Основно съдържание
Курс: Анализ на функции на много променливи > Раздел 4
Урок 4: Криволинеен интеграл във векторно поле (статии)Нормала към крива
За дадена крива в две измерения можем да намерим функция, която ни връща единичния нормален вектор към кривата.
Преговор
Основни идеи
- Единичният нормален вектор към двумерна крива е вектор с дължина
, който е перпендикулярен към кривата в дадената точка. - Обикновено търсим функцията, която ни дава всички възможни единични нормални вектори към дадена крива, а не само един отделен единичен вектор.
- Определянето на единичния нормален вектор към двумерна крива изисква следните стъпки:
- Намиране на допирателния вектор, като за целта намираме производната на параметричната функция, дефинираща кривата.
- Ротация на допирателния вектор на
, което означава да разменим местата на координатите х и у и да поставим знак минус на една от тях. - Нормализиране, което означава да разделим получения вектор на собствената му дължина.
- Ротация на допирателния вектор на
- Намиране на допирателния вектор, като за целта намираме производната на параметричната функция, дефинираща кривата.
- В общия случай полученият резултат ще изглежда по следния начин:
За някаква малка стъпка по протежение на кривата можем да вземем като -компонент на тази стъпка, като -компонент на тази стъпка, и като дължина на стъпката.
Пример: Нормален вектор към синусоида
Дадена е графиката на функцията .
Представи си, че търсим функцията, която ни дава единичните нормални вектори към тази крива (ако искаме да изчислим потока през нея, например). С други думи, за всяка точка от кривата искаме да намерим координатите на вектора, който е перпендикулярен на кривата, и има дължина .
Това означава, че търсим функция, която може да приеме като аргумент всяка точка от кривата, и нейната изходна стойност е вектор с дължина , който е перпендикулярен на кривата в тази точка.
Предварителна стъпка 0: Параметризиране
Преди всичко друго трябва да параметризираме нашата крива. Превръщането на графиката на една функция в параметрична функция е доста лесно. Заместваме с параметъра :
Наричаме това "Стъпка ", защото много често кривата е дефинирана параметрично в условието на задачата, така че един вид получаваш тази услуга безплатно.
За нашия единичен нормален вектор това означава, че намираме втора векторна функция, която приема като аргумент параметъра , но на изхода вместо точки от самата окръжност получаваме като изходни стойности единични вектори, които са нормални към кривата в точката, т.е. .
Стъпка 1: Намиране на допирателен вектор
Производната на една параметрична функция е равна на допирателния вектор към кривата:
Ако това е непознато за теб, можеш да преговориш статията за производни на векторни функции.
Ето как изглежда това:
Например, ако въведем във функция , ще получим следния вектор:
Когато преместим този вектор така, че неговото начало да е в точката , което за нашата синусова крива е точката , този вектор е допирателен към кривата.
Стъпка 2: Завъртане на вектора на
За да превърнем допирателния вектор в нормален, трябва да го завъртим на . Как можем да направим това? Разменяме местата на двата компонента на вектора и поставяме знак минус на единия от тях:
Как избираме на кой от двата компонента да поставим знак минус? Ако завъртаме обратно на часовниковата стрелка, тогава поставяме знак минус на първия компонент; ако завъртаме по часовниковата стрелка, тогава поставяме знак минус на втория компонент.
В нашия случай искаме да завъртим допирателния вектор обратно на часовниковата стрелка, така че да сочи нагоре:
Стъпка 3: Мащабираме дължината на вектора да е
Страхотно! Получихме нормален вектор. За да стане този вектор единичен нормален вектор, трябва да разделим на неговата собствена дължина. В нашия конкретен пример тази дължина е както следва:
Следователно нашата функция от единичния нормален вектор изглежда по следния начин:
Обобщение
Да обобщим стъпките от този пример, за да видим как можем да ги използваме при произволна параметрична крива.
- Стъпка 0: Проверяваме дали кривата е параметризирана
- Стъпка 1: Намираме допирателния вектор към кривата като диференцираме параметричната функция:
- Стъпка 2: Завъртаме вектора на
, като разменяме местата на компонентите му и поставяме знак минус на единия от тях.
- Стъпка 3: За да превърнем този вектор в единичен нормален вектор, разделяме на неговата дължина:
Ако предпочиташ, можеш да разглеждаш този процес чрез диференциали, като всяка малка стъпка по контура е представена чрез вектора . Дължината на тази стъпка е . Когато използваме тази терминология, можем да запишем единичния нормален вектор по следния начин:
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.