Основно съдържание
Анализ на функции на много променливи
Трансформации, част 3
Научи как можеш да разглеждаш параметрични повърхнини като вид трансформация. Създадено от Грант Сандерсън.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Сега ще дам само още един пример за трансформация,
след което ще преминем към самия анализ на функции
на много променливи. В урока за параметрични повърхнини показах тази функция. Тя изглежда много сложна, има двумерни входни стойности и тримерни изходни стойности. Казхаме, че можем
да я разглеждаме като начертаем повърхнина
в едно тримерно пространство, която повърхнина
се оказа повърхнината на един донът,
който се нарича също така и тор. Сега искам да разгледаме как можем да разгледаме
тази функция като трансформация. Първо искам да разгледаме какво е дефиниционното
множество на тази функция. Можем да разглеждаме
дефиниционното множество като цялата равнина (t;s), нали? Ще начертая оста t и оста s и цялата тази равнина и после да видим
къде се изобразява тя. Но можем да вземем и едно
малко подмножество. Ако поставим граници
t да принадлежи на интервала от нула до 2 по пи, а после ако ограничим s
в интервала от 0 до 2 по пи, вероятно се досещаш, че това е един вид област
с форма на квадрат. Просто ще разгледаме
този участък, и всъщност ще имаме
всички точки, които са нужни, за да начертаем
тора. Основната причина за това е, че когато t се изменя
в интервала от 0 до 2 по пи, косинус от t приема всичките
си стойности в целия интервал, преди да започне периодично
да ги повтаря. Синус от t прави същото,
както и функциите синус и косинус от s. Ако s се изменя в рамките
на интервала от нула до 2 по пи, тогава се покрива един цял
период на косинус и цял период на синус, така че няма да получим никаква нова информация
при стойностите извън интервала. Това, което можем да направим, е
да разгледаме този участък от равнината t;s, който
един вид се намира вътре в едно тримерно пространство,
което е един вид хитруване, но прави нещата по-лесни, за да си представим
преместването на една конкретна област
в пространството. Поне що се отнася до
изработването на анимацията, е по-лесно да започнем
в три измерения. Това, което си мисля сега, е, че този квадрат представя
тази равнина t;s и тази функция, която взима всички точки в тази област с форма на квадрат
като входящи стойности и приема стойности в
тримерно пространство, като можеш да помислиш
как тези точки се преместват в техните съответни
изходни точки. Ще ти покажа отново анимацията. Започваме с равнината t;s и ако проследиш
всяка входна точка по време на цялата
тази трансформация, мястото, на което тя ще се окаже, е съответната изходна
стойност на функцията. Тук трябва да спомена, че всички точки, които
интерполираме между тези крайни стойности
на интервала, нямат значение. Тяхната функция по същество
е нещо много статично, има само входна стойност
и изходна стойност. Ако разсъждавам в светлината на една
трансформация, която по същество ги премества, то тогава тук има малко намесена магия, която трябва да се приложи,
за да може анимацията да направи това и в този случай
аз един вид я постявам в две различни фази,
за да мога един вид да загъна едната страна
и да навия другата, но това всъщност не
е толкова важно, тъй като общата идея е, че започваме с квадрат,
който сгъваме по някакъв начин, така че както и да решим да
го сгънем, това всъщност е
една много елегантна идея. Когато навлезем в анализа
на функции на много променливи и започнеш да разглеждаш
по-задълбочено повърхнините, мисля, че ще ти е наистина полезно
да си представяш как ще изглежда как едно малка промяна
на аргумента ето тук в твоето дефиниционно множество – какво се случва с тази
малка промяна или как изглежда
това малко преместване, ако направим същото
движение някъде в пространството
на изходните стойности. Ще имаш много възможности
да мислиш върху това и да осмислиш идеята. Тук исках само да
те амбицирам да разсъждаваш за този много елегантен начин
за разглеждане на това какво правят функциите.