Основно съдържание
Алгебра 1
Курс: Алгебра 1 > Раздел 12
Урок 5: Експоненциален растеж и спад- Въведение в експоненциално намаляване
- Сравнение между експоненциално нарастване и намаляване
- Чертане на експоненциално нарастване и намаляване
- Чертане на експоненциално нарастване и намаляване
- Съставяне на функции с експоненциално намаляване
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Съставяне на функции с експоненциално намаляване
Можем от даден контекст да съставим функция, с която да моделираме експоненциално намаляване. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Дадено е, че един модел телефонен
апарат е пуснат в продажба на цена 600 долара и цената му спада с 25%
на година. Запиши функция, която
описва цената на телефона, V от t, като функция от времето,
t години след пускането в продажба. Постави видеото на пауза
и опитай да решиш задачата, преди да я разгледаме
заедно. Добре, сега да помислим. Мога да направя
една таблица, за да видим какво
се случва с цената. Това е времето t, а това е
цената на телефона като функция от t. Първоначалната цена
е 600 долара. В момент t = 0
колко е стойността V от t? Тя е 600 долара. Това е цената в момент
t равно на 0. Когато t е равно на 1
какво се случва? Казват ни, че цената
спада с 25% за една година. Друг начин да представим това
че цената се понижава с 25% за една година, е, че тя
запазва 100% минус 25% от цената
за година, т.е. цената запазва 75% от първоначалната си стойност
за една година. Колко ще струва телефонът
след една година? Той ще струва 600 долара
по 75%. Колко ще струва
на втората година? Това е цената от година едно
отново по 75%. Значи ще бъде 600 долара
по 75%, по 75%. Можем да представим това
като умножено по 75% на квадрат. Мисля, че виждаш
каква е закономерността. По същество, ако изминат
да кажем t години, тогава цената на телефона, която е в долари,
ще бъде 600 долара по – мога да представя
това като десетична дроб – по 0,75 вместо по 75%,
на степен t. Значи V от t е равно на 600 по 0,75 на степен t,
и сме готови. Да решим още един пример. Дадено е, че един биолог
има проба от 6000 клетки. Биологът внася в пробата
вирус, който убива 1/3 от клетките
на седмица. Запиши функция, която описва
броя на оставащите клетки, функция С от t, като броят
на клетките като функция от времето които са останали в пробата
t седмици след внасяне на вируса. Пак ти препоръчвам
да поставиш видеото на пауза и да опиташ да
решиш примера. Добре, сега отново
ще направя таблица. Това е времето в седмици, а това е броят на клетките С. Това е функция от времето. В момент t = 0, когато
са минали 0 седмици, имаме 6000 клетки. Това е много лесно. След една седмица
колко клетки имаме? Колко е С от 1? Дадено е, че вирусът
убива 1/3 от клетките всяка седмица,
което е друг начин да кажем, че 2/3 от клетките
са живи през следващата седмица. Значи след една седмица
имаме 6000 по 2/3. След две седмици,
след като измине още една седмица, имаме 2/3 по броя клетки,
които сме имали след първата седмица. Значи имаме 6000
по 2/3 по 2/3, или това можем да го запишем
като 2/3 на квадрат. Вероятно отново забелязваш
закономерност. В момент t равно на 0
имаме 6000, а после умножаваме
този брой по 2/3 толкова пъти, колкото седмици
са изминали. Значи броят на клетките като
функция на изминалото време t в седмици, е равен на
първоначалния брой клетки, а после колкото е броят
на изминалите седмици, умножаваме броя клетки по 2/3
толкова пъти, колкото са седмиците, значи по 2/3 на степен t. И задачата е решена.