Основно съдържание
Диференциално смятане
Курс: Диференциално смятане > Раздел 1
Урок 15: Граници, когато променливата клони към безкрайност- Въведение в границите, клонящи към безкрайност
- Функции с еднакви граници при безкрайност
- Граници в безкрайност: графично решение
- Граници при безкрайност на частни от функции (част 1)
- Граници при безкрайност на частни от функции (част 2)
- Граници в безкрайност на частно
- Граници при безкрайност на частни с квадратни корени (нечетна степен)
- Граници при безкрайност на частни с квадратни корени (четна степен)
- Граници при безкрайност на частни с квадратни корени
- Определяне границите на частни, съдържащи тригонометрични функции, при аргумент, клонящ към безкрайност (недефинирани граници)
- Намери границите на рационални функции, които съдържат функциите синус и косинус, при аргумент, клонящ към безкрайност
- Определяне границите на частни, съдържащи тригонометрични функции, при аргумент, клонящ към безкрайност (недефинирани граници)
- Определяне границите на разлика от функции, при аргумент, клонящ към безкрайност
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Граници при безкрайност на частни от функции (част 1)
Сал намира границите при плюс и минус безкрайност на израза (4x⁵-3x²+3)/(6x⁵-100x²-10). Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Даденa е функцията
f(x) = (4х⁵ - 3x² + 3) / (6х⁵ - 100x² - 10). Да помислим каква е границата на f(x), когато х клони
към безкрайност? Има няколко начина, по които
да мислим за това. Можеш директно
да заместиш х с все по-големи числа и да видиш дали функцията
се доближава до някакво число. Също можеш и да разсъждаваш. Като казвам разсъждение,
имам предвид да изследваме поведението
на числителя и знаменателя, когато х става
наистина много голямо. Става въпрос
за огромни числа. Но нека засега се фокусираме върху числителя. Когато х става много голямо, първият член в числителя, 4х⁵, ще стане много по-важен от другите два члена. Нещо на квадрат
е голямо, но на пета степен става много по-голямо,
много по-бързо. Аналогично и в знаменателя, членът с най-голяма степен, 6х⁵, ще расте много по-бързо
от останалите. Дори въпреки този коефициент
от –100, когато повдигнем х на пета степен, то расте много по-бързо
от х на втора. Значи, когато х става
наистина много голямо, този израз ще е близък до 4х⁵ върху 6х⁵,
за наистина огромни х. Можем да кажем, когато
х се стреми към безкрайност. До какво се опростява това? Имаме х⁵ делено на х⁵. Те растат с еднаква скорост. Можем да си представим,
че се унищожават. Остава ни само коефициентът 2/3. Можем да кажем, че границата на f(x) при х, клонящо към безкрайност, когато х става
все по-голямо и членовете с малка степен
не са вече от значение, ще бъде 2/3. Сега да видим
дали това се връзва с графиката? Това, което намерихме току-що, се изразява графично
с хоризонтална асимптота в у = 2/3. Да погледнем графиката. Ето я. Получих я от сайта
Wolfram Alpha. Виждаме, че наистина,
когато х става все по-голямо, f(x) се стреми към това число, което изглежда е
някъде около 2/3. Изглежда, че имаме
хоризонтална асимптота ето тук. Ще я начертая
малко по-точно. Хоризонталната асимптота
се намира на 2/3 единица. Ще опитам пак, за да е добре. Ето тук е у = 2/3. Границата на функцията, когато х се стреми към безкрайност, е равна на 2/3. Само като гледаме графиката виждаме, че същото се случва и от другата страна,
когато х клони към минус безкрайност. Можем да кажем също,
че границата на f(x), когато х клони към минус безкрайност, също изглежда да е 2/3. Можем да използваме
същите разсъждения. Когато х става отрицателно число
с много голяма абсолютна стойност, тоест, когато се намира все по-наляво по числовата ос, единствените членове от значение ще са тези с пета степен. Това важи както за
много големите стойности на х, така и за много малките,
тези с отрицателен знак. Казваме, че когато х
клони към минус безкрайност, това също е вярно. Тук също х на пета
ще се съкратят от числителя и знаменателя. Остават само
старшите коефициенти. Тяхното частно е 2/3. Отново виждаме това
и на графиката: имаме хоризонтална асимптота
при у = 2/3. Взехме границата на f(x)
при плюс безкрайност и получиме 2/3. Границата при минус безкрайност също е 2/3. Да обобщим,
когато имаме такава ситуация, е важно да видим
кои са старшите членове и да се фокусираме
само на тях.