Текущ час:0:00Обща продължителност:4:37

Записване на число във вид на обикновена или десетична дроб

Видео транскрипция

Дадено е, че квадратът по-долу представя едно цяло. Този голям квадрат тук представя едно цяло. Запиши каква част от цялото е оцветена с обикновена и с десетична дроб. Да видим сега, дадено е цялото и то е разделено на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 равни части. Всяка от тези колони или тези правоъгълни ленти представя 1 десета от цялото, защото това са 10 равни части, на които е разделено. Значи всяка от тях е 1 десета част и нека да проверим колко са оцветените: 1, 2, 3, 4, 5, 6 от тези десети. Когато искам да представя това като обикновена дроб, бих казал, че това е дробта 6/10, а когато искам да го представя като десетична дроб, бих казал: "Добре, имам 0 единици (големи квадрата) и 6 десети, значи, записана с десетична дроб, оцветената част е 0,6." Нека да решим още няколко подобни примера. Нека да кажем... Да разгледаме този пример. Сега условието е: "Големият квадрат представя едно цяло. Запиши каква част от цялото е оцветена с обикновена дроб и с десетична дроб." И така, какво имаме тук? Имаме 10 реда и на всеки ред имаме 10 малки квадратчета. Значи 10 пъти по 10 квадратчета. Това са 100 квадратчета в големия квадрат. Значи цялото е разделено на 100 равни части. Тогава всяко от тези малки квадратчета представя 1 стотна. И тук са оцветени 1, 2, 3, 4, 5 от всичките 100 квадратчета (или стотни), тоест може да твърдим, че това са 5 стотни. Бих могъл да запиша това с обикновената дроб 5/100, а за десетична дроб, бих си казал: "О, нямам оцветени единици (големи квадрати), нямам оцветени десети (правоъгълни ленти), но имам 5 оцветени стотни (малки квадратчета). Нека да решим още няколко подобни примера. Например този: "Запиши къде се намира точката от числовата ос, използвай обикновена дроб и десетична дроб." Добре. Да помислим. Това деление е 2/10, това е 3/10. Виждаш, че това е 0/10, а това - 1/10. Или имаме 0, 1/10, 2/10, 3/10, и всяка десета е разделена на 10 равни части. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Тогава всяка малка част или всяко деление, означено с малка отметка, представя 1 стотна. Единият начин е да си мислим, че точката се намира след 2-рата десета, значи имаме 2/10 и след тях имаме още 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 стотни (7/100). Значи точката представя числото 2/10 плюс 7/100. Всъщност нека първо да го запиша като десетична дроб. И така, имаме 2 десети и още 7 стотни. Друг начин да подходим е да помислим, че имаме 27 стотни. Можеш да ги преброиш. Запомни, всяко от тези деления е 1 стотна. И така, 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27; 27 стотни (27/100). И обикновено хората, като срещнат тази дроб, не казват "2 десети и 7 стотни". Казват просто "27 стотни". Добре, с коя обикновена дроб ще запишеш числото 27 стотни? Ами то е обикновената дроб 27/100. 27 върху 100. Нека да решим... Не знам. Интересно ми е! Нека да решим още един пример. Големият квадрат представя едно цяло. Запиши каква част от цялото е оцветена, използвай обикновена дроб и десетична дроб. Вече видяхме, че малките квадратчета са 100. Цялото е разделено на 100 равни по-малки части. Значи всяко малко квадратче представя 1 стотна. В такъв случай колко оцветени стотни имаме? Това са 10 стотни, 20 стотни, 21 стотни. Бих записал това с обикновената дроб 21/100. Можем да подходим по няколко начина. Ако сме усвоили добре материала, ще си кажем: "Добре, 2 десети е все едно 20 стотни, значи това е 0,21 (2 десети и 1 стотна) (или 21 стотни)." Друг начин е да разгледаш този първи ред тук като 1 десета, този следващ ред тук като още 1 десета, значи имаш 2 десети и след това имаш 1 стотна тук. По който и начин да подходиш, оцветената част е 21/100 или 0,21 (21 стотни или 2 десети и 1 стотна).