Основно съдържание
Въведение в математическия анализ
Курс: Въведение в математическия анализ > Раздел 10
Урок 13: Връзка между граници в безкрайност и вертикални асимптоти- Въведение в безкрайните граници
- Безкрайни граници и асимптоти
- Определяне на безкрайни граници на функция: графично решение
- Анализиране на безкрайни граници: рационални функции
- Анализиране на безкрайни граници: смесена функция
- Определяне на безкрайни граници: алгебрично решение
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Анализиране на безкрайни граници: рационални функции
Сал анализира поведението на функцията f(x)=-1/(x-1)² около нейната асимптота с уравнение x=1.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Нека f(х) е равно на минус 1 върху
(х – 1) на квадрат. Избери вярното описание
на лявата и дясната граница на f при х = 1. Виждаме няколко
възможни отговора, показващи дясна и лява граница. Опитваме се да разберем дали неистинската граница
от всяка страна е плюс или минус безкрайност. Има няколко начина
на действие. Най-директният е да вземем всяка граница отделно. Можем да мислим
за дясната граница на f(х), това е, когато х клони към 1
откъм положителната посока, както и за лявата граница, когато х клони към 1
от лявата посока. Ето тук написах дясната, а тук е лявата граница. Сега ще попълня таблица
с няколко стойности, които се приближават към 1
от двете посоки. Колоните са х и f(х),
ще направя същото и за лявата граница. Тук също имаме х и f(х). Тук се приближаваме към 1
отдясно, тоест отгоре надолу, затова опитваме с 1,1,
после с 1,01. Стойността на функцията за 1,1
е минус 1 върху (1,1 –1) на квадрат. Знаменателят е 0,1 на квадрат... това е 0,01. Цялото ще е –100. Да го напиша. f(1,1) = –100. Продължавам, за х = 1,01
ще имаме минус 1 върху (1,01 – 1) на квадрат, тук знаменателят ще е равен на 0,01 на квадрат, което е 0,0001
или 1/10 000. значи –1/0,0001, което е равно на – 10 000. Записвам,
минус десет хиляди. Изглежда, че когато
се приближаваме до 1, забележи, че се движа
отдясно, откъм положителната посока, доближавам 1 отгоре – то тогава резултатът
става неограничен и отрицателен. Получихме, че дясната граница
е минус безкрайност. Сега да направим същото
и за лявата граница. Мога да избера 0,9 и 0,99 за х. За 0,9 получавам –100, защото 0,9 – 1 е равно
на –0,1... но когато го повдигнем на квадрат,
минусът изчезва и получаваме 0,01 в знаменателя, а имаме и минус отпред,
значи и тук става –100. Ако изчисленията те объркват, ще ги повторя още веднъж,
за да е ясно всичко. Тук имаме –1 върху, тук съм в случая с х=0,99... още по-близо до 1, но се приближавам отдолу,
от лявата страна... тук идва (0,99 – 1) на квадрат. 0,99 – 1 е равно
на минус 1/100, знаменателят става –0,01
на квадрат. При повдигането на квадрат
минусът изчезва. Остава 1/10 000. Това е 0,0001. Това е равно на една
десетохилядна. Да не забравя минуса отпред:
става –1/10 000. В крайна сметка
и двете едностранни граници се стремят към
минус безкрайност. Това съответства на последния отговор. Все пак, има и други начини,
по които да действаш тук. Ако просто погледнеш структурата на този израз: числителят е константа, значи той определено
винаги е положителен. Засега няма да гледаме
този минус. Той си остава отпред. Този числител, единицата,
винаги е положителен. Отдолу имаме,
че х клони към 1, където знаменателят ще стане нула и целият израз ще е неопределен. х – 1 може да е положително
или отрицателно, както видяхме тук, но когато го повдигнем на квадрат,
винаги е положително. Значи знаменателят
също е положителен за всяко х, различно от 1. Положително делено на положително
е положително число, но имаме този минус отпред. Значи целият израз е отрицателен за всяко х, различно от 1, а за х=1 всъщност е неопределен. От тези разсъждения
можеш да заключиш, че може да се стреми
само към минус безкрайност. Всъщност няма никакъв шанс
да се получат положителни стойности за тази функция.