Абстрактност

Ще ме чуеш да използвам думата абстракция често. Ето защо реших да се опитам да ти дам дефиниция, или което е по-важно представа за нейното значение. Може да имаме прилагателни като: абстрактна идея, абстрактно изкуство. Или да имаш глагол. Можеш да се абстрахираш от нещо, да абстрахираш идея от друга идея. Дори да имаш съществително. Може да използваш абстракция като съществително. Аз свързвам думата и с с резюме на научна статия (abstract of research paper), което всъщност е най-важната част от една научна статия. Нещо като есенция на цялото проучване. Когато използваш думата абстракция, независимо от контекста, тази дума предполага максимално извличане на най-важната информация за определен обект, независимо дали е съществително, прилагателно или глагол. Ако тук имаме светът, който ни заобикаля, и след това имаме твоя собствен свят на идеи и представи. Главната идея, която стои зад абстракцията или абстрахирането от нещо, е, че го отделяш от конкретния реален свят и го насочваш към идеите и представите. За мен може би едни от най-осезаемите неща свързани с абстракцията, което само по себе си е противоречие, е да се мисли за абстракцията като за нещо осезаемо. Да вземем нещо като геометрично тяло например. Ако ти кажа да ми намериш няколко куба, може да посочиш това нещо от Стар Трек ето тук. Може да посочиш чифт зарчета за игра. Нека нарисувам зарчета. Ако търсиш кубове, можете да посочиш зарчета, които изглеждат ето така. Може и да избереш кубче на Рубик. Всичко, което намериш. Може да е сграда, която прилича на куб, или кутия в дома ти, която е куб. В съзнанието си имаш обща представа какво е куб, всички разпознаваме куб, когато го видим. Главната идея е разпознаването на представата какво е куб. Всички тези представи са много различни: Може да е някакъв пластмасов предмет, които мога да държа в ръката си, това са тези бели неща, които не са дори геометрически близо до перфектност. Виждаш, че имат малки дефекти ето тук отстрани. А това е голям космически кораб, който все още не съществува, просто е измислица. Всички те имат тази кубична форма. Това е едно от забавните неща на геометрията. Взимаш същината на тези форми от реалния свят и получаваш тази дефиниция в геометрията. А именно: обект като този, където всички страни имат една и съща дължина тази страна е с дължина едно, тази също е с дължина едно, тази също е едно. Не е нужно да е едно. Може дължината на тази страна да е произволна в тази посока. И в другата посока ще е същата дължина, и това също. Не ти давам строгата дефиниция. Само се опитвам да подчертая че има ясна идея какво е куб. И в реалния свят всъщност не съществува нещо, което да е перфектен куб. Ако се доближиш наистина много близо до заровете и премериш точните им размери, те няма да са абсолютно еднакви. Но в абстрактната идея за куб това е с абсолютно същата дължина като това, и това, и това. Всички ръбове са с еднаква дължина. Това произлиза от конкретността, от знанията, които имаме за истинският свят. Ако обмислим представите ни за 24-ти или 25-ти век, реалният свят тогава ще е отвъд идеята за еднаквост. И вероятно думата абстрактен в определения за изкуство, като абстрактно изкуство – то ще е много различно от днешните представи. Това е абстрактно изкуство. И има същия смисъл. Ако погледнем в речника за думата абстрактност, ще открием 20 различни значения. Всички те се опитват да кажат едно и също нещо: Абстрактното изкуство е изкуство, което не се фокусира върху създаване на перфектно изображение на света, такъв какъвто е той в реалността. Ако погледнем картини от Ренесансовия период, ще видим, че те са пълни с предмети и хора, изглеждащи точно като в истинския свят. Но абстрактните художници понякога дори не се опитват да представят нещо реално, от истинският свят. Те представят сурова идея или сурова представа за цвят, форма и състав. Това тук е картина на Джаксън Полък. Май му произнесох името грешно. Картината на Полък е снимана от Стивън Зукър-изкуствовед, и можете да видите, че картината не е много ясна. Джаксън Полък не е нарисувал куче, кон или нещо познато. Той е нарисувал нещо, лишено от познатото, нещо напълно независимо от всичко, което сме виждали във физическата реалност. Думата абстрактност не приляга точно на идеята за "чиста" геометрия и изкуство. Тя приляга на почти всичко, което правим в ежедневието си. Когато говорим за неща, когато използваме думи или символи, ние подчертаваме най-важното по абстрактен начин. Показваме същността на нещо, което съществува в действителност, в истинския свят. Така че, ако аз използвам думата "куче" в комбинация от символи, това предизвиква в умовете ни асоциация с образ на куче. Всички знаем какво е куче. Четири крака ... Отпуснати уши и обича да играе със стопаните си. Най-добрият приятел на човека. Представяме си това нещо, наречено "куче", и то има най-важните характеристики на куче. Когато видим кучета в истинският свят, те изглеждат много различно. Има различни породи кучета – огромни хрътки или малки пудели. Всички разпознаваме същността на това, че това тук е куче и това е абстрактно куче. И го правим дори по-абстрактно, като го представяме чрез тези букви, извикващи в съзнанието ни образа на животното. Дори когато напишем нещо просто като число, например, написвам числото 5 (пет), всички ние използваме толкова често числото 5, че ни се струва като нещо точно определено. Но то също е абстрактно. Числото значи количество неща. Мога да означа числото пет така - с число, или така – с чертички, или с римски цифри, или да го напиша с думи. И във всички тези случаи това е абстрактната идея за пет неща. 5, сещате се, винаги можете да кажете "покажи ми 5", Някой може да те нарисува или покаже нещо такова но те отново ще те насочат към символа 5. Това е още една абстрактна идея. Надявам се, че това ти дава представата какво означава абстракция. Това е един вид... всъщност ни липсва по-добра дума... това е един вид абстрактна идея, за да не издребняваме.