защо изчезнали. Може би – и това вероятно е причината – може да са били по-зависими от горския хабитат. Или това може да е било по-подходящ хабитат за тях от пасищата. Може би понеже ядели листа, които били нависоко. Или, друга причина може да е, че след като горският хабитат изчезнал, може да е било по-лесно да бъдат ловувани. По който и начин да помислиш за това, те може просто да са били ловувани от хората. Но виждаме, че когато хората идват на континента Австралия, започваш да виждаш изчезването – не само на този вид – на няколко главни вида от мегафауната, супер големи животни, които изчезнали през този времеви период.