Основно съдържание
Линейна алгебра
Раздел 3: Урок 2
Ортогонални проекции- Проекции върху подпространства
- Графично представяне на проекция в равнина
- Проекцията върху едно подпространство е линейна трансформация
- Пример за намиране на трансформационната матрица за проекция в дадено подпространство
- Още един пример за проекционна матрица
- Проекцията е най-близкият вектор в едно подпространство
- Апроксимация по метода на най-малките квадрати
- Пример с метода на най-малките квадрати
- Още един пример с метода на най-малките квадрати
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Графично представяне на проекция в равнина
Графично представяне на проекция в равнина. Показване, че старото и новото определение на проекция не се различават особено. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Това е още едно видео, в което
сравняваме старото и новото определение за проекция. Старото определение за
проекция на вектор х върху права l е вектор върху правата l,
който принадлежи на правата l, и е такъв, че разликата вектор х
минус този вектор, т.е. минус проекцията на вектор х
върху l, е вектор, ортогонален на l. За да го онагледя, ако имаме
една права l ето така – това е нашата права l. После имаме някакъв вектор х, който проектираме върху l. Това е вектор х. Проекцията на вектор х
върху правата L е ето този вектор, това е някакъв вектор,
който принадлежи на правата l. Той е такъв, че разликата
между вектор х и този вектор е ортогонална на
правата l. Значи това е някакъв
вектор, който принадлежи на l. Това беше старата дефиниция,
когато разглеждахме проекция на вектор върху права. Проекцията е някакъв
вектор от правата l. Може би ето това тук. И ако намерим разликата
между този вектор и този, тази разлика е вектор, който
е ортогонален на всичко от правата l. Ето така. Този вектор ето тук
е разликата. Това е вектор х минус
проекцията на х върху l. После, разбира се,
този вектор ето тук. Това е векторът, който
дефинираме. Това е проекцията на вектор х
върху правата l. По какъв различен начин
можем да запишем това определение? Можем да запишем съвсем
същото определение. Можем да кажем, че е
вектор, такъв че... можем да кажем –
ще го запиша с цикламено. Това е вектор v от правата l,
такъв че вектор v – ще го запиша ето така – такъв, че вектор х минус
вектор v, нали? Вектор х минус проекцията
върху правата l е ортогонален на w, е равен на вектор w, който е
ортогонален на всичко от правата l. Да е ортогонален на правата l
буквално означава, че е ортогонален на всеки
вектор от правата l. Просто го формулирах малко
по-различно, вместо да го оставя като проекцията
на вектор х върху правата l. Казах, че проекцията е някакъв
вектор v от правата l, такъв, че вектор х минус вектор v е равно
на някакъв друг вектор w, който е ортогонален на всички
вектори от правата l. Можем да преработим това
твърдение ето тук като вектор х е равен на
вектор v плюс вектор w. Можем да кажем просто, че
проекцията на вектор х върху l е уникален вектор v от l,
такъв, че x = v + w, като вектор w е уникален –
искам да кажа, че той ще бъде уникален – в ортогоналното допълнение
на правата l. Нали? Това ще е ортогонално на
всички вектори от правата l. Значи този вектор принадлежи
на ортогоналното допълнение на правата l. Това определение съответства
на нашето ново определение за проекция чрез
подпространства. И можем просто да разширим
това до произволно подпространство, а не само за прави. Ще ти помогна да си го представиш.
Ще го начертая. Да кажем, че имаме
R3 ето тук. Имаме някакво
подпространство в R3. Да кажем, че това
подпространство е равнина. Ще го направя равнина,
само за да стане ясно, че не е задължително да правим
проекции само върху прави. Значи това е моето
подпространство V. Сега ще начертая неговото
ортогонално допълнение. Да кажем, че неговото
ортогонално допълнение е нещо ето такова. Да кажем, че то е права. После то отива... пресича
се ето тук. После отново обратно. Разбира се, те се пресичат
в нулевия вектор. Това е единственото място,
където едно подпространство и неговото ортогонално
допълнение се пресичат. После минава отзад и
после го виждаме отново. Разбира се, ние не бихме могли
да го видим, защото тази равнина се простира
безкрайно във всяка посока. Но разбираш идеята. Значи това тук е
ортогоналното допълнание на подпространството V,
тази права. Сега ще направя един
произволен вектор в R3. Да кажем, че имаме някакъв вектор,
който изглежда ето така. Да кажем, че това е
вектор х. Новото определение за
проекцията на х върху V е равно на уникалния
вектор v. Това е вектор v. Това е подпространството V. Уникалният вектор v, който
принадлежи на V, такъв че вектор х е равен на v + w,
където вектор w e уникален член на ортогоналното допълнение
на подпространството V. Това е новото определение. Ако кажа, че вектор х
е равен на някакъв вектор от V и някакъв член на ортогоналното
му допълнение – можем да го разгледаме на
чертежа ето тук. Можем да кажем, че това
ще е равно на... във V, това ще е равно на
този вектор ето тук. И после на вектор от ортогоналното
допълнение на V, събираме тези двете. Така че, ако трябва да го изместиш,
ще получиш този вектор тук, ето така. Това тук е подпространството V. После това е един такъв вектор,
който излиза от равнината, ортогонален
е на равнината, това е w. Виждаш, че ако вземeм вектор v
плюс вектор w, получаваме вектор х. И виждаш, че вектор v
е проекцията върху подпространството V – това
тук е вектор, малко v – проекцията на вектор х
върху подпространството V. Аналогията със сянка
все още е валидна. Ако си представиш, че някакъв
лъч светлина идва право надолу, към нашето подпространство,
един вид ортогонално на подпространството, проекцията върху нашето
подпространство е един вид сянката на вектор х. Надявам се, че това ти помага
да си го представиш по-добре. Но това, което правим ето тук,
може да бъде обобщено. В началото на видеото
ти показах права. Това тук е равнина. Но ние можем да обобщим
за всякакво подпространство. Това е в R3. Можем да го обобщим за
Rn, за R100. Ето колко универсално
е това определение тук. Лесно е да го начертаем
тук, но няма да е лесно да го начертаем, когато
имаме повече измерения. Всъщност, още нещо. Искам да ти покажа това
ново определение, което е почти идентично с това,
което правим с прави. Това е идентично да кажем, че
проекцията на някакъв вектор х в някакво подпространство V е равно на
някакъв уникален вектор във V, такъв че вектор х минус проекцията
му във V е ортогонален вектор на всеки член на подпространството V. Защото това твърдение ето тук,
то ни казва, че всеки вектор, който е ортогонален на някакъв
член от подпространството V, което означава члена на
ортогоналното допълнение на V. Значи това твърдение може
да се запише като вектор х минус проекцията на х върху V принадлежи
на ортогоналното допълнение на V. Можем да го означим като w. Ако наречем това v,
и ако наречем това цялото w, получаваме същото определение
като ето тук. Получаваме w е равно
на х минус v. Ако добавим v към двете страни,
получаваме w + v = x. Дефинирахме v да е
проекцията на х върху V. w принадлежи на ортогоналното
допълнение на V. И не искам да те обърквам. Вектор v е ортогоналната
проекция на вектор х върху подпространството V. Може би трябваше да използвам
различни символи, вместо малко и голямо v. Това малко затруднява
изговарянето. Но просто исках да направя
още едно видео, в което да онагледя проекциите върху подпространства,
които не са прави, и да ти покажа, че
старото определение, в което имахме проекция върху права,
което е линейна трансформация, на практика е еквивалентно
на новото определение. В следващото видео
ще ти покажа, че това е линейна трансформация
за всяко подпространство.