Основно съдържание
Диференциално смятане
Курс: Диференциално смятане > Раздел 1
Урок 15: Граници, когато променливата клони към безкрайност- Въведение в границите, клонящи към безкрайност
- Функции с еднакви граници при безкрайност
- Граници в безкрайност: графично решение
- Граници при безкрайност на частни от функции (част 1)
- Граници при безкрайност на частни от функции (част 2)
- Граници в безкрайност на частно
- Граници при безкрайност на частни с квадратни корени (нечетна степен)
- Граници при безкрайност на частни с квадратни корени (четна степен)
- Граници при безкрайност на частни с квадратни корени
- Определяне границите на частни, съдържащи тригонометрични функции, при аргумент, клонящ към безкрайност (недефинирани граници)
- Намери границите на рационални функции, които съдържат функциите синус и косинус, при аргумент, клонящ към безкрайност
- Определяне границите на частни, съдържащи тригонометрични функции, при аргумент, клонящ към безкрайност (недефинирани граници)
- Определяне границите на разлика от функции, при аргумент, клонящ към безкрайност
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Определяне границите на частни, съдържащи тригонометрични функции, при аргумент, клонящ към безкрайност (недефинирани граници)
Сал намира границата на функцията cosx/(x²-1) при аргумент, клонящ към безкрайност, като я поставя между границите на две рационални функции: 1/(x²-1) и -1/(x²-1).
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Да опитаме да намерим границата при х, клонящо
към безкрайност на косинус от х върху
х на квадрат минус 1. Както винаги,
остави видеото на пауза и опитай най-напред
самостоятелно. И така, можем да подходим
по два начина. Може просто да разсъждаваме: числителят ни е
косинус от х и неговите стойности са винаги между –1 и 1. Косинус от х винаги е
по-голям или равен на –1, или имаме, че –1 <= cos х, също така и cos x <= 1. Числителят се движи
като вълна между стойностите –1 и 1,
когато х се променя, в нашия случай
с нарастването на х. Колкото до знаменателя,
в него има x², което при все по-големи
стойности на х става много, много голямо. Излиза, че имаме числител, ограничен между –1 и 1,
който е разделен на безкрайно голямо число. Когато имаме такъв
ограничен числител и го разделим
на безкрайно голям знаменател, знаем, че частното
ще се стреми към нула. Това е единият начин на мислене. Другият начин е да представим
същото разсъждение по математически издържан начин. Тъй като имаме това ограничение
за косинуса, то можем да кажем, че
косинус от х върху х^2 – 1 е по-малко или равно на... най-голямата стойност,
която може да приеме числителят е 1, затова този израз е
по-малък или равен на 1 върху x² - 1. От другата страна
изразът също е ограничен: той е по-голям или равен на... най-малката стойност
на числителя е минус едно, затова тук е
минус 1 върху x² - 1. Повтарям, че получих това, като използвах,
че косинус х може да бъде най-много 1
и най-малко –1. И така, това неравенство
е вярно за всички стойности на х. Можем да кажем също,
че границите на тези изрази при х, клонящо към безкрайност, ще изпълняват
това неравенство: дописвам знака за граница. Тук също. Сега можем да приложим
това разсъждение: числителят е константа, а знаменателят става
безкрайно голям, затова тази граница е нула. Получихме, че нула
е по-малко или равно на границата при х,
клонящо към безкрайност на косинус х
върху x² - 1, което, от своя страна,
е по-малко или равно отново на нула. Отдясно също имаме
константа в числителя и клонящ към безкрайност
знаменател. Затова там също е нула. И така, нашата граница
е между две нули. Щом като 0 е по-малко или равно
на нашата граница и тя е по-малка или равна на нула, то за нея остава единствено да е равна на нула.