Кан Академия и учене до Майсторство

Напоследък често се говори за "учене до майсторство", но искам да направя видео по темата, защото майсторството може да се разбира различно от различните хора. Искам да обясня какво означава в контекста на Кан Академия. За да погледнем картинката в перспектива, да започнем с традиционното учене и да помислим къде работи и къде не. И след това ще помислим защо ученето до Майсторство може да реши някои от тези проблеми. Да приемем, че сме учител на прогимназиален клас и точно сега темата на часа е отрицателни числа. Ще работим върху този материал няколко седмици. Това тук е темата, записвам "отрицателни числа". След няколко седмици уроци и домашни даваме контролно. Да кажем, че ученик от класа ни изкара 80% на този тест. Тя или той знае голяма част от материала, но не и този материал тук или пък не знае този материал тук, а може би не знае материала тук. Това са пропуски. Това са пропуски в знанията. Значи това, както правилно ги наименувахме, са "пропуски". И въпреки че сме положили усилие да направим проверка, тест, и сме установили тези пропуски, целият клас, включително и този ученик, продължава към следващaта тема. Нека да предположим, че ще работим по следващата тема още няколко седмици. Според учебната програма това е урокът за основи на степени. Значи това е темата "основи на степени". Случва се същото нещо. Имаме уроци и домашни няколко седмици и накрая даваме тест. Да кажем, че на този тест ученикът има 70%. Той или тя познава добре част от материала, но все още има доста значителни пропуски. Ще оцветя тези пропуски. В бяло е това, което ученикът е показал на теста, че знае. Тези тестове не са перфектен инструмент, просто тестват моментното знание на учениците с конкретни задачи. От теста се разбира, че част от материала не е усвоена. Някои от грешките са от невнимание, но някои от тях са съществени. Например този пропуск точно тук може да е на задача при повдигане на нулева степен. Или може да се натрупва към пропуските за отрицателните числа. Може би този пропуск не се дължи на това, че степените са трудни, а защото има пропуск при отрицателните числа и ученикът не разбира как да повдигне отрицателно число на положителна степен. Може би пропускът е точно тук. Но въпреки че сме поели отговорността да открием тези пропуски, класът ще премине към следващата тема. Времето, което можем да отделим на тези уроци, е фиксирано, а това, което се променя, са знанията на учениците, които оценяваме с: Отличен, Много Добър, Добър, Среден или Слаб. И следващата тема, да кажем, ще го направим в друг цвят. Следващата тема е тук, ще я изобразим над всичко, което сме научили досега. Да кажем, че темата е "отрицателни степени". Записвам "отрицателни степени" Мисля, че вече разбираш накъде отиват нещата. Тази тема е проблем вече за учениците. Има отново уроци и домашни, учениците дават всичко от себе си, но нещата наистина не се получават. Когато дадеш тест, ученикът просто удря на камък след две или три седмици. Да предположим, че има резултат 30%. Успява да овладее само 30% от материала тук, включен в теста. Всички останало е сгрешено. В такива случаи в традиционната система ние казваме: "Добре, ученикът се провали на този тест. Може би трябва да работи по-усърдно. Може би трябва да му се даде насока. Може би просто материалът е твърде сложен за този ученик". Но когато погледнеш какво се случва, е очевидно, че това няма нищо общо със способностите на ученика или с трудността на тематиката. По-скоро тези пропуски продължават да се натрупват през цялото време. В един момент тези пропуски стават толкова големи, че ученикът удря на камък и влошава драстично представянето си по предмета. Ако учениците не се върнат, за да запълнят тези пропуски, никога няма да успеят да разберат отрицателните степени и няма да успеят да разберат логаритмите, за да преминат към по-сложна алгебра. И така нататък. Виждали сме този процес, при нас самите, при приятели или в семейството. Просто удряме на камък. Ние в Кан Академия