Основно съдържание
Интегрално смятане
Курс: Интегрално смятане > Раздел 2
Урок 6: Разделяне на променливи- Уравнения с отделящи се променливи. Въведение
- Възможни ли са алгебрични действия с интеграли?
- Диференциални уравнения с отделящи се променливи
- Диференциални уравнения с отделящи се променливи: намери грешката
- Решен пример: диференциални уравнения с отделящи се променливи
- Диференциални уравнения с отделящи се променливи
- Решен пример: идентифициране на уравнения с отделящи се променливи
- Идентифициране на уравнения с отделящи се променливи
- Идентифицирай уравнения с отделящи се променливи
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Решен пример: диференциални уравнения с отделящи се променливи
Два решени примера за намиране на общи решения на диференциални уравнения с отделящи се променливи.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
В това видео ще се упражним
да намираме общи решения диференциални уравнения
с отделящи се променливи. Нека имаме диференциалното
уравнение dy/dx, производната на у спрямо х,
която е равно на e^x/у. e^x върху у. Да видим мога ли да намеря
общо решение на това диференциално уравнение. Ще ти дам голяма подсказка. Това е диференциално уравнение
с отделящи се променливи. Когато имаме такъв вид
уравнения с отделящи се променливи, искаме да отделим всички у и dу
от едната страна, а после всички х и dх от другата страна. Всъщност ние един вид
приемаме тези диференциали като променливи, което
е нещо като трик в математиката. Но това е всичко,
което правим. Да видим. Ако умножим
двете страни по у, значи умножаваме двете
страни по у, какво ще получим? Ще получим у по
производната на у спрямо х, е равно на е^х. Сега можем да умножим
двете страни по диференциала dх; умножаваме двете страни по dх,
тези се съкращават. Остава ни у . dу = е^х . dх. И сега можем да интегрираме
двете страни. Да го направим. Колко е интеграл от у.dу? Тук просто използваме наобратно
правилото за диференциране на степени. Просто ще увеличим степента,
значи това е у на първа степен, но когато вземем
примитивната функция, ще стане у^2, което
после ще разделим на увеличената степен,
значи е равно на... интересното при е^х е това, че и примитивната функция,
и производната са е^х, е равно на е^х + с. Можем да го оставим така,
ако искаме. Всъщност това ето тук
не е явна функция. Тук у не е явна функция на х. Можем да кажем, че
у е равно на + или – корен квадратен от два пъти
всичко това тук, но това е една много
обща зависимост, която би удовлетворила това
уравнение с отделящи се променливи. Да видим още един пример. Нека да имаме производната на у спрямо х, която е равна...
да кажем, че е равна на y^2 . sin(x). Спри видеото и опитай
да намериш общото решение. Отново, искаме да
разделим всички у и всички х. Можем да умножим двете страни по у^(–2), по у^(–2) по у^(–2), тук става едно, и после ще умножим двете
страни по dх. Ако умножим тук по dх,
тези се съкращават, умножаваме по dх тук,
и ни остава y^(–2)dy, което е равно на sin(x).dx, и сега можем
просто да интегрираме двете страни. Коя е примитивната функция
на y^(–2)? Отново използваме наобратно
правилото за диференциране на степени. Увеличаваме степенния показател,
който ще стане y^(–1) и после делим това на увеличения степенен показател. Значи делим на –1. Това просто ще стане отрицателно. И това ще е равно на... Каква е примитивната функтция
на sin(х)? Може би ще забележиш, че ако сложа тук знак минус,
и тук знак минус, примитивната функция на
–sin(х) е равна на cos(х). Значи цялото това нещо
става cos(х), или друг начин:
мога да умножа двете страни по минус 1, така че тези двете ще станат положителни,
и така мога да напиша 1/у е равно на cos(х),
всъщност... ще го напиша така: плюс с,
да не забравяме + с. Плюс с, и взимам
реципрочното на двете страни, ако искам да намеря у,
мога да напиша у = 1/cos(х) + с като общо решение. И сме готови. Това беше удивително забавно.