If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:00

Видео транскрипция

За нас, модерните хора с лесен достъп до местния супермаркет, е лесно да забравим, че през човешката история и дори днес броят хора, или човешката популация, е бил ограничен от способността ни да получим калории или да получим годна за човешка консумация храна от земята, така че в това видео искам да си дадем отправна система за мисленето как хората събирали калории от земята и как това ограничавало максималния брой хора, които можели да живеят в една област, или гъстотата на човешкото население. Тук имаме няколко мъже, търсещи храна; те са ловци и събирачи. Ще кажа HG (съкращение от английската дума за ловци-събирачи на храна), като може да намерят някакви животни. Мисля, че тези тук опитват да уловят зайци. А относно събирането на храна – те буквално събират храна, може би някакви плодове или ядки, или ядивни корени. Те буквално вървят и опитват или да убият нещо, или да намерят неща, които могат да ядат. Това тук ще нарека етап 1. Това са ловците-събирачи на храна, това са правели повечето хора през по-голямата част от човешката история. И за да си дадем отправна рамка за това колко можели да получат от земята, погледнах някои от най-добрите проучвания за популациите на ловците-събирачи, и се смята, че може би могат да получат около 200 калории. Ще направя тази колона количеството, което могат да получат, в калории на квадратен километър на ден. Това очевидно ще е силно зависимо от броя животни, които живеят там, вида на почвата, дали са близо до поток, където може да има риба – тогава това число ще е много по-голямо – но ако са били в някаква пустиня, това число ще е много по-ниско. Но това доста добре съвпада с някои от проучванията за тези култури. Ако това е броят калории, които могат да получат от всеки квадратен километър на ден, колко души могат да живеят на един квадратен километър на дена? Каква е гъстотата на населението? За да намерим това, трябва да знаем средно колко калории са необходими за човек, за да оцелее, и за целта на това видео ще предположа, че един човек има нужда от 2000 калории на ден, за да оцелее в не-недохранено състояние. И очевидно това зависи от това колко активен е този човек или колко е голям. Друга забележка: Тук ще пиша калориите с главно С. Калориите с главно С са калориите, за които хората говорят, когато отидеш във фитнеса и бягаш на пътечката и тя ти показва колко калории изгаряш, или когато погледнеш гърба на сладкото и там пише 200 калории. За този вид калории говоря. Те са малко по-различна идея от калориите, които познаваш от часа по химия. Тези калории са калории с малко с. И за да мога да те объркам максимално, оказва се, че една калория с главно С е равна на 1000 калории с малко с. Калориите с малко с са количеството енергия, необходимо да се нагрее 1 грам вода с 1 градус Целзий. Това виждаш в часа си по химия, но не за това ще говорим в това видео. Говорим за калории с главно С, за които диетолозите не спират да говорят. С това предположение, че средностатическият човек яде по 2000 калории на ден, за да не е недохранен – и, очевидно, мъжът ще яде повече, жената ще яде по-малко, децата ще ядат още по-малко, но с това предположение каква е гъстотата на населението, която може да бъде поддържана от тази култура тук? 200 калории е 1/10 от средната дневна необходимост на човека, ако вярваш на това предположение. Гъстотата на населението, хората на квадратен километър – можеш да поддържаш 1/10 от един човек с тези калории! Можеш да поддържаш 0,1 от един човек на квадратен километър. 1 човек ще има нужда от 10 квадратни километра, на които да ловува и събира храна, за да поддържа само себе си! Ще им трябват може би 30 или 40 квадратни километра, за да поддържат едно цяло семейство, за да могат да вървят и да убиват животни, и да намират това, което трябва да намерят на тази земя. Нека преминем към това, което можеш да приемеш за следващия етап, въпреки че пастирството е по-продуктивно от лова и събирачеството, особено с рибите, изскачащи от водата, но нека преминем към този сценарий тук. Можем да наречем това пастирски стил на живот. Това е 2 – ще го нарека пастирски (pastoral). И тук идва осъзнаването, че имаш цялата тази растителност, която хората не могат да консумират, но има други животни, които могат да консумират тази растителност и могат да превърнат тези калории в калории, които могат да бъдат консумирани от хората – и самите тези животни са калориите! Този човек тук пасе овцете, докато те надебелеят, а после може или да изяде овцата, или да изпие млякото. Един начин да помислим за този добитък тук, тези овце, е, че като ги пасе и ги оставя да пасат тази трева, той превръща негодните за човешка консумация калории в годни за човешка консумация калории. И за целта на нашия мисловен експеримент, да кажем, че има 10-кратно увеличение на ядивните за човек калории на квадратен километър. Сега вместо 200 стигаме до 2000. И вместо един човек на квадратен километър на ден... о, извинявай, вместо 0,1 човек, сега можем да поддържаме 1 човек. Тоест на тези 10 квадратни километра можем да поддържаме 10 души, на 100 квадратни километра сега можем да поддържаме 100 души. Следващият етап – и пропускам няколко етапа, понеже имаме неща като минимално селско стопанство и различни такива форми, които няма да са еднакво производителни, зависи къде е земята, зависи какви инструменти има – но следващият етап, към който ще прескоча, можем да наречем традиционно селско стопанство. Да наречем това тук традиционно селско стопанство, както и това