Основно съдържание
Анализ на функции на много променливи
Курс: Анализ на функции на много променливи > Раздел 3
Урок 2: Квадратична апроксимация- Какво представлява квадратичната апроксимация
- Формула за квадратична апроксимация, част 1
- Формула за квадратична апроксимация, част 2
- Пример за квадратична апроксимация
- Матрица на Хесе
- Матрица на Хесе
- Представяне на квадратична форма с матрица
- Векторна форма на квадратичната апроксимация на функция на много променливи
- Хесиан (матрица на Хесе)
- Квадратична апроксимация
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Квадратична апроксимация
Квадратичната апроксимация е подход, подобен на линейната апроксимация, но получаваме по-добро приближение на разглежданата функция.
Основни идеи
Целта ни, както и с локалната линеаризация, е да намерим приближение на дадена функция в околността на определена точка . Квадратичното приближение е по-точно от линейното и използва информация от вторите производни на функцията.
Скаларен запис
В специалния случай, когато е функция на две променливи и търсим приближение в точката , квадратичното приближение изглежда така:
Векторен запис:
За скаларна функция на няколко променливи, ето как изглежда векторният запис на квадратичното ѝ приближение:
За момента този израз изглежда неразбираемо, но по-нататък ще го изведем и анализираме стъпка по стъпка. Засега само ще посочим и именуваме всеки един от членовете.
е скаларна функция на много променливи.- Векторът
е точката, в която търсим приближение. - Векторът
означава аргументите на функцията. - Приближението
е равно на в точката и частните му първи и втори производни съвпадат с тези на в разглежданата точка.
Все по-точни приближения
Дадена е скаларна функция на две променливи, например
Целта ни е да намерим по-проста функция, която е достатъчно добро приближение на около дадена точка . Например,
Приближение от нулев ред
Най-наивното приближение би било просто константна функция, приемаща стойността на в навсякъде. Това приближение можем да наричаме "приближение от нулев ред".
В нашия пример:
В общия случай:
Графично:
Графиката на приближението е равнина, преминаваща през точката . Ето как изглежда това приближение, когато стойностите на се менят.
Графиката на е изобразена в синьо, а приближението - в бяло. Точката е показана в червено.
Приближение от първи ред
Както видяхме, приближението с константна функция не е твърде точно. Може и да съвпада със стойността на в точката , но не отразява други свойства на функцията. Малко по-точно приближение е локалната линеаризация, или още "приближение от първи ред".
В нашия пример:
В общия случай:
Графично:
Графиката на локалната линеаризация е допирателната равнина до графиката на в точката . Ето как изглежда тази равнина, когато точката се мени:
Апроксимация от втори ред
Още по-точна е квадратичната апроксимация, или още наричана "апроксимация от втори ред".
Остатъкът от този урок е посветен на аналитичния запис на апроксимацията. Преди да се заемем с тази задача, нека видим как изглежда квадратичната апроксимация графично. Квадратичната апроксимация в точка отразява също и локалното изкривяване на функцията в точката.
"Квадратично" означава произведение на две променливи
При функциите на една променлива думата "квадратичен" би означавала променлива на квадрат, например . При наличие на повече от една променлива квадратичните членове са , и .
В общия случай "степента" на даден едночлен, например , е общият брой променливи в произведението. В този случай степента е : два пъти и три пъти , като константата няма значение.
Графики на многомерни квадратни функции
Една от основните характеристики на дадена квадратна функция е нейната изпъкналост, която може да е различна в различни посоки.
Ако функцията е изпъкнала, например , графиката ѝ изглежда така:
Тази тримерна парабола се нарича параболоид.
Ако функцията е изпъкнала в една посока, а е линейна в друга, графиката изглежда като следа от парабола, движеща се през пространството. Например графиката на функцията е
И накрая, ако графиката е изпъкнала в една посока и вдлъбната в друга, например при функцията , формата ѝ е седловидна. Ето как изглежда тя:
Преговор на локална линеаризация
Квадратичното приближение на функцията в точката е вид разширение на локалната линеаризация в тази точка:
Затова сега набързо ще преговорим процедурата за намиране на локална линеаризация, тъй като след това намирането на квадратната апроксимация е подобно.
