Основно съдържание
Диференциални уравнения
Курс: Диференциални уравнения > Раздел 3
Урок 2: Свойства на Лаплас- Трансформация на Лаплас като линеен оператор и трансформация на Лаплас от производни
- Трансформация на Лаплас от функцията cos t и от функции от многочлени
- Приложения на трансформация на Лаплас
- Трансформация на Лаплас от t: L{t}
- Трансформация на Лаплас от t^n: L{t^n}
- Трансформация на Лаплас от функцията на Хевисайд
- Примери за обратна трансформация на Лаплас
- Делта-функция на Дирак
- Трансформация на Лаплас от делта-функцията на Дирак
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Трансформация на Лаплас от t: L{t}
Определяне на трансформацията на Лаплас от t. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Да продължим да запълваме
нашата таблица с трансформации (интегрални преобразувания)
на Лаплас. За начало да запишем определението
за трансформация на Лаплас. Трансформацията на Лаплас
на дадена функция f(t) е равна на интеграла от 0 до безкрайност
на числото 'е' на степен минус st, умножено по самата
функция f(t), dt. Това е определението. Първата такава трансформация,
която намерихме, беше трансформацията на Лаплас
от 1. Можем да представим 1
и като t на степен 0. Това е равно на интеграла
от 0 до безкрайност от 'е' на степен минус st,
по f(t), което е 1, dt. Това е равно на примитивната функция
на е на степен -st, която е минус 1 върху s,
по 'e' на степен –st. Остава да изчислим това
от 0 до безкрайност. Започваме от границата при t,
клонящо към безкрайност. Имаме 'е' на отрицателна степен,
която става степен минус безкрайност, ако приемем, че s е по-голямо от 0. При това положение (s>0),
целият израз ще клони към 0. Получаваме 0 минус стойността
на този израз за t = 0. Изчисляваме го за t = 0: ще имаме 'е' на степен 0,
което е 1, по -1/s. Става 0 минус минус 1/s,
което е плюс 1/s. И така, трансформацията на Лаплас
от 1, което е константа функция, е равна на 1/s. Вече сме доказвали това. А сега да увеличим степента. Да намерим
трансформацията на Лаплас от t. Можем да разглеждаме предното
като t на степен 0. А това е t на степен 1. И е равно на интеграла от 0
до безкрайност от числото 'е' на степен –st,
по t, dt. И така. Не помня колко е
примитивната функция на това. Не знам колко е. Но нещо ми подсказва, че мога
да приложа интегриране по части. То ще сведе задачата
до по-лесна. Винаги забравям и как се прави
интегриране по части, затова ще го изведа тук
в лилаво. И така, ако имам u по v,
производната спрямо t на това е равна на производната
на първата функция по втората плюс първата функция
по производната на втората. Това е правилото за
диференциране на произведение. Ако интегрираме двете страни
на това уравнение ще получим, че uv е равно на
примитивната функция на u прим, по v, плюс примитивната функция
на u по v прим. И тъй като искаме да приложим това
към интеграл, нека да го приведем
в удобна форма: интегралът от u по v прим
е равен на... нека да го оставим само
от лявата страна на уравнението, затова разменям страните
и вадя другия израз, отдясно ще имам u по v, минус интеграла от u прим по v. Ето така. Макар и да не помня
тази формула, не беше трудно да я изведа,
като помня само правилото за диференциране на произведение. Сега ще приложим интегрирането
по части, като за целта е полезно да определим
нашето v прим по такъв начин, че лесно да намерим неговата
примитивна функция, защото после ще ни се наложи
да намерим и самото v. По-добре да е нещо, на което
лесно ще намерим производната. Затова да разделим произведението
на такива множители: t = u и числото 'e' на степен -st
да бъде нашето v прим. В този случай колко ще е v? То е примитивната функция
на този израз. Дори сме я намирали преди. Тя е минус 1/s по 'е' на степен –st.