тук. За целите на това видео разликата между традиционното и модерното селско стопанство е, че при традиционното селско стопанство нямаш механизация, имаш много примитивна механизация, определено нямаш бензинови или дизелови двигатели, нямаш модерни пестициди, нямаш модерни генно- модифицирани култури, но имаш знания за част от основната наука за отглеждането на култури и напояването, и използването на впрегатни животни. На този етап тук – и, отново, изцяло зависи от това къде на планетата се намираш, колко плодородна е земята, колко добри са инструментите ти и какви култури произвеждаш. Нека приемем, че имаме стократно увеличение на производителността. И като гледаме някои исторически записи, изглежда, в зависимост, отново, къде се намираш, че това не е невъзможно. Имаш стократно увеличение, така че вместо 2000 калории на квадратен километър на ден, можеш да получиш 200 000 калории на квадратен километър на ден и можеш да поддържаш 100 души на квадратен километър – ако искаш! Може да нямаш 100 души, може да не можеш да отглеждаш нищо на дадената почва, или може да е имало други ограничения за населението, но важното нещо е да помислим за тази горна граница. В традиционното селско стопанство, ако можеш да получиш този вид производителност от земята, можеш, на теория, да поддържаш 100 души на 1 квадратен километър, а това означава, че изведнъж тук живеят 200 души, може би понякога мигрират към тази земя, понеже тя изглежда особено плодородна, или може би тук живеят дребни фермери, а после изведнъж не всеки получава 2000 калории на ден, някои хора може да станат недохранени, други може да гладуват. Това е горната граница на броя хора, които могат да живеят тук, въз основа на производителността на земята. Нека преминем към модерното селско стопанство и искаме малко да говорим какво точно е модерното селско стопанство. Имаш тези машини, като този комбайн тук, които извършват голяма част от човешкия труд. Ще говоря за различните измерения, понеже тук всъщност има две измерения: колко калории можеш да получиш от земята и колко енергия и труд може човек да вложи в земята, като използва наличните инструменти. В този случай добитъкът, воловете, дърпа този плуг, а в този случай това го прави комбайнът, който се захранва от гориво. Но в модерното селско стопанство, поради всички тези неща – имаш тези удивителни инструменти, имаш ГМО култури, имаш модерни пестициди и – не всеки е фен на всички тези неща, но те силно са увеличили производителността ни. Имаш модерното селско стопанство. Да кажем, че имаш 10-кратно увеличение спрямо традиционното селско стопанство и сега можеш да получиш 2 000 000 калории на квадратен километър на ден или можеш да поддържаш 1000 души на квадратен километър. Отново, това тук е горната граница. И, за да добием представа – избрах тези числа, за да са ясни – погледнах някои исторически данни, тези не се отличават много от това, което, изглежда, човекът е можел да направи в миналото, но за да ти дам представа как изглежда гъстотата на населението сега и защо тази горна граница изглежда приблизително вярна – на място като САЩ гъстотата на населението е 30 души на квадратен километър, в по-населени или значително по-населени страни, като Индия, гъстотата на населението е 300 души на квадратен километър. И в най-гъстонаселената страна на света, откъдето идвам аз – всъщност съм роден в Ню Орлиънс, но откъдето са дошли някои от предшествениците ми – която е Бангладеш – предполагам, че има много хора като мен – Бангладеш има гъстота на населението от 900 души на квадратен километър! До определена степен това е свидетелство за плодородността на земята, но това е доста близо до лимита, в зависимост от селско стопанската продуктивност в света на модерната технология, така че това те кара да се замислиш, че ако не контролираме населението, може да получим някои ужасни сценарии. Последното нещо, за което искам да помислиш, и затова го споменах малко повече, е да помислиш за тези две измерения, понеже понякога стават малко заплетени. Едното е плодородността на земята, а другото е продуктивността на труда. Ловците-събирачи не получавали много калории от земята и хората трябвало да вършат целия труд, нямали животни, които да им помагат, определено нямали роботи или двигатели, които да им помагат, така че трябвало да вложат много време и труд в тази работа, за да получат продуктивност от земята. Но прогресът и откриването на неща, които помагат на хората – например ако имаш добитък, който да ти помага, или други инструменти, можеш да получиш повече човешка производителност, тоест по-малко човешки труд трябва да се използва, за да се получи тази производителност от земята, така че може би други хора могат да вършат други неща, като да рисуват картини или да станат ковачи и т.н. В тази посока имаш по-висока производителност от единица земя и това идва от преминаването от лов и събирачество към пастирски стил на живот към традиционно земеделие с напояване и после към модерното земеделие. И на тази графика инструментите, използвани от хората, един вид ни придвижват нагоре, повишената продуктивност на земята ни придвижва надясно, модерното селско стопанство ни води ето тук. Получаваме много повече калории за дадена част земя и получаваме много повече калории на дадено количество труд. Тоест е нужно много по-малък процент от човешкото население да се труди в селското стопанство. Оставям те тук и се надявам, че това ти дава поне основно разбиране за това, че храната не идва просто отникъде, а всъщност е ограничаващ фактор за нарастването на човешкото население.