- Започваме с константния член
, така че апроксимацията съвпада със стойността на в точката . - Прибавяме линейните членове
и . - Използваме константите
и , така че първите производни на апроксимацията в точката да съвпадат с тези на . - Използваме
и вместо и , така че апроксимацията е равна на в точката .
Намиране на квадратична апроксимация
За да разширим линеаризацията до квадратична апроксимация събираме квадратните членове , и с коефициенти (засега) , и . Ще намерим константите по-късно:
Точно както линеаризацията има същите първи производни като в точката , сега искаме квадратичната апроксимация да има същите втори производни като в тази точка.
Записът на , който използваме, е удобен, тъй като втората производна зависи само от члена .
- Опитай сам/а! Пресметни втората производна спрямо
на всеки член на израза и обърни внимание, че всички те са нули, освен .
Това свойство е причината да запишем по този начин.
Следователно, вместо да пресмятаме вторите производни на всеки един член в израза, имаме следното:
Искаме тази производна да е равна на в точката , откъдето получаваме стойността на :
Опитай сам/а: Аналогично намери и .
Вече можем да запишем крайната форма на квадратичната апроксимация с всичките ѝ шест члена и с константи, за които производните на апроксимацията съвпадат с тези на в точката :
Пример:
Вече можем да се върнем към примера от началото и да видим как изглеждат неговите квадратични апроксимации.
Задача: Намери квадратичната апроксимация на
в точката .
Решение:
За да намерим квадратичната апроксимация ни трябват стойностите на функцията , първите и вторите ѝ производни в точката .
Почти сме готови! Последната стъпка е да заместим получените стойности във формулата за квадратичната апроксимация.
Например за тази анимация на квадратични апроксимации в различни точки графичният софтуер има нужда от следната формула.
Векторен запис чрез матрица на Хесе
Както може би се забелязва, изразът за квадратичната апроксимация е дълъг, и то само при две променливи. А какво да очакваме, ако е функция на три променливи , и ? Формулата в този случай изглежда подобно, само че с добавени допълнителни членове за , , , и т.н., докато имаме всичките първи производни и втори производни. Изразът става все по-дълъг!
А какво става, когато искаме да напишем програма, която намира квадратичната апроксимация на функция на променливи. Ужас!
Разбира се, има и по-лесен начин. Когато идеята зад нещо не е твърде сложна, и записът не би трябвало да е сложен. Квадратичните апроксимации са малко завъртяни, но не и невъзможни.
С помощта на вектори и матрици, или по-точно на градиента и матрицата на Хесе на , можем да запишем квадратичната апроксимация на по следния начин:
Нека разбием този израз на съставните му части:
- Удебелената променлива
е векторът от аргументите на функцията. е точката, в която пресмятаме приближението на функцията. Ако този вектор има две координати, получаваме формулата за , която изведохме току-що, но при този запис измеренията може да са повече. - Скаларното произведение
е сума от членове от вида , , и т.н. Ако не си спомняш векторния запис на локална лнеаризация, разбий сам/а скаларното произведение за измерения, за да си припомниш! - Буквата
в израза означава "транспониран" (смисълът е същият като в израза "транспонирана матрица"). Когато транспонираме вектора , който изглежда така:го обръщаме, за да получим това: - Изразът
може би изглежда сложен на пръв поглед, особено ако не си срещал/а нищо подобно преди това. Всъщност този запис на квадратни членове е често срещан във векторния анализ и алгебрата. За да се убедиш, че това наистина дава квадратния член на нашата апроксимация, опитай да го разпишеш в случая на двумерен вектор .
Отговорът е точно пъти квадратния член на формулата, която изведохме по-горе.
Какъв е смисълът?
Пресмятането на ръка на квадратични апроксимации е често много дълго, особено при наличие на повече измерения. На практика смятането на ръка се налага рядко, но въпреки това теорията зад извеждането на квадратична апроксимация е полезна по следните две (доста общи) причини:
- Програмиране: Дори и да не се наложи да смяташ на ръка, някой ден може да напишеш компютърна програма, която да го прави. Или, използвайки нечия чужда програма, е важно да можем да проверим дали ни дава верния резултат във всички случаи.
- Теория: Квадратичните апроксимации се използват в развиването на по-нататъшна теория в математическия анализ. В по-късните уроци ще научим как да намираме локални минимуми и максимуми на функции.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.