Това е v. Остана да намерим u прим,
тъй като ще се наложи да го използваме по-късно. u прим е производната на t. Това е равно на 1. Сега да приложим това. Трансформацията на Лаплас от t
е равна на uv. Нали така? u е равно на t,
а v е този израз тук, минус 1/s по 'е' на степен -st. Това е равно на нашето
произведение uv, ето тук. И тук имаме определен интеграл,
нали така? Затова ще изчислим този член
от 0 до безкрайност. После вадим интеграла
от 0 до безкрайност от u прим, което видяхме, че е 1,
по v: него също намерихме тук, ще използвам същия цвят, то е минус 1/s по
'е' на степен -st, това е моето v ето тук,
'е' на степен -st, накрая имам dt. Всичко това
се интегрира спрямо t. Нека да опростим
целия израз. За първия член получаваме минус t/s
по е на степен минус st, изчислено от 0 до безкрайност. Да видим по-нататък... това е 1,
като умножаваме по 1 произведението остава същото, можем изобщо
да не записваме единицата. Изнасяме отпред минус 1/s. Заедно с този минус
това става плюс 1/s. Умножено по интеграла
от 0 до безкрайност на 'е' на степен -st, dt. Това вече трябва
да ти е познато. Преди малко
решихме точно това. Това е трансформацията
на Лаплас от 1. Запомни я. И така, имаме
трансформацията на Лаплас от 1. Ще го запиша така,
защото в следващия урок ще видим как се получава
модел за това (за t на степен). На мястото на този израз записвам
трансформация на Лаплас от 1. Но на какво е равна
първата част на израза? Ще изчислим границата на
този израз за t клонящо към безкрайност и ще извадим стойността му
за t равно на 0. Можем да го разгледаме
и като заместване. Ще го запиша
по този начин. Границата при А,
клонящо към безкрайност, на –А/s по 'е' на степен –sA. Това е този израз,
изчислен за безкрайност. От него вадим това: изразът, изчислен за 0. Значи минус всичко това,
но знакът вече е минус, значи става плюс, 0/s по 'е' на степен минус s по 0. Накрая остана този израз: нека го запиша. Ще използвам син цвят. Плюс 1/s, това е този коефициент,
по трансформацията на Лаплас от 1. Какво получаваме? Колко е тази граница при А,
клонящо към безкрайност? Може да си представиш, че когато А
клони към безкрайност, този числител става безкрайно
голямо число. Пред него има знак минус,
значи ще е безкрайно голямо по абсолютна стойност
отрицателно число. Но тук имаме степен. А е в степенния показател. Тогава 'е' на степен минус безкрайност
ще клони към 0 много по-бързо, отколкото А
клони към безкрайност. Показателната функция,
този член тук, надделява. Ако не ми вярваш,
можеш да провериш с някой графичен калкулатор. Този член ще надделее
над другия член с променлива А и ще наклони целия израз към 0. След това имаме
'е' на степен 0, което е 1, но го умножаваме по 0,
и този израз също ще стане нула,
което е доста удобно, защото всичко това изчезва. Трансформацията на Лаплас от t
остава равна само на 1/s по трансформацията
на Лаплас от 1. И вече знаем колко е тя. Още в началото на това видео
показахме, че трансформацията на Лаплас от 1 е равна на 1/s
при условие, че s е по-голямо от 0. Тук също е необходимо условието,
че s е по-голямо от 0, за да може тази степен
да клони към 0. Само при s, по-голямо от 0,
тук ще се получи отрицателна степен минус безкрайност, която
да клони към 0. Дотук - добре. Значи трансформацията на Лаплас от t
е равна на 1/s по 1/s, което е 1 върху s на квадрат,
където s е по-голямо от 0. Получихме още един ред
за таблицата си и можем да го използваме
занапред. В следващия урок ще направим
обобщение до трансформацията на Лаплас
от t на произволна степен. Ще го направим
в следващото видео.