Основно съдържание
Математически анализ, пълно съдържание (изд. 2017)
Курс: Математически анализ, пълно съдържание (изд. 2017) > Раздел 8
Урок 1: Изпит по математически анализ, примерни въпроси- Сал разговаря с отговарящия за изпита по математически анализ
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 2 (a & b)
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 2 (c & d)
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 3 (a & b)
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 3 (c)
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 4a
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 4b
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 4c
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 4d
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 5a
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 5b
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 6a
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 6b
- 2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 6c
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
2011 Математически анализ - част 1; свободен отговор 4a
Намиране на производни и интеграли на необичайно дефинирани функции. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Непрекъснатата функция f
е дефинирана в интервала х по-голямо или
равно на –4 и х по-малко или равно на 3. Графиката на f се състои от две четвъртини
от окръжности и един линеен сегмент. Това тук е четвърт окръжност, това е втората четвърт окръжност и това тук е линейният сегмент,
както се вижда на чертежа. Ще отместя чертежа встрани,
за да имаме място за работа. Нека g(х) е равно на 2х плюс
определен интеграл от 0 до х от f(t) dt. Това е доста интересно. Да видим подточка а. "Намери g(–3)". Искат да намерим
колко е g(–3). Първо ни казват
колко е g(х). g(–3) означава да заместим
всеки х с –3. Това ще бъде 2 по –3 плюс определен интеграл
от 0 до –3 от f(t)dt. Тази първа част тук е много лесна. 2 по –3 е равно на –6. После тази част тук е определен интеграл от 0 до –3
от f(t)dt. Това на практика е площта
под графиката на f(t), или под кривата f(х), ако искаш
така да го разглеждаш – между 0 и –3. Това също е лесно
да се определи, но трябва да внимаваме. Защото тази площ ето тук, това е интеграл...
ще използвам различен цвят, за да виждаш по-добре. Тази площ ето тук е равна на интеграл от –3 до 0 от f(t), или можем да кажем даже
f(t)dt или f(х)dх, всички стават. Това е тази площ ето тук. Направили са размяна. Сложили са по-голямото число
като долна граница. Поставили са 0 като
долна граница. Така че можем
да преработим това. Това е равно на –6 минус... ако разменим границите
на интегриране, трябва да сменим знака
на интеграла. Значи става минус интеграл
от –3 до 0 от f(t)dt. И сега това тук –
този израз ето тук е площта под тази
четвърт окръжност. Тази площ под четвъртина
окръжност, можем да използваме знанията си
от геометрията, за да я намерим. Знаем радиуса. Радиусът тук е 3. Целият кръг е π по r на квадрат. Значи целият кръг –
площта на целия този кръг – това е равно на πr^2. Значи π по 3 на квадрат,
което е 9π. Това е равно на 9π, но на нас
ни трябва 1/4 от целия кръг. Затова ще го разделим на 4. Значи тази площ тук
е равна на 9π върху 4. За подточка а получаваме,
че това е равно на –6, тази част ето тук, минус
9π върху 4. Това е поне първата част
на подточка а. После казват да намерим g'(х). Да намерим g'(х). Първата част от подточка а
решихме ето тук. После искат да намерим g'(х). Това е просто производната
на g(х). Производната на 2х е просто 2. После производната на – тук
ще използваме основната теорема на математическия анализ –
производната на определен интеграл от 0 до х
от f(t)dt, това е равно на f(х). Така че това е g'(х). Втората част решихме ето тук. Това е g'(х). И после трябва да я сметнем
за –3. g'(–3) ще е равно на 2 плюс f(–3), което е равно на 2 плюс...
да видим тук колко е f(–3). Това е дефиницията на
нашата функция. Когато х = –3, тогава
нашата функция е равна на 0. f(–3) е равно на 0. Тук става 2 плюс 0,
което е равно на 2. Така че g(–3) е равно на 2. И с това решихме
подточка а. Най-трудната част беше просто
да осмислим границите на интегриране. Защото е изкушаващо да кажеш,
че интеграл от 0 до –3 е равен на тази площ тук, защото интервалът е между
0 и –3. Но трябва да осъзнаеш, че
всъщност трябва да разменим границите
и да сменим знака на интеграла, за да имаме тази площ
ето тук. Че интегралът е тази площ
със знак минус. Точно това направихме в
тази стъпка ето тук.