вярваме, че това не е, защото учениците не са умни или защото материалът е сложен, а защото ние ги караме да учат с определена скорост. За да разберем колко абсурдно е това, нека си представим, че правим други неща по същия начин. Например при строежа на къща. Ти казваш на изпълнителя: "Имаме две седмици да построим основите, направете, каквото можете". И те изграждат основите, но след две седмици идва инспекторът и казва "Добре, бетонът е все още влажен тук. Това не е извършено по правилата. Ще му дам 80%". Ти казваш: "Чудесно, това е оценка Добър, нека да построим първия етаж". Опитваш се да построиш първия етаж, може би вали, някои от материалите липсват. Инспекторът идва отново след няколко седмици и казва: "Добре, ще му дам 70%". Ти казваш: "Това е Среден, нека да построим втори етаж". Така продължаваш, но докато изграждаш този втори етаж, цялата конструкция пропада. И ако решим да реагираме така, както се реагира в училище, бихме казали: "Нуждаехме се от повече надзор" или "нуждаехме се от по-добри изпълнители", но проблемът е в самия процес. Ние изкуствено ограничаваме времето, за което нещо може да се свърши. Което почти сигурно довежда до променливи резултати. Ти си учител и си правиш труда да откриваш тези пропуски, но въпреки това продължаваш да строиш нагоре. Това е традиционното учене. Ако просто избутваме хората напред с такава скорост, пропуските ще се надграждат за всеки и в един момент всеки ще удари на камък. Ние всички сме преживявали това. При ученето до Майсторство идеята е следната: Вместо всеки да учи с една и съща скорост, нека подходим индивидуално. Това означава учениците да напредват със собствена скорост. При традиционното обучение имаме "фиксирана скорост" и "променливо ниво на знанията". Докато при ученето до Майсторство говорим за "персонализиран подход". При него променлива е скоростта: "променлива скорост". Предполагаме, че учениците достигат високо ниво на владеене на материала и майсторство. Затова ще запиша "високи очаквания", "свързани с владеене на материала или Майсторство". Тези думи могат да означават различни неща в различен контекст, "владеене на материала или Майсторство". В системата за учене до Майсторство първо учениците ще бъдат готови да учат отрицателни числа. Може би след няколко седмици ще направят някакви тестове, за да натрупат практика и да получат повече обратна връзка, и представянето им ще е сходно с това на ученика от първия пример. Може би и те ще получат 80%. В системата за учене до Майсторство обаче няма да им кажем: "Добре, нека да преминем към степени". Бихме казали: "Защо не продължиш да упражняваш отрицателните числа и така ще можеш да запълниш своите пропуски". Може би ще отнеме на ученика малко повече време, но накрая ще успее да се справи с пропуските. Все още може да останат някакви малки пропуски, но идеята е, че ученикът винаги може да се върне назад и да се увери, че вече всички пропуски са запълнени, така че те да не спънат по-нататъшния му напредък. В най-добрия случай, всички пропуски ще са запълнени. И учениците вече ще са готови да преминат към степени, с които може би дори ще се справят по-бързо, защото ще бъдат по-малко затруднени от отрицателните степени. Ако все още имат пропуски, излезли наяве при решаването на тест или упражнения, те ще имат колкото време им е нужно, за да се върнат и да запълнят тези пропуски. Принципът тук е, че в ученето до Майсторство учениците изграждат една наистина солидна основа, така че никой да не удря на камък при отрицателните степени. Те разбират отрицателните числа, разбират степените и могат да продължат все по-напред. В Кан Академия вярваме, че ако учиш по този начин, действително някои теми може да ти отнемат малко повече време, но ако им посветиш от времето си, бъдещите теми ще отнемат по-малко време и ще разбираш повече. Виждаме проучвания върху ефективността, които показват този ефект. Със сигурност ще учиш по-добре, по-лесно и няма да достигаш непреодолими прегради, както се случи с първия ученик при отрицателните степени.