Основно съдържание
Анализ на функции на много променливи
Курс: Анализ на функции на много променливи > Раздел 5
Урок 9: Доказателство на теоремата на Стокс- Доказателство на теоремата на Стокс - част 1
- Доказателство на теоремата на Стокс - част 2
- Доказателство на теоремата на Стокс - част 3
- Доказателство на теоремата на Стокс - част 4
- Доказателство на теоремата на Стокс - част 5
- Доказателство на теоремата на Стокс - част 6
- Доказателство на теоремата на Стокс - част 7
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Доказателство на теоремата на Стокс - част 2
Намиране на параметризацията на нашата повърхнина и представяне на dS. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Сега да параметризираме
повърхнината. След това ще разберем как
по същество ще изглежда dS. Ще дефинирам функцията
на радиус-вектора на нашата повърхнина като r. Тя ще бъде функция от два параметъра, защото ще трябва да дефинираме
повърхнината ето тук. Ще използвам х и у като параметри, защото повърхнината може
да бъде дефинирана като функция от х и от у. Значи нашата параметризация ще бъде функция от х и от у. В посока i тя ще е х по i. В посока j ще бъде у по j. После в посока k ще бъде
просто z. z е функция от х и от у. Винаги, когато параметризираме
една повърхнина, трябва да разгледаме какви са
ограниченията на дефиниционното множество
на параметрите. Ограниченията на дефиниционното
множество на параметрите – ще кажем, че всяка двойка (х; у), всяка двойка координати (х; у)
трябва да принадлежи – този символ означава принадлежи
на множеството – трябва да принадлежи на
тази малка област ето тук. Можем да наречем това дефиниционно
множество на параметрите. Те трябва да принадлежат на R. Всъщност ние приехме,
че това е така. Аз трябваше да напиша, че координатите (х; у), че
наредените двойки (х; у), които принадлежат на R – това ще ни помогне
да дефинираме нашата повърхнина. Ако (х; у) не принадлежи на R – тогава няма да разглеждаме, че z от това (х; у) е част от повърхнината. Само z от (х; у), когато (х; у)
принадлежи на тази област. Сега имаме параметризацията на повърхнината и можем
да започнем да разсъждаваме какво е dS. Трябва да помислим внимателно. Първо ще направя някакво допускане, а после ще потвърдим дали това
допускане е вярно. dS – виждали сме и преди
защо това е така – то ще бъде векторното произведение на частните производни на това относно всеки от параметрите по площта на това малко парче
от дефиниционното множество. Можеш да го разглеждаш като
векторното произведение на частно r на тази параметризация
относно х с частно r относно у. След това цялото нещо... всъщност искаме това да е вектор, а не абсолютната стойност или
дължината на този вектор. Искаме това да е вектор. Това нещо по... можем
да изберем реда да е dx, dy, или може да е dy, dx. Ако искаме това да е
общият случай, ще кажем, че това е
диференциал от тази област ето тук, което можем да запишем като... вместо dx, dy или dy, dx,
можем да запишем dA. Причината, поради която
казах, че трябва да внимаваме, е защото трябва да сме сигурни,
че въз основа на параметризацията на тази функция на радиус-вектора,
въз основа на начина на параметризиране, в зависимост от това дали
векторното произведение сочи в правилната посока –
посоката, в която искаме да сме ориентирани. Защото, спомни си,
ако се движим по границата по този начин,
ще искаме да сме сигурни, че повърхнината е ориентирана
по правилния начин. Начинът, по който разсъждаваме – ако трябва да завъртим една
капачка като тази, тя трябва да отива нагоре. Или ако се движим по границата
в тази посока, повърхнината трябва да се намира
отляво на нас, а главата ни ще гледа нагоре. Така че искаме да сме сигурни, че
този вектор, който дефинира ориентацията на повърхнината, определено сочи нагоре или
над повърхнината, а не надолу от повърхнината. Сега да помислим за това. Частната производна относно х – когато х нараства, ще се "движи" в тази посока по повърхнината. Частната производна относно у,
когато у нараства, ще се "движи" в тази посока
по повърхнината. Ако намерим векторното произведение –
можем да използваме правилото на дясната ръка. Поставяме показалеца си в посоката на първия вектор, който
умножаваме векторно, средният ни пръст сочи в посоката
на втория вектор в произведението. Ето по този начин. Свиваме средния пръст. Не ни интересуват останалите пръсти. Ще ги нарисувам ето така. После палецът ни ще сочи по посока
на векторното произведение. В този случай палецът
ще сочи нагоре. Точно това искахме да се случи. Значи това е правилното подреждане. Векторното произведение на
частната производна относно у по частната производна относно х
нямаше да е правилното подреждане. Това ще ни даде обратната посока. Това щеше да е все едно
движението по този контур е в обратната посока. Ето това е правилната ориентация,
като се има предвид как се движим по контура. Сега, след като изяснихме това, да намерим това векторно произведение. Просто ще го запиша. То ще е равно на... ще се фокусирам върху
векторното произведение. Векторното произведение на
частната производна на r относно х по частната производна на r
относно у е равно на... правили сме това много пъти досега. Сега ще го направя по един
по-обобщен начин. Това ще е равно на детерминантата на тази матрица – i, j и k. Ще използвам различни цветове. Мисля, че това ни помага
да разсъждаваме по това. Значи i, j и k. Всъщност ще използвам този
цикламен цвят. i, j и k. Затварям с вертикална линия. Искам да запиша отделните компоненти
на частната производна относно х. Значи частната производна на
i-компонента относно х е просто 1. Частната производна на j-компонента
относно х е нула. Частната производна на z
относно х – можем да напишем просто,
че това е частната производна на функцията z относно х. Значи r с индекс х... или
частната производна относно х е векторът 1 по i, плюс 0 по j,
плюс z с индекс х по k. Сега правим същото и за това тук, за частната производна относно у –
компонентът i ще бъде 0. Компонентът j ще бъде 1. Частната производна на това
относно у е 1. Частната производна на z
относно у записвам като z с индекс у. Всъщност, забравих
да напиша тук k в параметризацията. След като направихме всичко това, можем да започнем да определяме
векторното произведение. Векторното произведение е равно на –
компонентът i е равен на 0 по частната
производна на z относно у, минус 1 по частната производна
на z относно х. Имаме минус частната
производна на z относно х. После използваме шахматното правило. Имаме минус j по –
игнорираме този стълб и този ред – 1 по частната производна относно у. Това е z с индекс у – частната
производна на z относно у – минус 0 по това. Остана ни само това тук. После имаме плюс k. Тук имаме 1 по 1, минус 0 по 0. Значи това е k по 1. Можем просто да напишем k ето тук. Можем да напишем, че
векторното произведение е равно на минус z с индекс х по i,
минус z с индекс y по j, плюс k.