Връзка между представянето на дроби върху числова ос и дробната черта

В задачата се търси коя обикновена дроб съответства на точка А на числовата ос. Виждаме, че точка А се намира ето тук. Постави видеото на пауза и опитай да отговориш. Има няколко начина, по които можем да разсъждаваме. Можеш да видиш, че разстоянието между нула и едно е разделено на една, две, три, четири равни части. Тази точка е на разстояние три от тези четири равни части между нула и едно. Това е един интересен начин да разсъждаваме. Друг начин, който може да ти е полезен, е да използваме визуализация. Ако този правоъгълник представлява едно цяло, обърни внимание, че той се намира между нула и едно, така че можем да го разглеждаме като едно цяло, и той е разделен на четири равни части. Всяка от тези равни части можем да разглеждаме като една четвъртина. Това тук е една четвърт. Това е друга четвърт ето тук. Това е друга четвърт ето тук. Колко от тези четвъртини са оцветени? Три от тях са оцветени. Когато погледнеш числовата ос, виждаш същото нещо. Пространството между нула и едно е разделено на четвъртини. Това е една четвърт, това е друга четвърт, и после имаме още една четвърт и още една четвърт. Къде се намира точка А? Тя се намира на 1/4, 2/4, 3/4 от разстоянието между нула и едно, което е една цяла единица. Тогава коя обикновена дроб обозначава точка А на числовата ос? Три четвърти (3/4). Да решим още един пример. Тук ни питат коя точка представя 2/6 на числовата ос. Постави видеото на пауза и опитай самостоятелно, преди да отговорим заедно на въпроса. Ще ти дам една подсказка. Представи си, че този правоъгълник представлява едно цяло, и обърни внимание, че е разделен на шест равни части, така че всяка от тези части представлява една шеста. Така че, ако започнем от нула, колко части трябва да оцветим, за да получим две шести? Коя е съответната точка на числовата ос? Добре, да решим примера заедно. Значи всяка от тези части е една шеста. Тук имаме шест шести, което прави едно цяло, и това е добре, защото това се намира от нула до едно, и можем да го разглеждаме като едно цяло. Две шести са – това тук е една шеста, после това са две шести. Виждаш, че на числовата ос точката, в която се намираме с 2/6 по-близо до 1, е точката В. Тя съответства на това докъде е оцветен правоъгълникът, това тук е точката В. Друг начин да разсъждаваме е да видим, че разстоянието между нула и едно на числовата ос е разделено на шест равни части. Една, две, три, четири, пет, шест равни части. Искаме да отидем до 2/6. Две шести. Всяка следваща от тези равни части е увеличение с една шеста. Значи отиваме от 0 до една шеста, после до две шести. Отново стигнахме до точка В.